ПАРИ

Белгия печели от замразените руски пари – и блокира плана на ЕС

Белгийският министър-председател Барт де Вевер се превърна в централната фигура на последния европейски съвет, след като блокира предложението замразените руски активи да бъдат използвани за финансиране на Украйна.

Както съобщава Handelsblatt, позицията на Белгия не е продиктувана от липса на солидарност, а от конкретни финансови и правни опасения – включително риск от руски ответни мерки и загуба на национални приходи.

Белгия в центъра на спора за руските активи

Решаваща роля за белгийската позиция играе фактът, че основната част от замразените резерви на Руската централна банка се намира именно в белгийския клирингов център Euroclear.

По данни на Handelsblatt, според полугодишния отчет на компанията към края на юни там са били депозирани около 194 милиарда евро, като по-голямата част от средствата са вече в кеш, тъй като руските облигации са били погасени.

Това поставя Белгия в уникално положение – от една страна като домакин на ключовия финансов посредник, а от друга – като държава, която печели около 1,2 милиарда евро годишно от данъци върху замразените активи. Загубата на тези приходи би имала осезаем ефект върху бюджета.

Euroclear – сърцето на замразените милиарди

Още при пристигането си на срещата на върха Барт де Вевер предупреди, че използването на руските активи би било изключително рисково:

„Ако вземем парите на Путин, той ще вземе нашите“, заяви белгийският лидер, цитиран от Handelsblatt.

Той настоя, че една такава стъпка може да провокира вълна от ответни действия срещу европейските компании в Русия, включително конфискации на западно имущество. Според него подобен акт би представлявал фактическа „експроприация“ на държавни средства, каквато не е правена „дори по време на Втората световна война“.

Три условия и страх от ответни удари

Белгийският министър-председател е заявил, че страната му може да подкрепи идеята само при три ясни условия:

рисковете да бъдат разпределени между всички държави членки,

всички страни да поемат част от евентуалното задължение за връщане на средствата, ако Русия поиска компенсация,

и да се използват не само активите в Белгия, но и тези, държани в други държави от ЕС.

„Иначе рискуваме руската ответна реакция да се стовари върху Белгия“, аргументира се Де Вевер.

Репарационен заем или конфискация под друго име?

ЕККакто уточнява Handelsblatt, Европейската комисия подготвя схема за т.нар. „репарационен заем“ – до 140 милиарда евро, които да бъдат отпуснати от Euroclear и разпределени на траншове за Украйна. Комисията настоява, че това не е конфискация, тъй като Euroclear запазва право на възстановяване на средствата от ЕС.

Белгийският премиер обаче не приема това тълкуване и нарича механизма „конфискация под друго име“. Той предупреждава, че въвличането на Euroclear в подобна схема може да изложи белгийските и европейските интереси на пряка опасност – както финансово, така и политически.

Разделена Европа и отложено решение

В резултат на белгийската съпротива, лидерите на ЕС се отказаха от формулировката за използване на руските активи в заключителната декларация. Вместо това Европейската комисия бе „поканена да подготви варианти за финансова подкрепа на Украйна“, без конкретен мандат за достъп до руските резерви.

Някои лидери, включително председателят на Европейския съвет Антонио Коста и германският канцлер Фридрих Мерц, изразиха надежда, че консенсус ще бъде постигнат на следващия съвет през декември. Мерц дори заяви, че разбира позицията на Белгия:

„Ако бях на мястото на белгийския министър-председател, щях да изложа същите аргументи.“

По информация на Handelsblatt, Европейската комисия все пак може да представи законопроект с конкретни правни параметри през следващите седмици. Истинският спор тепърва предстои – както между дипломатите, така и в националните парламенти, които ще трябва да гласуват всяко евентуално споразумение.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 259

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят

Up Next

Брюкселската банда не може да реши как да открадне руските пари

Don't Miss

България остава единствената държава в ЕС в сивия списък за пране на пари и финансиране на тероризъм редом до Сирия и Йемен

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.