ФОКУС
Ако България сега влезе в еврозоната, цената за тази грешка ще плащат поколения наред
- Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: Ако България сега влезе в еврозоната, цената за тази грешка ще плащат поколения наред
- Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание
Страната ни очаква конвергентните доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия за готовността ни за въвеждане на еврото. Същевременно много хора се опасяват, че влизането ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. С въпроси кой ще спечели от въвеждане на еврото, ще има ли поскъпване зареди еврозоната, защо цените на някои храни в България са най-високите в ЕС и можем ли да очакване ръст на доходите се обърнахме към финансиста доц. Григор Сарийски.
– Г-н Сарийски, страната ни вече покри всички критерии за влизане в еврозоната. Това повод за радост ли е, или е по-добре хората да се подготвят за ръст на цените заради приемане на еврото от 2026 г.?
– Ако се абстрахираме от помпозните декларации, с които ни засипват от тесния кръг от заинтересовани лица, твърденията, че България е покрила критериите за еврозоната будят все по-сериозни притеснения. Оставям настрана аргументите, които съм посочвал в предишни коментари по темата – че така България губи последните си инструменти за провеждане на самостоятелно управление на паричното предлагане и че предоставя средство за упражняване на мощен натиск в ръцете на бюрокрацията на ЕС. Непосредствените поводи за притеснение са свързани с начина, по който се отчита „покриването на критериите“. Достатъчно е да сравните темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор, за да установите сериозното разминаване в показателите. Съдейки по обстоятелството, че изкривеното отчитане на критериите силно наподобява начина, по който беше присъединена Гърция, бих допуснал, че ако сега влезе в еврозоната, България ще има една доста сходна съдба и цената за тази грешка ще плащат поколения наред. Също като в южната ни съседка.
– В закона за въвеждане на еврото е предвидено в продължение на един месец след влизане в еврозоната НАП да следи да няма необосновано вдигане на цените. Смятате ли, че това ще бъде достатъчно, за да не използват търговците еврото като повод да вдигнат цените?
– Забраната за необосновано вдигане на цените не може да се възприема като нещо повече от едно добро пожелание, дори и само заради начина по който е формулирана. Разпоредбата на член 7, алинея 2 от Закона за въвеждане на еврото гласи, че „Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“ (т. е. фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе, съгласно дефиницията на §1, т. 6 от закона). Но забраната може да бъде заобиколена сравнително лесно. Практиката изобилства от механизми, чрез които търговецът би могъл да завиши своите разходи по уж независещи от него причини, като например фиктивни сделки за препродажба през фирми „повдигачи“, прилагане на трансферно ценообразуване (и изнасяне на допълнителните разходи в други юрисдикции с преференциално третиране), допълнително включване на иначе ненужни звена във веригата за доставка и пласмент по предварително завишени тарифи (като например консултации, маркетиране, ползване на продукти на интелектуална собственост или оборотно финансиране през свързани лица на лихви, превишаващи пазарните) и пр. Някои от тези похвати не могат да бъдат прилагани в първоначалния им вид, тъй като са обект на санкции на различни инициативи, като BEPS, ATAD и др., но няма особени пречки да се ползват техни модификации. Лесно можете да се убедите в това, ако прегледате законите за въвеждане на еврото на страните, които преди нас направиха грешката да се присъединят. Абсолютно същата забрана за необосновано увеличение на цените е разписана например в член 8 на хърватския закон, но тя изобщо не сработи. Още в първите работни дни на 2023 г. цените скочиха, гражданите организираха протести, а правителството опита да налага ценови тавани в пълен разрез с принципите на свободния пазар. Вероятно има някакъв шанс да се справим по-добре от хърватите, но аз не бих възлагал особени надежди.
– Кой ще спечели от влизане на страната ни в еврозоната?
– Ще спечелят повечето от онези, които в момента убеждават българските граждани колко е добре да се присъединим. Правителството например ще получи грамота, с която поне отчасти да компенсира тоталното отсъствие на реални успехи и картбланш за теглене на по-евтини кредити. Дори за непредубедения наблюдател е очевидно изострянето на апетитите за все по-големи държавни разходи, които трябва да се покриват с нови – все по-големи заеми, а когато си в еврозоната те се теглят далеч по-лесно (и се харчат с по-голяма охота). Поне до идването на следващата криза, когато обикновеният данъкоплатец трябва да плаща за облекченията, които са ползвали всички предишни правителства. На следващо място може да се посочат експортно-ориентираните предприятия, които получават приходите си в единна европейска валута а покриват разходите за производство в български левове. За повечето от тях фактът, че ще спестят от отпадането на таксите за превалутиране напълно оправдава унищожаването на националната валута. Трябва да уточним, че в случая не става дума толкова за печалба в истинския смисъл на думата, а по-скоро за преразпределение на разходите, тъй като отпадането на този източник на приходи ще бъде компенсирано незабавно от страна на търговските банки посредством вдигане на други такси – за поддържане на сметка, карта и пр., при които значителна тежест се поема от физическите лица и домакинствата.
– Банките ще спечелят ли от влизането ни в еврозоната?
– Самите банки ще бъдат облагодетелствани по няколко различни линии, в т. ч. от отпадането на различното третиране на облигациите, деноминирани в евро (при изчисляване на покритието на регулаторния капитал), от 12-кратното понижение на минималните резерви (и освобождаването на остатъка, така че той да бъде пласиран и да носи лихви на собствениците) и т. н. С влизането в еврозоната ще бъде премахнато ограничението за кредитиране от последна инстанция и всеки банкер ще може да ползва евтин заем от ЕЦБ. Пари, които след това ще може да отпусне на кредит и да печели от разликата. Списъкът на печелившите би бил непълен, ако не включим и бюрократичната машина на ЕС, която освен лост за натиск върху страната ни след включването на БНБ в т. нар. „евросистема“ ще получи на разположение ресурс от порядъка на 40 млрд. евро. Формално тези пари ще продължат да се водят като валутен резерв в баланса на БНБ, но тя вече няма да има правото на последна дума при разпореждане с тези активи, тъй като управлението им ще бъде подчинено на общите правила и координация в рамките на Евросистемата, която се ръководи от ЕЦБ. Лесно е да се досетите какво ще се случи с тези активи когато се появи необходимост от подкрепа на дълговите книжа на някоя от позакъсалите страни-членки на еврозоната.
– Ще има ли някакви положителни последици за работещите хора от въвеждане на еврото, може ли да очакваме по-бързо нарастване на доходите?
– Историческият опит на други държави показва, че самото преминаване към общата валута рядко е било двигател на реален ръст на доходите, освен ако не броим растежа назаем (като в повечето страни от периферията), при който на практика доходите се преразпределят към периода на първоначална еуфория за сметка на благосъстоянието през следващите години. Приемането на България би представлявало особен случай, тъй като при нас еуфорията малко подрани. Темпът на заплатите поддържа двуцифрени стойности вече четири поредни години в резултат от негативните демографски процеси и тежкия недостиг на работна ръка, а това все някога приключва. Устойчивото забавяне на икономическата активност при основните ни търговски партньори (и намаляването на външните поръчки към наши подизпълнители) в съчетание с все по-активния внос на работници от чужбина, които подбиват цената на труда, ни доближава към точката, в която този тренд ще се пречупи и преходът към евро може да предизвика смесени чувства у българските домакинства.
– Може ли да бъде направена аналогия с други държави, които влязоха в еврозоната?
– Сегашната ситуация донякъде наподобява присъединяването на Словакия, при която номиналният ръст на заплатите варираше между 13 и 20 на сто годишно в периода 2004-2008 г., но след приемането на единната валута през 2009 г. изпадна в известни затруднения и според Евростат през периода 2010-2017 г. заплатите там нарастват общо с 22% (от 10,8 хил. до 13,3 хил. евро годишно) което е почти трикратно по-слабо от темпа на заплатите в България (увеличени с 62% за същия период). В същото време инфлацията взема своето и ако сравним стандарта на живот в Словакия, измерен чрез показателя БВП на човек по стандарти на покупателната способност през 2024 г. той е почти същият, както и преди приемане на еврото (75% от средното за ЕС за 2024 г. срещу 72% през 2008 г.).
Когато говорим за ръст на доходите не бива да пренебрегваме индекса на потребителските цени, защото практиката досега показва, че въвеждането на еврото създава инфлационен натиск, особено при потребителските стоки и услуги с по-ниска единична стойност, където търговците имат възможност да закръглят цените нагоре. Така въпреки че официалната инфлация може да бъде отчетена от националната статистика като относително умерена, усещането за поскъпване сред потребителите е осезаемо, особено за хора с ниски или фиксирани доходи, при които най-силно поскъпващите стоки заемат значителен дял от потребителската им кошница. Такъв беше случаят в Хърватия, където хората организираха масови протести, въпреки уверенията на статистиката, че заплатите нарастват, а с цените всичко е наред.
– Можете ли да обясните този феномен – заплатите в България са най-ниските в ЕС, а според анализ на КНСБ цените на храни като ориза, олиото, прясното мляко и краставиците са сред най-високите? Каква е причината за това?
– Високите цени и ниското качество са стандартни атрибути на концентрираните пазари. Общоизвестен факт е, че България е една от страните с най-голяма концентрация на производството на храни в ръцете на ограничен брой едри производители и преработватели, а при търговията с бързооборотни стоки пазарът е доминиран от четири големи вериги, които диктуват ценовите равнища. След 35 години преход към пазарна икономика се озовахме там, където няма и помен от пазар. Затова у нас цените не се формират в резултат от свободна конкуренция, която да ги адаптира към покупателната способност на местния потребител, а според т. нар. „социална поносимост“ и апетитите за печалба в рамките на съответната картелна структура.
– Задава ли се рецесия в някои страни от еврозоната?
– Комбинацията от структурни слабости, геополитическа нестабилност, застаряващо коренно население и ограничена ефективност на фискалната и паричната политика създава условия, в които дори традиционно силни икономики като Германия и Франция не са в състояние да генерират икономически растеж. Германия, например, вече две поредни години отчита отрицателни темпове на БВП и има всички основания да се очаква че серията ще продължи и през тази година. Индустриалната u база е в устойчив спад от 2022 г. насам, като сред по-важните причини може да се посочи загубата на пазари, стагниращото вътрешно потребление, трансформацията на автомобилната индустрия, нарастващата конкуренция от Китай, засилващия се песимизъм и несигурност на бизнеса, увеличените енергийни разходи в резултат от санкциите и зелените инициативи и пр. Сега този микс се допълва с действията на Доналд Тръмп, който започна тежки пазарлъци около условията за търговия, които ще приключат с поставянето на ЕС в още по-неизгодна ситуация. За да компенсират загубата на американския пазар европейските индустриалци лобират за ускоряване на споразумението със страните от МЕРКОСУР (бел. ред. междудържавно обединение в Южна Америка), които биха могли да поемат част от пласмента на германските автомобили, но за тази привилегия европейските граждани ще трябва да приемат консумацията на селскостопански продукти, произведени при доста по-ниски екологични и здравни стандарти, а част от производителите в аграрния сектор ще фалират.
Последното засяга особено силно Франция, която бездруго не е в особено добра кондиция. Тя страда от хронични фискални дефицити (достигащи 5,8% за 2024 г.), висока безработица сред младите и дълг, който надхвърли 110% от БВП. Реформите на трудовия пазар и пенсионната система предизвикват бурни протести, което силно затруднява провеждането на структурни промени. Консолидацията се отлага за неопределено време и за тази година отново е планиран дефицит, нъдхвърлящ маастрихтския критерий, тъй като страната силно разчита на фискални стимули, чиято издръжка става все по-скъпа в условия на високи лихви. Разбира се, ЕЦБ прави опити да облекчи дълговата тежест като намалява лихвите и по този начин рискува да предизвика нова инфлационна вълна.
Нашият гост
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








