СВЯТ

Бивша колония на Запада иска завръщането на окупантите

Трудно е да си представим по-неловко начало на дипломатическо посещение от това на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който посети Индия за първи път. На първо място, той е провел разговор с “гражданското общество”, с което в Америка имат предвид всеки, който е в опозиция на местната власт.
Но дори тези опозиционери, както и висшите лидери на Индия, които по-късно приеха Блинкен, зададоха основния въпрос за тази страна: „Защо изтеглихте войски от Афганистан, господин държавен секретар?“

Индийският възглед за случващото се в света винаги е много полезен, защото твърде често по-късно се оказва, че индийците виждат добре това, което другите първоначално смятат за дреболии. Внезапната празнота на мястото, където американските военнослужещи създадоха илюзията за стабилност (а такива са, както Афганистан, така и Ирак), се възприема в тази страна, сякаш небето се е продънило. Но небето не може да падне само над Индия, отломките най-малкото ще засегнат другите.

Руският възглед за нещата е ясен и остава такъв отдавна: ако в Афганистан цялата територия и цялата власт бъдат завзети от талибаните (а това се случва), то под заплаха попадат първо страните от Централна Азия и едва след това нашите граници. Това обаче не е основният проблем за Русия. Но ето как мисли един строго частен човек – Нища Каушики, професор в един от индийските университети, във вестник, близък до управляващата партия.

“Ново стратегическо сближаване между Пакистан, Китай и Русия вече е в ход и това ще има дестабилизиращ ефект върху страните от Южна и Централна Азия. В този ход на събитията Индия може да се наложи да преосмисли всички свои традиционни стратегии.”

Сближаването, за което говорим, е интересно нещо. Преди няколко години руската дипломация започна много внимателно да укрепва връзките си с Пакистан, което също толкова внимателно беше подпомогнато от главния (днес) приятел на Пакистан – Китай. Днес тази дългосрочна инвестиция започва да дава плодове. Известно е, че талибаните имат дългогодишни връзки с пакистанците, което помага на настоящото предизвикателство пред Москва и Пекин да преговарят относно минималните правила за поведение в региона заедно с талибаните. Например за ненападението срещу съседни държави (които включват
Китай и руските съюзници в Азия) и като цяло за недопустимостта на опитите за износ на джихадизъм извън страната. В същото време никой не таи особена любов към талибаните, въпреки че има разбиране, че това все пак не е „Ислямска държава“, а нещо малко по-приемливо. Както постепенно приемлив за нас става режимът в Иран. Пакистан, от друга страна, в цялата тази история действа като посредник, гарант и като цяло може да извлече ползи от това,, включително продължаването на участието му в китайските планове за създаване на инфраструктура за търговски пътища през Евразия.

Междувременно Индия не успя да се помири с Пакистан, враждата с който беше подбудена от САЩ. Освен това тя отказва да участва в проекти на Пекин. В същото време действителното изтегляне на американците от Пакистан и постепенното навлизане на китайското влияние там изострят враждебността между Делхи и Пекин. Докато Доналд Тръмп беше президент на Съединените щати, сегашното правителство на Индия се опита да се придвижи малко към Вашингтон, без да се превърне в слабоволен инструмент на Америка в борбата срещу Китай. Но сега властта в Съединените щати е различна (тук и Блинкен съчувствено изслушва всички онези, които са недоволни от вътрешната политика на индийските власти) и Америка като цяло се отказва от надеждите да контролира Близкия изток и
Централна Азия с военни средства. Тя си запазва само задачата да „сдържа“ Китай и като цяло много се надява, че Индия ще помогне в това начинание, противно на нейните икономически и други интереси.

Между другото, едновременно с Блинкен, който отиде в Делхи, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин отиде в съседна Югоизточна Азия. Нещо повече, той пътува само в онези страни, където са проблясвали поне някои антикитайски настроения – Сингапур, Филипините и Виетнам.

И какво ще прави Индия сега? Споменатият професор развихря фантазията си. Необходимо е да се обсъди отново настоящата ситуация с Русия, необходимо е да се повлияе на Пакистан чрез Иран (и отново да се завърже приятелство с него, напук на САЩ), или чрез Саудитска Арабия, която има свои собствени сметки и пакистанците, и с талибаните. Като цяло Пакистан трябва да бъде изобличен и изолиран. Но в същото време да не се забравя за новите военни технологии, включително за изкуствения интелект, отразяващ дронове, тактически ядрени оръжия и средства за борба с подводници.

Това, което сега виждаме в този регион на планетата, е добра илюстрация на свят, който се приближава към нас почти без САЩ (да не говорим за факта, че и Европа изглежда все по -малко сериозен играч в световната политика).

Западът като цяло и в частност Америка все още не са се оттеглили напълно в себе си, те оставят празнина само в някои региони като Близкия изток и
Централна Азия. Те също така изясняват отношенията с Китай, Русия или другите. Но като предупреждение за това какъв може да бъде утрешният свят, нарастващата празнота е много полезна.

Нека си припомним 2001 . Тогава от Москва ни се струваше, че логиката подтиква Запада и незапада към общи действия срещу враговете на цивилизацията.
Оказа се, че само ние имаме такава логика и вместо това западняците започнаха да разрушават собственото си общество – и сега те са заети с това до уши.

Същите рефлекси се проявяват по време на войната в Сирия: джихадизмът не е дреболия. И така се оказва, че сега големите сили като Индия се чувстват временно сами пред заплахата, която Западът отминаваше година след година като незначителна. Но това, повтаряме, е само временно.

Post Views: 25

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ