АНАЛИЗИ

Европа се превърна в геополитически сервитьорка на САЩ и цената ще я плащаме всички

ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Това каза в интервю кандидатът за евродепутат от БСП Александър Симов.

Според него е възможен друг Европейски съюз, въпреки че това звучи твърде романтично. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички

– Господин Симов, не се явявате за първи пък като кандидат за европейски избори, вече бяхте такъв през 2014 година. Защо решихте да приемете предложението и сега да влезете в листата на БСП за ЕП?

– Нека да ви припомня нещо. През 2014 година председател на Европейската комисия беше Жозе Барозу. Още тогава много хора твърдяха, че това е политическото дъно на ЕС и че няма как от ръкава да се извади по-безличен и конюнктурен лидер на Евросъюза. От дистанцията на времето ми идва да се изсмея философски като Милан Кундера: кой да предположи тогава, че следващите шефове на ЕК ще се казват Жан-Клод Юнкер и, пази боже, Урсула фон дер Лайен. Последната вече си представя как още един мандат е начело на Европа, а десницата в ЕС е толкова морално разнищена, така политически нелепа, че ще направи поредна сделка в нейно име. В името на поредното голямо нищо, на мрачното безвремие на ЕС, на стагнацията на здрав разум и последните остатъци от суверенитет на Стария континент.

Може да е твърде романтично, но ми се иска да вярвам, че е възможен друг Европейски съюз. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички – САЩ защитават свирепо своите интереси, Русия (о, да, много няма да го признаят, но вече е факт) си оформи самостоятелен полюс, Китай дръпва напред, азиатските страни изместват света радикално на Изток, а ЕС продължава да тъне в клетви за вярност към Украйна и в защитаването на политики като прословутата Зелена сделка, които го изместват като незаобиколим фактор в света. Можеше ли някой да си представи в края на 80-те години, че Европа няма да има думата в нито един голям световен сблъсък, но ще плаща цената за всички тях?

– Ситуацията в Украйна драматично се промени от началото на тази година. Смятате ли, че политиката на ЕС по отношение на Киев е правилна?

– ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Съвсем наскоро Ангела Меркел призна, че споразуменията от Минск са били лъжа, маневра за печелене на време. В един дебат в рамките на тази кампания споделих своето мнение, че ако Минските споразумения бяха истински, никаква война нямаше да има. Срещу мен се изсипа токсична лава. Просто на някои хора отвън много им харесва да живеят в състояние на война, защото това им осигурява високоморални чупки в кръста и меки китки на постоянно словесно състрадание.

Но именно темата „Украйна“ показва някаква демонологична промяна в ЕС. Уверяваха ни, че това е съюз, създаден в името на мира. Но днес, в момента, в който заговориш, че е време за мир, веднага се появяват обичайните полуинтелектуалци в цяла Европа, които те обвиняват за агент на Кремъл, путинист, слуга на Русия. Мирът е сатанизиран. Гласовете за мир биват посипвани с киселина, а в някои случаи даже заглушавани с куршуми, както стана с Роберт Фицо в Словакия. Така ЕС се вкара в собствения си капан и на хоризонта не виждаме никакъв начин за излизане от него. Нелепите и комедийни изяви на Макрон, че ще праща войници на фронта, дори в собствената му държава се посрещат със здравословна ирония и гърч.

И в задачата се пита – къде е изходът? Такъв няма. Нелепото твърдение – „Украйна трябва да победи“, е най-антиукраинският слоган, който някога съм чувал. Защото с тази фраза „високоморални и нежни хуманисти“ ни казват, че са готови да приемат избиването на всички украинци в името на тази митична и неидваща победа. Съвсем очевидно е, че конфликтът няма да има военно решение. Че дори и всички урсули фон дер лайени по света от сутрин до вечер да повтарят обратното, това няма да доведе до желания резултат.

Ние от БСП от първия миг обявихме, че сме за мир. И докато много други в опиянение развяваха знамето на Азов и прекръщаваха улици на „Героите на Украйна“, ние знаехме, че на бойното поле ситуацията ще е съвсем различна. Днес режимът на Зеленски е напълно компрометиран. Много говорим за западната оръжейна помощ, но пропускаме един малък факт – украинците не искат да умират за своя нелегитимен президент, не искат да ходят на фронта, за да подаряват живота си на режим, който ги разглежда само като инструмент за рекет за нови и нови помощи. И на този фон ЕС се провали драматично. И този провал ще е очевиден до две-три години. По темата Украйна ЕС прояви тежък самоубийствен инстинкт и цената ще я плащаме всички.

– Темата, която поставяте, е много голяма и достатъчно неприятна. Но как виждате своята роля в тази промяната на ЕС, нима един отделен глас е достатъчен?

– В рамките на тази кампания взех участие в няколко дебата по европейската тематика, а в единия от тях стана дума за всички парливи въпроси в България – войната в Украйна, отношенията ни с РСМ, опитите за премахване на правото на вето. Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, започваше всяко изложение по темата с думите: „Нали знаете, че темата не е от правомощията на Европейския парламент“. В случая това не е критика към Кънев, това е недоумение пред институционалната структура на ЕС. Най-големите проблеми пред ЕС не са обект на демократична дискусия и прозрачност. С други думи абсолютно съм наясно, че много често ЕП е една куха институция без особена власт, в която много хора се стремят да попаднат, за да се настанят в най-луксозния ол-инклузив политически пансион на Стария континент.

С други думи – отделен човек в ЕП, а и цял ЕП, много трудно може да промени нещо и няма смисъл да заблуждаваме избирателите. Красиво е да кажеш „ ще променя нещата отвътре“, но това е романтична лъжа. И все пак ЕП е голяма трибуна. Индивидуалните гласове могат да бъдат чути, ако са достатъчно настоятелни, гръмки и не допускат компромиси със своите ценности. И смятам, че точно гласовете на левицата могат да бъдат решителни в някакъв завой в ЕС. И да, прекрасно си давам сметка за политическото състояние на традиционната европейска левица днес и нейните опити постоянно да плува в розов вакуум и облаци. И все пак левицата е основен носител на част от най-болезнените теми на ЕС, на които никой друг не иска да обръща внимание.

– Кои са тези теми?

– Например – бедността, работещите бедни на Стария континент. Именно социалната несигурност, абсолютно калпавата миграционна политика, която сериозно подби цената на труда в ЕС, доведоха до възхода на крайнодесните партии. Те обаче не предлагат решения. Поставят някои верни диагнози, но тяхната цел не е да лекуват проблема, а да трупат точки върху него, да го изсмукват в името на голямата конюнктура. В платформата на ПЕС сме записали, че основен наш стремеж е делът на работещите бедни в ЕС да падне под 5 на сто.

Второ – ние се отнасяме все към големите теми, които тревожат Евросъюза, но какво правим с работните места. Това е тема важна, както за България, така и за ЕС. Така де – покрай едни записи разбрахме каква заплата взима „шефчето на „Бейкролс“ и както се казва, дай боже всекиму. Заради това настояваме за приемането на пътна карта за създаването на нови и добре платени работни места.
Левицата е гласът на трудовите хора. Те са в основата на нейната политика и е време да ги спечелим обратно на своя страна. Нека да не ги оставяме да стават плячка за политически експерименти, които не само няма да подобрят живота им, но сериозно ще го влошат.

– Добре, но какви ще са вашите лични каузи в ЕП?

– Смятам, че ЕС е голям длъжник по отношение на свободата на медиите. Именно от ЕП дойдоха десетки резолюции, които ограничиха правото на хората да се информират и да получават различни гледни точки. Забраната на руските телевизии е не просто медиен, а политически позор. Крайно време е да приключим с тази идеология на фактчекърството, която превърна медиите от четвърта власт в боен отряд на политическите елити.

Аз съм роден в Стара Загора. Отдавна не живея там, но все още имам достатъчно познати, за да знам с каква тревога наблюдаваха всички опити въглищните централи да бъдат спрени. Защото така изисквала църквата на Зелената сделка, която властва в ЕС. Нали си спомняте протестите на миньорите и всички опити на правителството на Николай Денков и Делян Пеевски да ги излъже и успокои. Това ще е голяма битка в следващия ЕП и тя трябва да бъде водена в името на тези хора, защото те трябва да получат перспектива и спокойствие за себе си. Превръщането на тези райони в икономически зони с нулеви данъци е добра стъпка, но е само стъпка номер едно. Аз смятам, че трябва да бъдем и по-крайни. България трябва да воюва, за да запази своята въглищна енергетика, защото така правят и други държави, които изживяват себе си като суверенни. Ние имаме отговорност първо към българския народ и след това към всички останали.

– България стана член на ЕС през 2007 година. Каква е вашата равносметка за изминалите години?

– Ех, сега да бях Георги Господинов, можех да извъртя цял естествен роман за това как сме част от най-богатия, най-желания, най-прекрасния, най-светлия съюз в историята. Но от такава нелепа патетика никой няма нито полза, нито обществен смисъл.
Наскоро прочетох една статия на бившия чешки премиер Иржи Парубек, който хладнокръвно, точно и много обективно правеше своя анализ за 20-те години на Чехия в ЕС.

ЕС безспорно дава предимства. Младите могат да пътуват, да учат в европейските университети, да се развиват. Аз искрено им завиждам – това е огромно предимство.

Но си спомням и как певците на ЕС ни го продаваха в зората на демокрацията – те ни казваха, че влизаме в клуба на богатите и че попадаме в онази политическа Аркадия, където големите проблеми са отменени. 17 години по-късно България продължава да е най-бедната държава в Евросъюза. Държавата с най-бедния регион в целия ЕС – Северозападния. И колкото и всякакви самозвани телевизионни икономисти да твърдят, че никога не сме живели по-добре, всъщност усещането на българите е точно обратното.

В ЕС живеят около 1000 български семейства. Всички останали живеят в ЕС само по телевизора и новините им са единственият досег с него. Понякога много ми се иска поне един политик да беше застанал пред обществото и на висок глас да обяви: „Европейският съюз трябва да е за всички“. Как да се възторгваш от ЕС, в държава, в която заплата от 1200 лева минава за добра в огромни части от нея?

Именно липсата на реалното осъзнаване на всичко това инжектира евроскептицизъм в нашето общество. Представяха ни ЕС като блян, а той се оказа организъм, в който има сблъсъци на национални интереси и политики. България не беше готова за това. В своя пик тя роди единствено Бойко Борисов, който вероятно може да мине за голям политик на местна почва, но там, навън, се ръководеше от принципа „правим каквото кажат началниците!“ Резултатът е пред очите ни – България така и не успя да формулира собствен интерес в ЕС, а даже и там, където плахо се опита да го постави, като в случая с РСМ, бързо се остави да й извият ръцете и да й наложат политика отвън.

Можем да утре да си говорим за величието на ЕС и ще бъдем прави и медиите ще ни обичат. Но вече е време да говорим за проблемите, защото в противен случай тези проблеми ще го загробят.

Александър Симов е роден през 1977 година в Стара Загора. Завършил е журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Дългогодишен журналист във вестниците “Стандарт”, “Земя”, ДУМА, “Галерия”. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание, а след това и в още три парламента. Член е на Националния съвет на БСП, заместник-председател на БСП-София. Носител на наградата за политическа журналистика “Георги Кирков”. Женен.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 28

Related Topics:featured trending анализ измама криза лъжа политика свят

Up Next

Брюксел иска повече жертви

Don't Miss

Не просто конфликт на интереси: в Украйна се решава съдбата на света

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 23

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 28

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…