БЛОГ
Да живееш в Англия, абе хора, вие, нормални ли сте
Здравейте, след прочитане на доста от историите в раздела ”В чужбина” просто не мога да се сдържа да не напиша коментар.
Абе, вие нормални ли сте? Това ми изкача в съзнанието като въпрос, когато чета 75% от историите и запитванията?
Хора съжаляващи, че са прекъснали кариерите си на ягодоберачи, хора, които се радват, че могат да си напълнят търбуха в Макдоналдс, въпреки, че живеят с още 10 човека на квартира хора, които мислят, че парите в Англия се берат по дърветата? Вече не знам аз ли не съм добре и съм идеалист или хората не виждат по далеч от носът си…Да оставиш къщата, в която си роден, приятелите си, работата си и близките си и да стегнеш куфара за чужбина не е за всекиОставяш всичко, което ти е мило и заминаваш с еднопосочен билет. Защо?
Живея в момента в Англия, имам висше образование, всички необходими документи, два езика знам и знаете ли, трудно се намира работа дори да говориш отлично английски, да си ходил на стаж в държавата им и да имаш опит.
Но да не се отплесвам, изумена съм как неориентирани хора дават акъл на други такива. Видиш ли можеш да дойдеш тук и да завършиш като работиш 20 часа на седмица? А къде добавихте, че с тая работа 20 часа на седмица не можеш и да се обръснеш? 20 часа на седмица трябва да взимаш 15 паунда на час за да събереш 1200 на месец преди данъци естествено…
Аз нямаше да уча в България, а направо да се пльосна тук и да стана директор след 3 години? А заемите на година образованието стана 9000 x 3 години колко прави? И после си го изплащаш… Чааак след 25 години ти го опрощават.
Лесно се намира работа- ама разбира се, чистачи, детегледачки, сервитьори, но накрая на месеца и един лев нямат защото се живее седмица за седмица.
Аз смятам, че човек може да се откаже след като е пробвал В България, защото има такива, които наистина искат, но не им се получава, но голяма част просто си мислят, че тук в Англия живот се живее.
Аз искам да се върна в България, защото тук ми е самотно, защото не ми харесва да пътувам с метрото от 45 мин-1. 30 минути до работа, защотот парите не са всичко, защото тук няма живот- аз съм като робот. Алеко Константинов го е видял много преди нас… Не искам друг да отгледа детето ми, понеже аз трябва да работя и заради това си наемам бавачка, но важното е да мога да си позволя парцали от Зара, Мара и други там. До там ли стигнахме? Да оценяваме живота с дрехи и телефони. Тук идва момента на нападение- хората мизерстват, нямат пари как да не напуснат България! Искам да ви кажа, че познавам много българи тук- който няма пари в България, няма и тук, защото просто на него не му стига мозъка, за да ги пести. Винаги има изключения, така е! Не всеки е така, но масата ми е ясна.
Съвет от мен, не говорете с грозни думи, че мразите България, че има убийци и изнасилвачи, а прочетете новини за Англия, за Америка- СЪЩОТО Е! Просто за една малка държава като България е шок- защото нали занете -1 починал е трагедия, 100 – статистика!
Елате опитайте си късмета, може да ви хареса повече, но не лъжете хората, че тук е живота с главно Ж. Защото не е! Може ли млад човек, който живее 4 години в Лондон и все си е лейбър / общ работник/ по строежи да ми казва, че е постигнал едва ли не много, а той няма два лева в джоба? Нормално ли е да чакаш 1 месец за преглед? Нормално ли е да ядем храна пълна с нитрати? Не внесена от Гърция даже, а от Норвегия и Холандия? Нормално ли е да лягят пияни англичани по улиците полу-голи? Нормално ли е цял живот да чистиш къщи, да не ти стигат парите, но си в Лондон? Нормално ли е живееш с още 3-4ма минимум а си на почти 30?
Моля ви не създавайте грешно впечатление в хората, не ги карайте да си оставят и това, което имат, колкото и да е малко, за да дойдат тук и да се чудят какво да правят, не се хвалете с купените си Calvin Klein парцали, които сте взели от намалението в TKMAX! Не говорете, колко много има за правене в Лондон, а говорете, че няма с кого!!! Българите били лоши в Лондон, злобни- ами как да не са, те повечето живеят като скотове!
Проблемът на българина, е че винаги е на принципа: Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. Хвалим се, но спеставяме най- важното, че всяко нещо си има цена и идвайки тук повечето я плащат- оставят роднини, родители, приятели, някои дори и децата си…
Съжалявам, ако обидя някого, но съм млад човек и повечето ми познати и приятели, които са умни и работливи и останаха в България са добре- намериха си работа, издържат се, развиват се, тук дойдоха тези, които просто както каза едно момиче, когато я питах няма ли да се върнат в България някога ми отговори: Нямам какво да правя в България! Те нямат знания, не са учили нищо, не умеят нищо, търсят лесни пари, които харчат лятото в България, защото за другаде не стигат.
Не знам дали ме разбирате, но за мен това не е живот! Живях не много охолно, но бях щастлива, бях студентка с не много пари, но успях да отида на няколко места по време на обучението си по различни проекти!
За мен по лесния път е чужбина. Аз съм тук при други обстоятелства, но се надявам и моля скоро да се върна в България, защото ние сме бъдещето, аз искам да го градя, а не да го руша!
Извинявам се, ако се съм засегнала някого с думите си, отново повтарям, че има изключения винаги, но просто още не съм открила много за да променя мнението си 🙂
Бъдете щастливи и бъдете там където сърцето ви тегли, а не парите!
От млад човек, който се надява, че България има Бъдеще!Българи масово се връщат от чужбина заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплатаНапоследък гурбетчии, които работят в Европа, масово се завръщат по родните си села, за да берат гъби.
…Jan 18 2019vijti.com
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Бях позабравил тази прочута българска злоба…
Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.
За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.
Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.
Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.
Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.
И знаете ли кое е най-тъжното?
Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
БЛОГ
Дебилно поколение
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.
И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.
Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“
Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂
Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.
Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.
Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.
Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.
Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“
Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.
В България бях виждал само отвертка и чук.😳
Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.
Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇
💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.








