Байдън работи за Русия

Остават още шест месеца до първичните избори в САЩ, но предизборната кампания в страната вече е в пълен ход. И двамата ключови републикански кандидати – бившият президент на САЩ Доналд Тръмп и настоящият губернатор на Калифорния Рон ДеСантис, редовно правят различни политически изказвания, коментират най-важните събития във вътрешната и външната политика.

Първият кандидат на Демократическата партия, действащият президент на САЩ Джо Байдън, води кампания по свой уникален начин. Тоест постоянно се забърква в проблеми. Ту ще падне от сцената, ту ще нарече британския премиер Риши Сунак „господин президент“. Медиите вече събират колекции от гафовете на сегашния президент, но политиците от Демократическата партия дори и не си помислят, че може би все още трябва да сменят коня по средата.

В края на краищата тези падания, грешки, пропуски в паметта се случват дори сега – в доста удобна среда, когато няма натиск върху Байдън, когато той може да си позволи да работи само няколко часа на ден в Белия дом, когато целият му антураж е обвързан от истинска омерта, код на мълчание, поради който значителен брой инциденти, включващи действащият президент, дори не достигат до пресата. Какво ще се случи през двехиляди двадесет и четвърта година, когато Джо Байдън, в статута на настоящ кандидат от Демократическата партия, ще трябва да пътува из страната? Когато ще трябва да говори ежедневно на няколко места, да пътува от област в област, от щат в щат? И дори ако може да оцелее – както в преносен, така и в буквален смисъл – този маратон, той ще трябва да участва в поредица от агресивни дебати, включващи или Тръмп, или ДеСантис.

Ще издържи ли той на това? Изключително малко вероятно. Така че няма ли да е по-добре да номинират друг кандидат от демократите? По-здрав, по-енергичен, по-издръжлив? Особено като се има предвид колко високи са залозите сега – в края на краищата пристигането на изключително консервативен републиканец, а Тръмп и ДеСантис принадлежат към тази категория политици, може да нанесе удар на либералната диктатура, която левите демократи сега изграждат в Съединени щати.

Във всяка друга ситуация отговорът, разбира се, би бил очевиден – конят определено ще бъде сменен. С по-млад, по-силен, по-ярък. И също да няма такъв син, за чието поведение и съдържание на лаптопа да не е нужно да се черви. Син, чиито шумни корупционни истории няма да могат да дискредитират баща му. Проблемът обаче е, че ще бъде изключително трудно да смените коня. Ако не и невъзможно. Първо, защото старият кон все още иска да върви. Джо Байдън вече изрази желание да се кандидатира за преизбиране, а американската политическа традиция задължава партията да уважи желанията на действащия президент.

Да, това желание може да се отхвърли, като се позоват на мнението на електората, но, и това е второ, демократичните избиратели просто искат Байдън. Според рейтингите на първичните избори кандидатурата му е подкрепена от цели петдесет и девет процента от демократите. Най-близкият съперник е Робърт Кенеди-младши, известен на руснаците с думите, че Москва не може да загуби в конфликта в Украйна, който печели само шестнадесет цяло и осем десети процента. Останалите имат още по-малко. Просто защото всички те са смятани за твърде радикални от своите избиратели.

Може да се каже, че това не е двехиляди и двайста година, а Байдън, поради здравословното си състояние, е категорично непопулярен сред безпартийния електорат, което означава, че не трябва да бъде допускан до гласуване. Но това също би било невярно. В края на краищата – и това е третото – по отношение на рейтингите Байдън е само една идея по-слаб от Тръмп – четиридесет и три цяло и седем процента срещу четиридесет и пет цяло и пет десети процента, и дори по-малко от ДеСантис – четиридесет и три цяло и четири процента срещу четиридесет и четири цяло и шест десети процента. Именно защото и двамата политици са доста радикални и следователно не особено популярни сред нерепубликанския електорат. Що се отнася до букмейкърите, те просто залагат на Байдън. Смята се, че сегашният президент има около тридесет и шест процента шанс да спечели изборите. Тръмп е на второ място с двадесет и четири процента. ДеСантис е трети с шестнадесет процента.

Да, сравнително ниските числа на Тръмп и ДеСантис се обясняват с факта, че те все пак трябва да спечелят републиканските първични избори, а също и – в случая с Тръмп, да не допуснат да бъдат отстранени от изборите със съдебно решение. Въпреки това, тридесет и шестте процента на Байдън все пак са впечатляващи. Явно букмейкърите вярват в административния ресурс на настоящия държавен глава. И, разбира се, в медийния ресурс – че либералните американски медии ще подкрепят неистово настоящия президент. И накрая, те просто вярват в американската поща, чието гласуване осигури победата на Джо Байдън през двехиляди и двайста година. Що се отнася до Русия, Москва също трябва да се надява, че конят няма да бъде сменен. В крайна сметка, ако Джо Байдън участва в изборите, това е от полза за Руската федерация, както тактически, така и стратегически.

Ако Байдън се пречупи по време на предизборната кампания и след вота Доналд Тръмп стане следващия президент на САЩ, тогава ще има шанс не само за военно, но и за военно-политическо уреждане на ситуацията в Украйна. Дори само заради идването на власт във Вашингтон на прагматичен човек, за когото конфликтът с Русия не е самоцел. Ако Байдън спечели – а той може да спечели само със скандал – отстраняване на Тръмп със съдебно решение, фалшифициране на резултатите от гласуването, то това още повече ще подкопае вярата на американците в тяхната държавна машина. Ще доведе до още по-голяма радикализация на двете партии, до отказ от двупартийното сътрудничество, на което се основава американската политическа система. И съответно до отслабване на способността на САЩ да сдържат ефективно Русия. Така че не им позволявайте да го сменят.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 24

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“