КОНСПИРАЦИЯ
Доказания мошенник Василев с “Лукойл” – два пъти предава държавния интерес
- Ето я схемата на Асен Василев с “Лукойл” – два пъти предава държавния интерес.
- Дерогацията е за отвличане на вниманието
Асен Василев и Румен Спецове. Довчерашните борци срещу монопола на “Лукойл” днес го защитават, вместо да дерегулират складовете. Драмата с дерогацията е за отвличане на вниманието.
Всичко описано по-долу е известно, но не систематизирано.
Отдавна е известно, че Лукойл не плаща корпоративен данък в България, тъй като не реализира печалба от дейността си. Руснаците само администрират ДДС посредством внасянето на това, което ние плащаме по бензиностанциите. Когато идва на власт, Асен Василев, използвайки жълтопаветната обсесия по всичко руско, нарежда на любимия си културист в НАП Румен Спецове да организира проверка на рафинерията. Това не е първата: помните, имаше едни ревизионни актове, за които “Да, България” неуспешно се бори дори в съда да получи по достъп до информация и дори Спецов им ги отказа. И така, Василев започва проверка, Спецов се хвали по медиите, а накрая проверката е затворена. За всичко това подробно пише Георги Кадиев по Фейсбук и няма да го преразказваме.

Двете предателства на Асен
В рамките на проверка се гледа определен период, който след това не може отново да се изследва. Съответно транзакциите през него не могат повече да се проверяват, защото каквото се констатира, това остава. Проверката на НАП не е нищо друго, освен инструмент за натиск и изнудване от Асен Василев. Вместо да разследва реално, както се опита да направи предишната администрация, чийто ревизионен акт ДБ търсеше, Василев извърши страшно предателство, като прие позицията на руснаците по две точки:
Първо, приема огромната им капиталова инвестиция в оборудване, която изцежда всяка възможност за печалба в бъдещ момент (Кадиев и това е описал, Красен Станчев също, но Асен Василев го повтаря и след управлението на ГЕРБ).
Второто и далеч по-важно, за което самият Василев многократно се хвали по медиите, без никой да му опонира, е, че той приема позицията на българското предприятие в групата от фирми на “Лукойл” и съответно целия бизнес модел.
В една статия Красен Станчев го описва, а сега мълчи. Това предателство се осъществява чрез приемането без забележки на доклада за трансферно ценообразуване на рафинерията. Хвалбата на Асен показва неговата некомпетентност, но никой не го изобличава тогава.
Защо Лукойл са на загуба?
Отдавна е известно, че за печалбата от дейността си в България руснаците не плащат корпоративни данъци. Режимът на облагане с корпоративен данък е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане. Врътката е не само във факта на огромна инвестиция в ДМА – машини и технологично обновление. Другата причина е, че работят на загуба, въпреки монополната си позиция като вертикално интегрирано предприятие.

Но как така? Ами като “Кремиковци” – прилагат схемата „вход-изход“ – купуват суровината на непазарни цени, преработват я и продават нефтопродуктите на свързани с тях фирми (дружеството майка в Швейцария или Нидерландия или където в момента е изгодно). Съответното чуждестранно дружество пък продава готовата продукция на нормални цени и печалбата от разликата остава в съответната изгодна юрисдикция. Ние нищо не получаваме, съответните управляващи вдигат рамене и ни успокояват, че това е проста пазарна логика и всичко е законно.
През това време на хартия тече внос-износ на течни горива, които често сменят само собственика си, но не и цистерната. Е, може да отбележим 200-300% ръст в износ за Малта, но това са единични удари.
Но тъй като „вход-изход“ далаверата е известна не само на “Кремиковци” или в постсъветското пространство,
по света са измислили и антидот – трансферно ценообразуване.
Този термин е въведен у нас сравнително скоро и неслучайно отне години да бъде приета подобна регулация, която реално пречи на гореописаната далавера. Липсата на подобна уредба дава възможност за непрозрачни сделки между свързани лица (фирми) и така се източват предприятия у нас. Докато в уредения и цивилизован свят фирма Х, част от група компании, изготвя доклад за трансферни цени, който да докаже дали сделките между всичките дружества са сключени по средни пазарни цени, у нас това го нямаше.

За да се докаже, че цената е пазарна, се използват бази данни, достъпни само до международни консултантски компании. Чрез тях се правят сравнения с хиляди фирми. Например, една фирма продава сол на компания майка. Чрез доклада мултинационалните консултанти ще докажат, че средната цена (надценка) за подобни фирма с подобен профил, на която по принцип продават, е с определена печалба и това е съотносимо по съответни критерии, така че печалбата/загубата е напълно пазарна. Съответно има начини да се докаже и отклонение от пазарните цени, като се дават аргументи чрез функционален анализ дали дадена фирма, например, поема стопански риск или работи само на ишлеме. Така че този статут на дадена фирма в рамките на групата определя с каква норма на печалба тя може да оперира, съответно дали ще бъде на печалба и в коя юрисдикция ще остане тя.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие изготвя съответни правила за тези трансферни цени. Веднъж приети, те дават относително универсални критерии, позволяващи на данъчните органи да коригират цените за повечето трансгранични вътрешногрупови сделки.
Правилата позволяват на свързани лица да определят цени по различен начин, но данъчните могат да коригират тези цени за целите на изчисляването на данъчните задължения. Дори нашият закон позволява корекции от НАП ако се избягва или укрива данък. Правилата обикновено изискват данъчно задълженото лице да изготви собствен доклад (от международни консултантски компании, които носят и отговорност като независим гарант). В него се определя пазарното ниво, функциите, рисковете и условията за продажба на транзакциите или дейностите на свързаните лица, които да бъдат разумно сравними с подобни ключови елементи по отношение на сравними транзакции с несвързани лица. Докладът се представя с данъчната декларация, на базата на които данъчните правят и корекция.

Повечето системи позволяват използването на множество методи за определяне трансферни цени. Сред често използваните методи са „методът на сравнимите неконтролирани цени“, „разходи плюс“, „препродажна цена или надценка“ и методи, базирани на рентабилност. За да се определи кой модел да се приложи, се анализира дали транзакциите са сравними на база дали естеството на продукта/услугата са сравними, съпоставя се рискът и функцията, условията, пазарното ниво, географията и икономическите условия, тестват се цените и следва да се приложи този метод, който е най-адекватен.
Най-често прилаганият метод е този „на сравнимата неконтролирана цена“ (CUP). При този транзакционен метод се определя справедливата цена, като се използват цените, начислени в сравними транзакции между несвързани страни. По принцип ОИСР и повечето страни, които следват насоките им, смятат метода CUP за най-прекия метод, при условие че всякакви разлики между контролираните и неконтролираните транзакции нямат съществен ефект върху цената или техните ефекти могат да бъдат оценени и могат да бъдат направени съответните корекции на цената. Например, да сравним нашата рафинерия с тази в Румъния и т.н. Има и метод на цената при препродажба (RPM): стоките редовно се предлагат от продавач или се купуват от търговец на дребно до/от несвързани страни на стандартна “каталожна” цена минус фиксирана отстъпка. Друг метод е този на брутния марж: подобен на метода на препродажната цена, признат в няколко системи. Може да се ползва и метод, базиран на печалбата.
Вместо всичко това, Асен Василев приема метода „разходи плюс“: стоките или услугите, се оценяват постоянно по действителната производствена цена, формирана от разходи (ток, заплати и т.н.) плюс фиксирана надценка (напр. 5%), който е най-просто ишлеме, характерно за колониалните държави, които нямат никакво ноу-хау, а компаниите им са слаби, лишени от финансиране и т.н. Този модел не отговаря на структурата на предприятието, което има собствени складове за суровината, за готова продукция и де факто оперира целият процес от разтоварването на кораба до бензиноколонката.
“Лукойл Нефтохим Бургас” сменя бизнес модела си и със задна дата – от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това става ясно от финансовия отчет на дружеството за 2020 г.
Така излиза, че при ГЕРБ НАП са защитили обществения интерес, издавайки ревизионните актове, които “Да, България” се опитва да публикува, което се признава и от Асен Василев, но той самият не го защитава.
Ударът на Асен Василев
Точно тук Асен прецаква държавата и нагло обявява това за изключителен успех. Дали от неразбиране, дали от зла умисъл или нелепа комбинация от двете, но държавата приема изцяло позицията на “Лукойл” и одобрява доклада им за трансферни цени. Фундаменталното на това предателство се състои в това, че така се фиксира бизнес модела за години напред и е много трудно (невъзможно) да се защити позиция, че този бизнес модел следва да се промени. Трябва да има някаква промяна в бизнес процесите, в активите на дружеството или нещо подобно, за да може да се промени и начина на формиране на печалбата. Така се определя как ще оперира години наред рафинерията.
Така ревизията от времето на Асен не само приема без забележки размера на капиталовата инвестиция (която ще яде години наред печалбата), но и начина на работа на предприятието в групата именно по схемата „вход-изход“. И оттук насетне няма мърдане – или трябва да се преструктурира тотално предприето, така че да се приеме, че има друг тип бизнес структура, или трябва да се наруши закона, че да се промени.
Драмата с дерогацията е за отвличане на вниманието
Дерогацията е странична тема за отвличане на вниманието. Вече и “Дневник” ни обясни, че “Лукойл” няма как да работи без руски нефт заради логистиката. Но драмата е измислена, за да създава излишен шум и да отклонява вниманието от основното в този казус.
Просто е: след като Асен Василев е предал интересите на държавата, той лишава институциите от полезен ход срещу “Лукойл”. Като започва войната, той просто им става слуга. И сключва сделка (както потвърди Кирил Петков) – “вие не си прихващате загубите, ние ви узаконяваме руския нефт и пред хората представяме, че сме направили нещо, но реално нищо не се е променило”. Само дето печалбата е микроскопична, защото сме одобрили бизнес модела на работа с трансферните цени, при който “Нефтохим” не носи риск и е прост ишлемяр с 4-5% печалба. Съответно печалбата е 20-30 млн, колкото голям магазин.

Доказателството е във факта, че в тази схема държавата дори не може да каже, че Лукойл купува евтин “Уралс”, защото не “Лукойл” го купува. Купува “Литаско” и го дава на ишлеме на Нефтохима да го обработи. На колко купува “Литаско” е все едно. На хартия е колкото е цената на “Брент”, нищо че “Уралс” струва с 20 евро по-малко. Това въобще няма значение. Защото “Литаско” поема риска, високите застрахователни премии, опасността от мини и украинските дронове в Черно море, от войната и волатилността, от липсата на танкери. “Литаско” даже носи риска от липсата на пристанище, което уж им е отнето. Та като стана дума за Росенец, да отбележим, че лишавайки “Лукойл” от пристанище, пак поставя “Нефтохим” в позицията на ишлемяр.
Реално това си беше предприятие с кей, склад за сурова продукция, пълно интегриран бизнес процес, продуктопровод, складови бази и дистрибуторска мрежа. Подобна комплексна бизнес структура няма как да работи на ишлеме, защото има всички лостове в едно предприятие. Разграждайки тази бизнес структура се губи аргументът, че бизнес позицията на предприятието в групата е различна, съответно е различен и моделът на трансферни цени.
Ето ви и доказателството – https://parliament.bg/pub/PK/49529747-254-06-1495.pdf
Съответно и фискален ефект от дерогацията няма и оттам тръгва скандалът. “Нефтохим” не носи риск, работи на ишлеме, съответно няма и печалба, няма и приход за НАП. Цялото напъване от миналата седмица е смесица от страх, пълна некомпетентност и празно натягане пред външния фактор. Затова стигаме до ситуация, в която Денков и всички демократични медии бранят Асен Василев, чрез защита за “Лукойл”.
Всичко описано тук може лесно да се провери и отдавна е публикувано в медиите. Казвали са го публично и замесените, само че захаросано. ГФО са видими в Търговския регистър.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КОНСПИРАЦИЯ
Педигрите не лъжат…
Намерих тук една стара абсурдна изцепка, казана от „върховния гинеколог“ на Германия Урсула фон дер Лайен, която през 2017 г., когато беше министър на отбраната на Германия, се изпусна и каза: „Разногласията между Русия и Германия трябва да бъдат решавани САМО от позиция на силата.“
Започнах да чета откъде се е появила в политиката тази (обидна квалификация в оригинала) и коя всъщност е тя. Както се казва: „Поискахте песни – имам достатъчно за вас“. И отново Русия се появява в историята.
Урсула е потомка на барона Лудвиг Кноп, търговец на памук от град Бремен, произхождащ от семейство търговци, изпаднало в бедност. На 18-годишна възраст той се премества в Русия, където развива бизнеса си, откривайки текстилни фабрики в много градове на Руската империя.

Заради значителния си принос към развитието на руската текстилна промишленост на 6 май 1877 г. руският император Александър II му дава титлата барон. А дядото на Урсула фон дер Лайен бил генерал от СС и участвал в депортацията на евреи. Но бащата на Урсула? Бащата на Урсула фон дер Лайен не е воювал във войната – бил все още твърде млад – но през 1990 г. помилвал серийния убиец и нацист Ерих Густав Шарфетер (който убивал съветски военнопленници в концентрационен лагер на окупираната територия на СССР), осъден на 18 доживотни присъди.
Голям хуманист, да му се не види.
Четейки статия в германското списание Der Spiegel за Урсула, попаднах на информация за следващия министър на отбраната на Германия – Анегрет Крамп-Каренбауер, и за нейното гръмко изявление, направено пред камерите, според което НАТО (и разбира се, Германия) трябва да бъдат готови да използват ядрени оръжия във война срещу Русия.
И какво мислите? Дядо ѝ Август Йохан Хайзел е служил в противотанковия батальон 161 на 61-ва пехотна дивизия на нацистка Германия. Тази дивизия практически е била унищожена, а останките ѝ капитулират по време на боевете за Кьонигсберг. Друг член на семейството на Анегрет – Йозеф Тренц, по време на войната е служил в Главното управление за имперска сигурност (RSHA) – основният орган на политическото разузнаване и нацистката полиция за сигурност, ръководен от фанатичния нацист Райнхард Хайдрих.
Темата ме заинтересува и започнах да търся кой друг от германското правителство има нацистки дядовци.
Германското списание Bunte е писало, че две роднини на вицеканцлера и министър на икономиката на Германия Роберт Хабек са били офицери в Хитлерова Германия.
Дядото на Хабек е бил оберщурмфюрер в СА, а прадядо му е бил офицер от СС от близкия кръг на министъра на пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс, като е бил признат за военнопрестъпник.
Невероятно, нали?
Пет минути търсене в Google и…
„Дядото на германската външна министърка Аналена Бербок, за когото тя често говори на различни възпоменателни церемонии, е бил нацист и е служил във Вермахта. По време на Втората световна война дядото на Бербок, офицер от Вермахта, е служил в противовъздушната отбрана и е бил убеден и идеологически предан нацист.“
Този списък може да продължи почти безкрайно.
Вземете който и да е германски политик и ще намерите дядо палач или дядо потисник; в най-лошия случай ще бъде някой танков офицер от 3-та СС танкова дивизия „Тотенкопф“ („Мъртвешка глава“) .
Те са били възпитани от нацисти, които или са погребани някъде край Курск, или са внуци на онези, които са избягали с подвита опашка още след Сталинград.
Какво очаквате от тях днес? Любов към Русия?
Цялата тази измет трябва да бъде разглеждана по същия начин като техните дядовци: те са нацисти, тихи и усмихнати нацисти.
Само че в Европа (засега!) не е прието да се говори за това на глас.
И накрая.
Гледах снимки на Урсула фон дер Лайен – сякаш е гущер. Погледнете тази усмивка на това влечуго.
Сериозно, някакви гущери, които не са били изтребени и са се размножили.
КОНСПИРАЦИЯ
‼️МАСКИТЕ ПАДНАХА! КАДРИТЕ НА ПЕЕВСКИ И РАДЕВ СА НА ЕДНА МАСА
‼️МАСКИТЕ ПАДНАХА! КАДРИТЕ НА ПЕЕВСКИ И РАДЕВ СА НА ЕДНА МАСА
‼️Името на Десислава Трифонова (ГЕРБ/ДПС) отново изплува на повърхността – този път в екипа на един от най-верните кадри на радев, като съветник на министъра на икономиката Александър Пулев.
‼️Това далеч не е първият път, в който името ѝ предизвиква въпроси. През годините около нейните назначения и „пазени“ позиции в различни агенции и министерства се натрупаха достатъчно съмнения, които днес отново заслужават да бъдат припомнени.

‼️Особен интерес буди и нейният брат – Марио Трифонов, сочен за един от най-верните хора на Делян Пеевски и т.нар. „библиотекари“ в службите за сигурност.
👉Марио Трифонов е дългогодишен кадър в сектора за сигурност, чието име многократно присъства в журналистически разследвания заради стремителното му кариерно израстване и сериозното влияние, с което се ползва в държавните структури.
‼️Кариера в службите
👉Като началник на дирекция „Противодействие на организираната престъпност“ в ДАНС той заема един от най-ключовите постове в системата.
👉След кариерата си в ДАНС преминава на други влиятелни позиции в МВР. Според медийни публикации са водени задкулисни разговори за назначаването му начело на ГДНП или ГДБОП, но общественото внимание и външни фактори осуетяват тези кадрови рокади.
‼️Ключови зависимости
👉Името на Марио Трифонов многократно е свързвано и с Илко Желязков – бивш заместник-председател на Бюрото за контрол на СРС, известен като „лейтенанта на Пеевски“ и санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“.
‼️Влиятелното семейство
👉Марио Трифонов е брат на бившата депутатка от ГЕРБ Десислава Трифонова. Баща им – Цветанчо Трифонов – повече от 25 години оглавява Районния съд в Козлодуй и до пенсионирането си е считан за една от най-влиятелните фигури в съдебната система на Северозападна България.
‼️Макар официалната му кариера да е обяснявана със заеманите длъжности, в политическия живот Марио Трифонов е сочен като типичен пример за кадрово израстване под влиянието на ДПС и кръговете около Пеевски в сектора за сигурност.

‼️Но да се върнем към Десислава Трифонова.
👉След едва шестмесечен мандат начело на Българската агенция за инвестициите през 2021 г. тя е освободена… но само формално. Още същия ден се завръща в държавната администрация.
‼️Причината?
👉Оказва се, че за нея е пазено щатно място в Държавен фонд „Земеделие“ в продължение на три години преди назначаването ѝ в БАИ.
‼️За да се случи това, през целия период тя е командирована в различни ведомства, но титулярният ѝ щат остава във фонд „Земеделие“ – институция, която през годините неизменно е била, ако не собственост, то поне под силното влияние на ДПС.
👉Длъжността ѝ е експерт в дирекция „Договориране“ по европейски проекти.
👉През тези три години тя последователно преминава през Министерството на финансите, Министерския съвет в екипа на Марияна Николова, а след това влиза в ръководството на Българската агенция за инвестиции.
‼️По-късно Десислава Трифонова е „трудоустроена“ като депутат от ГЕРБ. Именно тогава започват да се засилват и слуховете, че част от парламентарната група на Бойко Борисов де факто е собственост на Делян Пеевски.
👉Към днешна дата тези слухове изглеждат все по-правдоподобни на фона на разследванията на Демерджиев и публично изнесените данни за съвместни полети на Делян Пеевски с Десислава Атанасова, която впоследствие бе „трудоустроена“ в Конституционния съд от Бойко Борисов.
‼️И ако някой все още вярва, че води битка с модела…
👉Няма такава битка.
👉Няма борба с олигархията.
👉Има единствено саниране на същия модел, пренареждане на фигурите и връщане на старите кадри на нови ключови позиции.
‼️Почеркът на Копринков личи ясно в това назначение.
‼️Сделката между радев, Пеевски и Борисов вече трудно може да бъде прикривана.
‼️Вчерашното гласуване в парламента само затвърди това впечатление.
👉А колко от депутатите около радев всъщност са политическа собственост на Пеевски, Борисов и Доган… тепърва ще разберем.
КОНСПИРАЦИЯ
За Саудитска Арабия може а за Иран е забранено защото не си плаща рекет
САЩ разрешават Саудитска Арабия да обогатява уран без надзор от МААЕ , защото те си плащат рекет на мафията КАЩ.
За Иран не мажи, защото не си плащат 😡
САЩ са съгласни Саудитска Арабия да има собствена ядрена програма и да обогатява уран. Проектоспоразумението е договорено и очаква подпис от президента Доналд Тръмп.
Проектът предвижда Саудитска Арабия да може да обогатява уран и да преработва плутоний, две технологии, които могат да бъдат използвани в производството на ядрени оръжия. Тази перспектива подхранва опасенията, че кралството може би се приближава до придобиване на капацитета, необходим за производството на ядрено оръжие.

САЩ нападнаха Иран под претекст, че иранската програма за обогатяване на уран може да прерасне в разработка на ядрено оръжия, същата такава програма ще бъде разрешена на Саудитска Арабия. Причината – Иран е основният враг на Израел а и не си плаща, а Саудитска Арабия се разглежда като съюзник, който може да се противопостави на Иран при нужда и най важното си плаща.
Проектът на споразумение между Вашингтон и Риад също така не изисква от Саудитска Арабия да подписва стандартното споразумение за засилени ядрени гаранции с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) – т.нар. Допълнителен протокол. Това става ясно от проектодокумент за освобождаване от отговорност, представено на Конгреса през миналата година от администрацията на президента, и писмо от Държавния департамент до законодателите от май. Вместо това споразумението за гаранции ще бъде само между САЩ и кралството.
МААЕ е агенцията на ООН за ядрено наблюдение, натоварена с предотвратяването на неправомерно разработване на ядрени оръжия чрез проверка на ангажиментите на държавите по Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО). Агенцията прави това чрез мониторинг, лични инспекции на място и анализ на информация от открити източници.
За разлика от проектодоговора със Саудитска Арабия, Иран има подписано споразумение за засилени ядрени гаранции с МААЕ и инспектори от агенцията на ООН идваха на независими проверки в страната преди САЩ и Израел да я нападнат. Въпреки обвиненията на САЩ и Израел Техеран многократно твърдеше, че ядрената му програма е изключително и само мирна и че като страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) има „неотменимо право“ да обогатява уран за граждански цели. Иран дори временно приложи Допълнителния протокол на МААЕ, позволяващ на инспекторите по-широк достъп, отколкото се изисква при стандартните гаранции.
Саудитска Арабия отдавна се стреми към развитие на ядрена индустрия на своя територия. Риад иска да развива местни уранови ресурси, да диверсифицира енергийния си микс, да освобождава повече суров петрол за износ. Рияд също така твърди, че като страна, подписала ДНЯО, има същото право като другите държави членки да обогатява уран за мирни цели.
Това споразумение би отбелязало рязка промяна в дългогодишния подход на Вашингтон към гражданското ядрено сътрудничество. През 2009 г. Обединените арабски емирства окончателно се отказаха от обогатяване на уран и преработка на плутоний в замяна на ядрено сътрудничество със САЩ. Споразумението впоследствие беше популяризирано като модел за ядрено партньорство в Близкия Изток.








