Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Схемата на Гюров: Жълтото паве, което не може без джапанката.

Президентските избори наближават, а именто на бившия служебен премиер Андрей Гюров е все по-свързано с кандидатирането за поста на държавен глава. Въпросът изглежда по-скоро кога този ход ще бъде официализиран, а не дали.

Основният риск пред кандидатурата на Андрей Гюров за президент е това той да бъде предложен, обяснен и етикиран като кандидат на т.нар. „демократична общност/опозиция“ (ДБ, ПП и други партии с идентично позициониране, т.нар. „умнокрасиви“ или „жълтопаветници“).

Такова позициониране на Гюров ще донесе максимална мобилизация на електората, който се идентифицира с тези формации, и един добър резултат за кандидата. Но този резултат далеч няма да бъде достатъчен за спечелването на изборите. Румен Радев се ползва с достатъчно голяма подкрепа, която той лесно може да „прехвърли“ върху неговия кандидат (това е преносна или подкрепа под наем, която гледахме в началните години на управлението на ГЕРБ, когато потупване по рамото от страна на Бойко Борисов превръщаше магарето в жребец).

Гюров или ще разкаже себе си като „кандидат на демократичната общност/опозиция“, или като „кандидат на хората/народа“.Първото ще го рамкира до границите на добре познат електорат, второто ще му даде възможност да разшири подкрепата за себе си в посока всички тези, които не харесват Румен Радев, без да изпитват изрични симпатии и към Гюров.

Ако бившият служебен премиер е основният опонент на кандидата на Радев, Гюров ще получи автоматична подкрепа и на принципа на най-големия шанс (така както и за „Прогресивна България“ на последните парламентарни избори гласуваха хора, които не харесват обезателно Радев, но смятаха, че той е с най-сериозните шансове да смени управлението на ГЕРБ/ДПС и гарнитурата им).

Разбира се, има значение какъв е планът за явяването на изборите за държавен глава на самия Гюров. Дали обективната цел на кандидатурата му е да спечели поста на „Дондуков“ № 2 или приема изборите по-скоро като трамплин за създаването на собствена партия, която да се превърне в новия магнит на „демократичната опозиция/общност“; най-жълтото и най-голямото от паветата.

Ако целта на бившия служебен премиер е президентството, той ще трябва да разкаже себе си като „кандидат на хората/народа“. Да бъде жълтото паве (защото би било фалшиво да избяга от себе си), което е наясно с присъствието на джапанката. Срещу Радев това не е обречено позициониране: премиерът излъчва институционалност, поради което с Гюров са по-идентични, отколкото който и да е от двамата би признал (и с вкус на стиропор, ако някой е привърженик на анцугвластието на Бойко Борисов). Затова за Гюров са важни и „нестандартният“ поглед на Георги Кандев, и трол-вратовръзките на Емил Дечев.

А ако Гюров гледа на предстоящия вот като на по-скоро стъпка към партийна кариера от нови позици, то тогава обобщаването му като кандидат на „демократичната общност/опозиция“ не е лишено от смисъл. В такъв случай неговата истинска битка няма да е срещу кандидата на Радев, а срещу лидерите на ДБ и ПП, опитвайки се да се очертае като лидера на това  политическо пространство; да бъде аятолахът сред имамите.

Лакмус за целите на бившия служебен премиер ще бъде и как той ще се отнесе към заявките на ГЕРБ за единна кандидатура на предстоящите избори. Ако Гюров, ДБ и ПП отхвърлят опцията за единодействие с Борисовата партия, това ще е показателно, че Гюров цели по-скоро да се позиционира  политически като част от процеса на предстоящото партийно инженерство.

Истинската цел, ще стане ясно, значи не са тези президентски избори, а следващите парламентарни. В този случай той ще има нужда да направи чрез президентската си кампания три неща: да се очертае като лидера на „демократичната опозиция/общност“, да изгради тази общност като най-голямата опозиционна такава спрямо управляващите и да начертае дебела линия между него и ГЕРБ/ДПС.

Ясно е, разбира се, какво означава единодействие с ГЕРБ за Гюров, ДБ/ПП – труднообяснимо за техния електорат и париращо цялата им реторика срещу „модела Борисов/Пеевски“, което ще ги направи лесни мишени на управляващите от „Прогресивна България“. Но от друга страна, път към „Дондуков“ № 2 за Гюров без подкрепата на ГЕРБ няма (друг е въпросът, че и тя далеч не може да му гарантира успех).

За ГЕРБ единодействието с въпросните партии и личности от „демократичната общност/опозиция“ също ще е усилие, придружено със скърцането на зъби. Показателно е, че ядрото на партията на Борисов приема сътрудничеството с ДПС/ДПС-Ново начало по-лесно, отколкото това с „жълтопаветниците“. Твърде много хора от ГЕРБ биха предпочели да делят седалки с Пеевски в самолета, отколкото с Радан Кънев, Ивайло Мирчев или Андрей Гюров.

Но самите флиртове на ГЕРБ за обща кандидатура за президент не трябва да се приемат за чиста монета. Те могат да са просто реторика, доколкото интересът на Бойко Борисов в момента не е да спечели нещо ново, за което той няма ресурс, а да задържи вече спечеленото на базата на ресурса, с който разполага. Последното е част от причините, поради които Борисовата партия спазва някакво опозиционно благоприличие спрямо „Прогресивна България“ пред камерите, докато отвъд тяхната светлина е една от двете камериерки на управляващите.

Ако ГЕРБ издигнат кандидатура за президент, което е логично на базата на това, че са втората по големина партия, то това би означавало, че Андрей Гюров няма да стане президент. По този начин Борисов ще покаже на старите си партньори от ДБ/ПП, че без него не може, и ще е направил услуга на Радев, улеснявайки успеха на кандидата му за президент.

Така или иначе, кандидатът на Румен Радев ще бъде фаворит за спечелването на изборите основно поради високия рейтинг на министър-председателя. Основният аргумент срещу човека на премиера – бил той Илияна Йотова или не – ще е рискът от концентрацията на власт. Но и това ще бъде лимитиран откъм сила аргумент, доколкото хората, ако харесват Румен Радев (или не харесват алтернативите му), не биха имали нищо против за още от него.

Фрагментираното състояние на „демократичната общност/опозиция“ също не е особено обещаващо за тяхната способност да се обединят и консолидират, полагайки една добра основа, на която да стъпи и да разшири Андрей Гюров. Процесите там, изглежда, са по-скоро центробежни като се има предвид ситненето на председателя на „Продължаваме промяната“.

Основният плюс на Гюров е, че като служебен премиер той се държа като национална, а не като партийна фигура, и демонстрира институционално мислене. Той ще има и поле за критика – като Бюджет 2026, който е пъпната връв между бившите и настоящите управляващи. Именно бюджетът на правителството, правен върху наследството на предишното, дава основание за развиване на една кампания, ориентирана към средната класа и доходите на хората. Това е поле, в което Андрей Гюров и ДБ могат да развият рационални и смислени послания, които да вплетат в един ясен проевропейски курс.