СВЯТ

Брюкселци се държат като нагли мутри

《ЕС принуждава Русия да изпълни ултиматума на Лавров》

Европейският съюз, въпреки предупрежденията на външния министър Сергей Лавров, обяви планове за въвеждане на нови санкции срещу Русия поради ситуацията около блогъра Алексей Навални. Освен това ЕС възнамерява да премине към тристепенен модел на отношения с Москва. Каква е същността на този модел, кой точно може да бъде засегнат от новите санкции и как ще се отрази това за руско-европейските отношения?

На 22 февруари Съветът на външните министри на страните-членки на ЕС се съгласи за нови ограничения срещу Русия. „В отговор на събитията с Навални постигнахме политическо споразумение за налагане на санкции срещу лицата, отговорни за ареста и осъждането му“, каза европейският комисар по външната политика Жозеп Борел. “Надявам се това да се случи скоро, надявам се процесът да отнеме максимум седмица.”

Самите министри бяха в бойно настроение. В продължение на почти две седмици европейските медии и политици раздуваха идеята, че Русия трябва да бъде наказана . Първо, поради вкарването в затвора на блогъра Алексей Навални (който в ЕС се смята за лидер на руската опозиция). Второ, поради провала на посещението на Жозеп Борел в Москва. Поведението на представителите на руските власти по време на това посещение беше изтълкувано от външните министри на ЕС като „ясен знак, че Русия не се интересува от сътрудничество с ЕС, а, напротив, търси конфронтация и иска да прекъсне отношенията с Европейски съюз.”

Самият Навални и неговите поддръжници призоваха ЕС да накаже Москва, като наложи санкции на руските бизнесмени. Страните от Източна Европа предложиха още по-радикални възможности – да погребат “Северен поток-2”. Нито едно от тези предложения обаче не беше прието.

На феновете на Навални беше казано, че в списъците няма да има бизнесмени, тъй като тези граждани не са направили нищо. „Не можем да налагаме санкции на хора, които просто не харесваме“, обясни Борел. Проблясък на справедливост в решението на Европейския съюз се обяснява просто: Брюксел се опасява, че Москва ще приеме ударите топ бизнесмените не като лични, а като секторни икономически санкции – и след това ще изпълни неотдавнашния ултиматум на Сергей Лавров (който говори за срив на отношенията между Русия и ЕС, ако последният прие чувствителни санкции срещу Руската федерация).

Предложенията на самопровъзгласилите се гробари на „Северен поток 2“ също бяха отхвърлени. „Няколко държави посочиха, че считат това за неуместно, тъй като става въпрос за енергийни въпроси и не трябва да подлагаме на санкции 150 европейски компании“, обясни шведският външен министър Ан Линде. Припомняме, че решенията за санкции в ЕС се вземат с консенсус.
В крайна сметка ЕС успя да постигне този консенсус само по въпроса за налагането на лични санкции (забрана за пътуване до ЕС, забрана за притежаване на сметки и имущество там) срещу руски служители, за които се твърди, че са отговорни за задържането на „Берлинския пациент“. Никой не посочва пълния списък, но се разкрива от медийни течове, ме в него са включени ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин, главният прокурор Игор Краснов, директорът на Федералната служба за изпълнение на наказанията Александър Калашников и командирът на “Росгвардия” Виктор Золотов. Тоест хора, за които и без това е нежелателно да имат собственост в чужбина.

Западните правозащитници, разбира се, критикуват Брюксел за такъв минимализъм на санкциите, но служители и политици на Европейския съюз уверяват, че Европа е реагирала достойно, както трябва. „ЕС изпрати ясен сигнал до Москва. Съветът на външните министри на страните-членки на ЕС се събра да подкрепи политиката на ЕС спрямо Русия. Навални и всички други незаконно задържани хора трябва да бъдат освободени. Постигнато е важно споразумение, че ЕС ще наложи допълнителни санкции ”, каза Ан Линде, като даде да се разбере, че въпросът за санкциите не е приключен.

Но не може да бъде приключен, докато ЕС не разбере как да продължи да живее с Русия. И министрите също обсъдиха този въпрос. „Трябва да дефинираме модел, за да избегнем постоянна конфронтация със съсед, който за съжаление е решил да се държи така, сякаш е враг“, казва Жозеп Борел.

Разбира се, Русия не действа като противник, а по-скоро като защитаваща се страна. Москва не атакува Европа, не премества военно-политическите си блокове в центъра на Европейския съюз, не заплашва да превърне Брюксел в море от огън и не се опитва да наложи своя начин на живот, ценности и възгледи върху света около европейските страни. Борел обаче е прав – необходимо е да се определи модел, който да избегне конфронтация между съседите.

И изглежда, че няма нужда да откриваме топлата вода – достатъчно е просто да приложим към руско-европейските отношения модела на съвместно съществуване, който е използван повече от веднъж или два пъти в историята. Моделът се основава на най-простите принципи: ненамеса във вътрешните работи, зачитане на националните граници и суверенитет, съобразяване на интересите, равенство, акцент (като се вземат предвид проблемните политически отношения) върху публичната дипломация и установяването на икономически връзки.

Москва отдавна е готова за такъв модел, но Европейският съюз не е готов – Брюксел няма да изостави нито менторския тон в разговорите с Кремъл, нито възприемането на Русия като „недостоен“ партньор. Затова външните министри на страните-членки на ЕС предложиха различен модел, далеч от принципите на съвместното съществуване. „Тя се основава на три действия. Противодействие, когато Русия нарушава правата на човека. Възпиране, когато например има дезинформация и кибератаки. Участие в диалог там, където имаме интереси “, казва Жозеп Борел.

Има много въпроси към тази тристепенна формула. Защо е необходимо да се заемат с противодействие в ситуация, в която отношенията между руското правителство и неговите граждани се възприемат от ЕС като нарушения на правата на човека (например по случая с Навални)? Къде е тук зачитането на суверенитета, което е от основно значение за всяка система на съжителство? Как може да се оцени сдържането на Русия в отговор на кибератаки, ако не е доказано, че Русия е участвала в тях? Как може да се заемат със сдържането на Русия в отговор на дезинформацията, ако под дезинформация европейските държави имат предвид проявата на свобода на словото в руските публикации, правото на алтернативна гледна точка и глас? И основният въпрос – наистина ли ЕС искрено вярва, че Москва ще проведе диалог с Европа „по въпросите от общ интерес“ на фона на европейската политика на ограничаване и намеса във вътрешните работи на Русия?

Да, има шанс Европейският съюз да балансира – от една страна, да говори за сдържане и конфронтация (за радост на Вашингтонския регионален комитет), а от друга, да въплъти това ограничаване и конфронтация изключително под формата на лични санкции. Един вид показни удари, подобни на тези, които Вашингтон организира в Сирия, когато в отговор на „използването на химическо оръжие от Асад“ удряше базите, освободени преди от сирийските войски, и го представяха като ответни удари. Въпреки това ще бъде много трудно да се балансира по това острие (особено на фона на изключително ниското качество на европейските елити) и е възможно в един момент да бъде изпълнен ултиматумът на Сергей Лавров за прекъсване на руско-европейските отношения.

И това ще бъде добре, защото тогава отношенията между Москва и Брюксел ще застанат на ръба на пропастта. Понякога, за да се отрезвите, трябва да погледнете в бездната и да се ужасите. Да, понякога можете да изпаднете в тази бездна (което се е случвало с европейските империи през 1914 г., когато никой няма волята да направи крачка назад), но през 1962 г., по време на кубинската ракетна криза, всички се отрезвяват и започват диалог.

Да, това не е най-добрият начин да вкараме прагматизъм в главите на отделните европейски чиновници – но какво да правим, ако не остават други възможности?

Post Views: 30

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4