БЪЛГАРИЯ
Борисов е назначен от Брюксел да им бъде послушен!
Икономистът Стив Ханке с песимистичен сценарий за България. В предаването “120 минути”, един от консултантите при въвеждането на валутния борд у нас заяви, че е много вероятно присъединяването към еврозоната, да предизвикат криза, подобна на тази в Гърция.
– Преди Тръмп да стане президент все още бяхме съюзници, но налагането на мита, отправянето на заплахи, постоянното изпращане на смесени послания. Европа и САЩ – все още ли сме приятели?
– Въпросът Ви звучи малко сантиментално. Аз съм реалист и реалността за случващото се в света е, че много санкции се налагат в цял свят, не само от САЩ, но и от Европейския съюз и други страни. Всички политици изглежда обичат санкциите като предпочитаното оръжие в тази ожесточена “мека” война, водеща се в света. Мисля, че това е нещо много лошо, защото и санкциите, и митата възпрепятстват доброволната размяна и отнемат свободата на хората, унищожават свободата на търговията. Не мога да се сетя за нищо добро в това и съм категорично против санкциите срещу Русия, Иран, Северна Корея, Венецуела и много, много други страни, срещу които има санкции. Това е моята реалистична гледна точка по въпроса Ви.
– Ще ми е интересно да чуя анализа ви за срещата между Тръмп и Путин. Защо искаше тази среща на върха президентът Тръмп, той искаше да се срещне с Путин?
– Мисля, че иска да започне да се занимава с дипломация, за да разреши някои различия, които американските политици имат с Русия. В подобни ситуации, имаме една американска поговорка, която гласи: “Не можеш да стигнеш далеч, ако се чудиш кой кого пръв е ощипал” и когато мислиш, че си установил кой е бил пръв го напляскваш и има някакво възмездие. В този по-общ контекст, издигайки въпросът кой кого пръв е ощипал на по-високо ниво, е налице същото – отмъщението е в устата на всички по цял свят в момента. Тръмп мисли, че той е наясно с изкуството на сделката и Путин също си мисли, че той е наясно с него и искат да се съберат и да го обсъдят. Мисля, че срещата беше много добра, много я подкрепях и преди, и след, а и подкрепям поканата към Путин за визита в Щатите, да посети Тръмп в Белия дом.
– Как бихте оценили подхода на Тръмп към Путин, защото според много медии в Щатите Тръмп е извършил държавна измяна?
– Това Ви показва колко фанатичен е станал дискурсът. Считам, че това обвинение е смехотворно. Но сериозни американски политици го одобряват, това е политическа битка. Статуквото и елитът в САЩ искат да се смени режимът в Русия, искат да махнат Путин. Това искат елитът и повечето политици. Те наричат разговора на Тръмп с Путин измяна, наричат Путин бандит, гангстер и т.н. До такава омраза се е стигнало.
– Предвид всичко казано за Тръмп и Путин, много пъти сме ставали свидетели на смесени сигнали, противоречиви сигнали, изпращани от президента на САЩ към Европа. Какво означава това за държави като България и за нашия регион?
– Мисля, че това може да се разбере така и българите много добре ще разберат, противоречивите послания са двупосочни – от САЩ към Европейския съюз, но и от ЕС обратно към САЩ. Има смесени сигнали, но има и тайни споразумения. Има много фонов шум. Българите знаят, че политиците си противоречат и много често е трудно да разбереш какво всъщност става. Но не само Тръмп е такъв, същото идва и от европейците към САЩ.
– Въпрос за България и бъдещето на България в еврозоната. Какво мислите по въпроса? Казвали сте, че България неофициално е член на еврозоната?
– Така е. Със системата на валутния борд, българският лев е клонинг на еврото. Неофициално сте член на еврозоната. Мисля, че официалното присъединяване към еврозоната би било много лоша идея поради няколко причини. На първо място – проблемът с морална опасност. Ако влезете в еврозоната, ще се изправите пред морална опасност, с която се сблъска Гърция. България ще каже “Вижте, можем да сме малко по-отпуснати по фискалното ни състояние в България, защото ако изпаднем в трудност, ЕС няма да направи нищо друго, освен да ни спаси”. Точно това си мислеха гърците. Гърция беше официално в еврозоната и харчеха пари като луди, гръцките политици не харчеха пари, а крадяха пари.
– Във „Форбс” написахте “Премиерът Борисов трябва да спре да слуша Брюксел и да започнете да обръща внимание на българите”. Защо го казахте?
– Но можете ли да обясните в едно изречение какво ще спечелят българите ако приемем еврото?
– Българите няма да спечелят нищо, ще загубят силата на валутния борд и ще избегнат проблема с моралната опасност, която имаше Гърция. Ако влезете в еврозоната официално, ще бъдете точно като Гърция.
Много хора тук мислят, че пътят към еврозоната ще бъде вид лек за много проблеми тук. Ръстът на доходите все още е голям проблем в България.
Присъединяването към еврото няма да бъде магическо решение за всички останали проблеми в България, това са глупости, защото левът неофициално вече е в зоната. Нищо няма да се промени, освен че България ще загуби много суверенитет, ще бъде в еврозоната официално, нещо, от което няма излизане. Затова казвам, че е като в песента на Eagles “Hotel California” – влезеш ли веднъж, няма излизане.
– Много интересна асоциация с песента “Hotel California”.
– Обичам тази песен.
– Между другото, професоре, радио “Свободна Европа” реши да отвори отново българската си секция. Много хора тук коментираха, че това е признак на завръщането ни към началната точка на прословутия български преход.
– Случващото се е интересно, защото винаги има симетрия. Твърдят, че Путин и Русия се опитват да повлияят и са повлияли на американските избори. Това е сериозно нещо, всички го вярват. Това, което не казват, е че САЩ правят точно същото в Русия. Те се опитват да повлияят на изборите и това е част от случващото се с радио “Свободна Европа”, ръката се протяга на изток в търсене на влияние. И двете страни го правят, и затова казвам, че не може да се навлиза в сценарий от вида “кой кого пръв ощипа”. Трябва да се вгледаме в реалността, а тя е, че има две големи имперски власти с много общи методи – Русия и САЩ. И двете са опитват да влияят на изборите по цял свят, включително в България.
Стив Ханке e професор по приложна икономика от университета “Джон Хопкинс” в САЩ. Богатата биография на проф. Ханке включва и длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън. Световно признат анализатор на финансовия свят с често присъствие в световните медии. Повече от 20 години той е свързан с икономическите реформи на България, където е познат като един от хората, които стоят зад въвеждането на валутния борд у нас. В последните години той многократно е казвал, че “политическата класа в България е не само нефункционираща, но почти криминална”. Той смята, че европейските фондове имат краткосрочен положителен ефект и като цяло негативно влияние върху икономиката.
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








