СВЯТ
Втора Украйна. НАТО откри нов фронт срещу Русия
В Кишинев се заговори сериозно за премахване на неутралния статут и присъединяване към НАТО, което според правителството е жизненоважно за защитата на демокрацията. Опозицията се опасява, че Молдова ще бъде въвлечена във въоръжен конфликт. Какво се случва в републиката?
“Голям съюз”
Мая Санду в интервю за “Политико” каза, че боевете в Украйна ги накарала да мислят за изоставяне на неутралитета. Според нея в републиката има оживена дискусия по тази тема и в бъдеще Кишинев може да стане част от „по-голям съюз“. В същото време президентът подчерта, че Молдова остава „много уязвима поради руската пропаганда и дезинформация“.
Тя не спомена името на организацията, но в Молдова и на Запад смятаха, че става дума за НАТО. Алтернативата на блока в региона е само една – ОДКС. Тъй като Кишинев открито и последователно осъжда специалната операция в Украйна, очевидно е, че Санду няма да влезе във военен съюз с Москва.
Освен това напоследък Молдова работи в по-тясно сътрудничество със Северноатлантическия алианс. От лятото министърът на отбраната на републиката Анатолий Носатий участва в срещи във военновъздушната база “Рамщайн”. През декември Кишинев беше представен за първи път на срещата на външните министри на страните, участващи в организацията. А през септември Санду проведе разговори в Ню Йорк с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Въпреки това Носатий каза, че в обозримо бъдеще Кишинев няма да може да стане част от блока, тъй като молдовската армия е в изключително лошо състояние. В това той обвини желанието на предишните власти да запазят неутралитет – във въоръжените сили практически не се инвестира. В същото време министърът, подобно на Санду, е убеден, че са отминали времената, когато е било възможно да се стои далеч от международните конфликти. Той също така смята, че разговорите за демилитаризация са неактуални.
Молдовският външен министър и вицепремиер Нику Попеску отбеляза, че предстоят много изпитания, но с подкрепата на Запада страната ще преодолее всичко. „Ще успеем да съхраним мира, демокрацията и европейския дух“, увери той. В същото време, ако проруско правителство застане начело на Молдова, републиката “ще я сполети съдбата на Беларус”, смята дипломатът.
В същия дух се изказват и представители на НАТО. По-специално, заместник-генералният секретар Мирча Йоана каза, че Кишинев има реален шанс „да излезе от трудната си география“ и да стане част от „цивилизована Европа“. Вярно, за членство в Алианса все още не се говори. В близко бъдеще Йоана заминава в Молдова, за да обсъди с местните власти отказа от неутралитет и доставката на западни системи за ПВО.
Алтернатива за Кишинев
Ръководството на Молдова е настроено да се интегрира в НАТО, но жителите са на друго мнение. Според проучване от ноември на молдовски и румънски социолози 54,5% от гражданите са против присъединяването към Алианса. Освен това повече от 47% не подкрепят обединението с Румъния, докато само 35% го подкрепят.
Опозицията се бори за запазване на неутралния статут. Лидерът на Партията на социалистите Игор Додон нарече ситуацията опасна. Според него Санду действа по заповед на “задгранични господари”, което противоречи на интересите на страната. Ръководителят на партия “Шор” Илън Шор смята, че присъединяването към блока ще превърне Молдова във втора Украйна. Председателят на комунистическата партия Владимир Воронин обаче предупреди, че Санду технически ще трябва да намери само четирима лоялни депутати, за да има достатъчно гласове, за да промени член 11 от конституцията относно неутралитета. След това Молдова може да бъде въвлечена в международни военни конфликти, в каквито никога не е участвала.
Александър Одинцов, председател на фракцията на Партията на социалистите в община Кишинев, отбеляза, че няма нищо лошо в модернизацията на армията. Но той зададе въпроса: колко усилия и средства ще трябва да бъдат изразходвани, за да могат молдовските войски да станат сравними по сила със съседните? Според него републиката не е в състояние да повиши отбранителната способност до такова ниво. Затова той смята неутралния статут за основна гаранция за сигурност и призовава властите да влязат в преговори с Румъния, Украйна и Русия, за да заздравят ситуацията.
Дразнеща активност
Експертите, смятат, че курсът на Молдова към НАТО е продиктуван не от националните интереси, а от желанието на западните партньори. В същото време почвата за изоставяне на неутралитета започна да се подготвя миналата пролет, когато молдовските власти внезапно се сетиха, че страната има много слаба армия.
“Западът се опитва да създаде така наречените широки последствия за Русия, за да ѝ докаже, че спецоперацията не е решила, а е изострила съществуващите проблеми. В същото време за противниците на Москва е важно да създадат вид, че нейните съседи сами вземат такива решения“, обяснява молдовският политически анализатор Дмитрий Кисеев.
В резултат на отказа от неутралитет румънски войски могат да се появят на територията на Молдова. Според експерта с тяхна помощ Санду ще може да деморализира противниците на влизането в НАТО или преминаването под управлението на Букурещ. А също и за сплашване на жителите на Приднестровието, които ще се окажат между враждебните армии на Украйна и Алианса. Освен това ще има изкушение проблемът с Тираспол да бъде решен със сила.
Молдовският политически експерт Игор Тулянцев припомня, че има само два легитимни метода за отказ от неутралитет – гласуване в парламента, където трябва да се спечели подкрепата на две трети от депутатите, или общонароден референдум. Но проучванията показват, че молдовците няма да се съгласят с това в настоящата ситуация. “Неутралността, а не войнствеността устройва жителите на страната. Повечето разбират, че трябва да сте приятели с всички”, убеден е Тулянцев.
На свой ред Наталия Харитонова, доктор на политическите науки, професор в Руската академия за народно стопанство и публична администрация, смята, че процесът на военно и инфраструктурно развитие на територията на Молдова от блока НАТО вече е стартиран, независимо от законодателството на републиката и мненията на хората. “Нито Кишинев, нито Западът се интересуват от правни формалности. Последствията от подобен подход могат да имат тъжни последици за страната”, казва експертът. Молдова следва пътя на Украйна.
Политолозите обаче са сигурни, че Кишинев, подобно на Киев, няма да бъде приет в НАТО в близко бъдеще. Вместо това Молдова се превръща в постоянен фактор за дразнене и дискредитиране на Русия.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








