СВЯТ

Длъжни сме да се готвим за ответен удар спрямо киберагресията

Кибертероризмът е реална заплаха и признат на държавно ниво факт. През 2016 година „Лаборатория Касперски“ съвместно с Центъра за информационна безопасност към Университета в Инополис установи 2 млн. случая на задействане на антивируси само в промишлени обекти.

Веднага давам конкретен пример. Миналата година от името на Русия ние (представители на Центъра за информационна безопасност към Университета в Инополис – бел. прев.) участвахме в първите киберучения на страните от Общността на независимите държави (ОНД) „Кибер-Антитерор-2016“. Разработихме 80 възможни сценария за установяване, предупреждаване и неутрализиране на компютърни атаки срещу беларуската атомна електроцентрала, която произвежда 60% от електроенергията на републиката и захранва с енергия Германия и Полша. Използвайки тези сценарии, в основата на които лежат разнообразни начини и техники за скрита доставка и активиране на вредоносното програмно обезпечаване, както и активирането на апаратно-програмните вмъквания в съответното технологично оборудване, служителите от специалните служби прихванаха за 4 минути системите за управление на станцията. Това показа незащитеността на такива важни обекти пред евентуални нападатели.

Тъй като кибератаките се случват на критично важни обекти, информацията за тях рядко бива огласявана. Сред последните известни инциденти е атаката срещу компанията Saudi Aramco през 2012 година. Тогава 35 хиляди компютъра бяха заразени с вирус, което доведе до спиране на доставката на нефт в Саудитска Арабия и, според оценките на ESET North America, до финансови загуби в размер на 1 млн. долара.

Виртуалният свят е също толкова стратегически важно пространство, каквито са космическото, въздушното или морското. Човек може да се убеди в това, дори само прочитайки нормативните документи на САЩ и страните членки на НАТО, където в прав текст се говори за възможностите за провеждане на подобни атаки. В тези именно държави са събрани най-крупните киберподразделения в света, като в Русия няма техни аналози. В Америка в такива секции работят над 50 хиляди души, а в 17 държави на Европейския съюз – между 3 хиляди и 12 хиляди човека.

В киберпространството даже най-силните държави не могат да се чувстват в безопасност. Например в своята книга „Третата световна война. Каква ще бъде тя?“ американският експерт по тероризъм Ричард Кларк пише, че водещите фигури в Америка, съветниците по сигурност, министърът на отбраната и ръководителите на Агенцията за национална сигурност, фактически признават, че САЩ не са в състояние да се противопоставят на киберзаплахата. Тоест това се заявява от страната лидер в областта на информационната безопасност с най-голяма на брой кибервойска. Там се провежда голямата част от всички световни перспективни научни изследвания, регулярни киберучения, спомагащи да се отработят и получат навици за противодействие на реален обект от критично важна инфраструктура.

Днес в Америка и Европа работят 500 центъра за прогнозиране на компютърните атаки, в Русия има пет корпоративни и 20 държавни центъра. Руските центрове са включени в система за откриване и приближаване на компютърни атаки. Тази система обаче, има един минус – тя е предназначена най-вече за защита и работи само при факта на нападението. Този недостатък може да доведе до това, след началото на атаката да няма какво и кого изобщо да се защитава.

Заедно с Китай, Русия се опитва да се споразумее със САЩ и НАТО за акт за ненападение, а също така за недопускане на надпревара във въоръжаването в мрежата. Но нашите колеги не се стремят към сътрудничество и съвместна работа над заплахите, опитвайки се да задържат своето превъзходство в киберпространството. Затова Руската федерация трябва да бъде готова не само да се отбранява, но и да отговаря на агресията.

Необходимо е да се каже, че интересът към специализирането в областта на информационната безопасност става все по-голям. Статистиката показва, че броят на студентите в тези направления от година на година расте. В нашия университет например (в Инополис – бел. ред.), сме увеличили три пъти набирането на студенти в програмата за информационна сигурност, разширявайки я с нови дисциплини: когнитивните технологии за ранно предупреждение; моделиране на поведението на опонентите в киберпространството с помощта на теорията на игрите; динамичният анализ и аналитичната верификация на кода, облачните изчисления и мобилната безопасност.

Подходите и методите за откриване на заплахи вече са достатъчно много. Не е трудно и да се привлекат способни и талантливи млади хора, които да осъществят пробив в тази посока. В руската практика има примери за разработване на нови методи за предупреждаване и прогнозиране на вируси. Провежда се анализ на повечето данни, фиксират се нетипичните активности. Освен това се използват невронни мрежи, които на основата на данните прогнозират предстоящи атаки и оказват помощ при планирането на сценарии за реагиране. Впрочем тази методология позволи да се създаде класификация на възможните схеми за разпространение на вируса WannaCry, които се потвърди след атаките.

С други думи, в руските структури, специализиращи се в областта на кибербезопасността, има достатъчно разработки. Сега е необходимо да се направи следващата стъпка – да се работи съвместно за напредък по изредените въпроси. За да не се наложи да гасим пожара, когато той вече бушува.

Post Views: 116

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ