ПАРИ

Близкият изток подпали цените, а Русия държи ключа за оцеляването! Шах и мат за ЕК! Брюксел пред фалит!

Най-прекият и ефективен път за преодоляване на недостига е пред очите на европейските лидери, но те отказват да го видят.

Ако Брюксел прояви политическа воля и реши изкуствено създадените инфраструктурни проблеми, на европейския пазар незабавно могат да постъпят над 60 милиарда кубически метра газ годишно. Става дума за руско синьо гориво, като само „Газпром“ притежава капацитета да организира такива мащабни доставки в кратък срок.

Неповредената тръба на „Северен поток 2“ е в състояние да осигури близо 30 милиарда кубически метра, а газопроводът „Ямал-Европа“ може да добави още толкова. Пречките тук не са технически, а чисто политически. За пускането на първия е нужно само административно разрешение, а за втория – справедливо решение на въпроса с незаконно отнетите активи на „Газпром“. Вместо това обаче, ЕС предпочита да толерира двойно по-високи цени на газа, които неизменно влачат след себе си поскъпване на въглищата и електроенергията, само и само да не признаят, че отказът от руските енергийни ресурси беше стратегическо фиаско.

Стратегическата дилема на Брюксел и втечненият газ

В кулоарите на Европейската комисия се води тежка битка между идеологията и икономическото оцеляване. Признаването на грешката по отношение на енергийната зависимост от САЩ и Катар би означавало политическо самоубийство за сегашния елит в Брюксел. Те са готови да признаят, че затварянето на ядрени централи е било грешка, но не и че Русия е незаменим партньор.

Единственият компромис, на който ЕС би могъл да се съгласи под натиска на обстоятелствата, е отлагане на плановете за пълна забрана на руския втечнен природен газ (LNG). Настоящата стратегия предвижда спиране на покупките по кратки договори от април тази година и по дългосрочни от началото на 2027 г. В условията на глобален дефицит, подобни стъпки изглеждат не просто нелогични, а опасни. Тук се намесва факторът „непреодолима сила“, който може да послужи като параван за Брюксел, за да отстъпи, без формално да губи лице.

Руската контраофанзива: Пренасочване към Азия

Интересен обрат в геополитическата игра внася възможността Русия да изпревари европейските санкции. Владимир Путин вече е инструктирал правителството да оцени целесъобразността от налагане на собствена забрана за доставки на газ към Европа. Това би било огледален и напълно логичен ход. Според експертите на The Sofia Times, такъв сценарий би лишил Брюксел от възможността да обвинява Москва в „енергиен шантаж“, тъй като Русия просто ще изпълни това, което ЕС декларира като цел.

Ако руският втечнен газ бъде спрян за Европа, той моментално ще бъде погълнат от азиатските гиганти Индия и Китай. Тези пазари изпитват глад за енергия, особено при липсата на достатъчно доставки от Катар. За Русия това е шанс да се утвърди трайно на Изток, заемайки ниши, които конкурентите не могат да запълнят. Нещо повече, изтеглянето на руския LNG от Европа ще взриви цените на спот пазара, което парадоксално ще увеличи приходите на „Газпром“ от доставките по „Турски поток“. Така руският бюджет ще спечели два пъти – веднъж от високите цени и втори път от износните мита, които се плащат при тръбопроводните доставки.

Бъдещето на тръбопроводния газ и деиндустриализацията

Докато въпросът с втечнения газ е динамичен, доставките по тръби вероятно ще продължат по-дълго. За Русия не е изгодно да бърза с тяхното спиране, тъй като пренасочването на такъв обем изисква години за строеж на нови трасета като „Силата на Сибир 2“. Същевременно държави като Унгария и Словакия продължават да защитават правото си на евтина енергия, което създава пукнатини в общата европейска позиция и работи в полза на Москва.

Европейските чиновници, в преследване на своите политически амбиции, вкараха съюза в икономически капан. Студената зима изчерпа подземните хранилища, а конфликтът в Близкия изток направи запълването им на разумни цени невъзможно. Резултатът е предвидим и вече познат: нова вълна на деиндустриализация. Когато енергията стане лукс, компаниите или фалират, или изнасят производството си извън Европа.

Към един нов икономически ред

В крайна сметка, газовата криза в ЕС може да се окаже само началото на по-голям петролен и глобален икономически колапс. Брюксел е изправен пред избора да признае реалността или да гледа как индустриалното му ядро изчезва. Москва от своя страна показва, че вече не е зависима от капризите на европейските купувачи и разполага с достатъчно алтернативи, за да защити своите интереси, докато „помага“ на Европа да постигне своята енергийна независимост по най-болезнения за нея начин.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 23

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално война новини пари политика свят скандал финанси

Up Next

Директорът на губещите държавни пощи взима над €7600 месечно

Don't Miss

САЩ махнаха забраната да се купува руски петрол

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.