БЪЛГАРИЯ

В развитите страни изпълнителната власт не опрощава данъци

В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод. Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал.
В следващите редове се прави опит да се поясни смисълът на приетия на първо четене текст в преходните разпоредби на Закона за изменение на закона за вероизповеданията.
С този текст се премахват /заличават/ задълженията към държавата към 31.12.2018 г. на вероизповеданията. Възникват следните въпроси:
1. Може ли Народното събрание да опрощава задължения към държавата?
2. Какво е съществото на това опрощаване. Някои го наричат данъчна амнистия, други – помощ, трети – гаранция за сигурността ни.
3. Създава ли се прецедент и други данъчно задължени юридически лица да искат от народното събрание да ги освободи от техните натрупани задължения към държавата.
Засега в разгорялата се дискусия отговор на първия въпрос дава единствено професор по право от Софийския университет. Според него Народното събрание може да предоставя данъчна амнистия. Ако обаче внимателно прочетем написаното в Конституцията ще установим, че в чл. 84 т. 13 е записано следното: „Народното събрание дава амнистия”. Това не означава, че става дума за данъчна амнистия. Да си припомним дискусиите отпреди 27 години по времето на приемането на нашия Основен закон. Разговорите тогава са за амнистия, свързана с осъдените от т.н. Народен съд от 1945 г. По време на управлението на Обединените демократични сили Народното събрание прие такъв закон за амнистия. Следователно, текстът на т. 13 от чл. 84 не може да се разбира еднозначно като правомощие за данъчна амнистия.
От т. 12 на чл. 98 на Конституцията става ясно, че Президентът на Република България единствен има право да опрощава несъбираеми държавни вземания. В тази си дейност държавният глава се подпомага от специални комисии и експерти, както и от информация от заинтересованите страни.
Може да се твърди, че във всички страни с демократично устройство, проблемът с евентуалното опрощаване на държавни вземания е решен по същия начин. Смисълът на този подход, установен от векове, е в следното:
Правото за опрощаването на задължения, които се дължат към държавата, се ограничава единствено до държавния глава, за да се намали възможността да възникват интереси за целенасочено неплащане на данъци, осигуровки и други задължения. Стимулирането на подобни интереси би могло да стане една противообществена практика, ако законодателят разшири кръга на институциите, които могат да освобождават от плащане на задължения към държавата.
В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод. Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал – нещо, за което се полагат грижи от векове, особено в северноевропейските протестантски страни в годините на утвърждаване на капиталистическите отношения и предприемачеството.
За съжаление историческите условия на развитие на страната ни не са били благоприятни за утвърждаването на плащането на задълженията към държавата като нещо, което е от жизнено значение за просперитета на обществото. Поради тази особеност при нас се налага да сме много прецизни, когато възникне проблем с продължително неплащане на задължения към обществото, независимо кой е субектът на това действие.
Тези общи разсъждения могат да се определят като разясняващи смисъла, но това не е достатъчно. Това помага, но в случая ни трябва и конкретно познание за съдържанието на опростените задължения. В мотивите към закона не се посочва вида на задълженията.
Конкретиката е скрита зад предоставената възможност след приемане на закона всяко вероизповедание да представи на министъра на финансите своята справка за вида и размера на задълженията към 31.12.2018 г.
Това означава, че народните представители, когато приемат този закон не знаят нито за каква сума се отнася отмяната на задълженията, нито за вида на тези задължения. В раздела разходи-ползи към мотивите на закона, тези, които го предлагат, вместо числа и изчисления, са написали две изречения, че ползата от промяната е в „по-ясна законова регламентация относно определението на държавната субсидия”. Това понятие е различно от установеното в началните текстове на закона. То се създава с промяната от края на 2018 г. /С тази поправка се заменя смисълът на приетия Закон за вероизповеданията през 2002 г./ Тогава е спазен принципът за отделяне на църквата от държавата и това е част от началните разпоредби на закона и до днес. С въведеното изменение от края на 2018 г. и особено с допълненията направени в проекта от 31.01.2019 г. понятието субсидия се заменя с държавна субсидия за текущи разходи и за капитални разходи. Дирекцията към МС за вероизповеданията се превръща в разпределящ пари орган. Определя се ред за получаване на парите, както и регулации как те ще се използват. Всичко това по нищо не се различава от финансирането, на която и да е бюджетна организация. Така организацията на вероизповеданията се променя драстично, но това не смущава тогава нито опозицията, нито многото разбирачи, които сега се появиха.
На 06.03.2019 г. въпреки че не е в пленарна зала, парламентарната група на БСП ръководена от Корнелия Нинова съобщи, че възразява срещу проекта за Закон за изменение на закона за вероизповеданията, защото имало някаква договорка между ДПС и ГЕРБ, която те считат за вредна. Възражението им би било много по-полезно за обществото, ако беше направено веднага след внасяне на въпросния проект за закон, записан в деловодството на Народното събрание на 31.01 2019 г. Ако тогава имаше реакция от БСП, то това би запълнило донякъде липсващото предварително обществено обсъждане, което се изисква за всички проекти внасяни от правителството. Нашите народни представители считат това изискване за губене на време и са възприели, че то не се отнася за проекти на закони внасяни от народни представители, какъвто е и случая с разглеждания закон за вероизповеданията.
Проектът внесен от двамата народни представители – Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – е съпроводен от една страница обосновка и няколко реда за изискването ”разходи-ползи”. В тези редове липсват данни за въпросните задължения. Мотивите заслужава да се прочетат внимателно, въпреки че са само една страница. Те разкриват странния подход към проблемите, които се третират във въпросния закон. Този подход се състои в отказа да се прилага конституционното изискване за отделяне на църквата от държавата.
На 7 март в ранните сутрешни студиа г-н Цветанов обясни, че законът трябва да се счита за приет едва ли не от всички партии, защото на консултативния съвет през месец февруари при президента било решено да не се допуска радикализация на някаква част от религиозните вярвания и поради това трябвало да се опростят задълженията на мюфтийството към 31.12.2018 г.
В предлагания проект в преходните и заключителни разпоредби е предвиден нов параграф 9 с шест алинеи. В една от тях е записано, че всички главници, лихви, разноски на задълженията към бюджета към края на 2018 г. на всички вероизповедания се отписват след няколко месеца, през които формално се подават искания към министъра на финансите.
След допълнително проучване се установява, че от всички съществуващи вероизповедания в страната към 31.12.2018 г. задължения за плащане има мюфтийството.
Дори и да приемем, че трябва да се дадат пари на мюфтийството, защото иначе то ще отърчи при някои, които ще го радикализират, то не е достатъчно, за да оправдае следните нарушения:
липсва подробна и убедителна обосновка към проекта;
не е допуснато предварително обществено обсъждане;
в Конституцията, където се изброяват правомощията на Народното събрание няма текст, който да определя правомощие за данъчна амнистия, или опрощаване на задължения;
Отсъствието на подобен текст е мъдро решение на тогавашните законотворци, защото ако това беше законова норма, или практика, вероятно, десетки партийни активисти и техните приближени фирми нямаше да плащат данъци, защото щяха да имат очаквания за амнистиране и опрощаване. Вероятно това е причината в закона да се използват думите „освобождаване от плащане”, вместо сега пуснатата в употреба „данъчна амнистия” в многобройни изказвания.
Данъчната амнистия винаги се замисля и осъществява не за отделни лица – длъжници, а за големи икономически групи с очакване с това да се решава някакъв обществен въпрос, засягащ цялата икономика. В такъв смисъл, ако се обмисли някакъв проект, с който ще се реши значим икономически въпрос, вероятно никой не би възразил да се приема отделен закон за данъчна амнистия. Продължилата с дни дискусия показва, че в случая с мюфтийството се прави поредния жест към хора, които не са спазвали установените правила.
Какви са възможните изводи, които можем да направим и да ползваме в името на обществения интерес?
Първо, народните представители, когато внасят свои проекти за закони, да спазват изискването за обществено обсъждане и да променят своя правилник за работата им в тази насока.
Второ, след приемането на този закон се създава прецедент за нови искания за освобождаване от плащане на натрупани и просрочени дългове към държавата. Наложително е да се възложи на Министерството на финансите да анализира съществуващото законодателство и да предложи изменения, или нови разпоредби, които да защитят обществото от подобни искания.

Post Views: 24

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7