СВЯТ
Европейската позиция към Москва е фрагментирана и неясна
Русия изказва разочарование, че ЕС не отговаря на опитите й за диалог и сближаване. Кремъл е разочарован от отказа на ЕС да подкрепи предложението на Париж и Берлин за среща между лидерите на блока и президента на Русия Владимир Путин.
„Президентът Путин беше и остава заинтересуван от подобряването на работните отношения между Москва и Брюксел”, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той добави, че европейската позиция „е фрагментирана, невинаги последователна и понякога неясна”.
На Европейския съвет снощи Полша и трите балтийски държави поддържаха позицията, че евентуална среща на върха с Русия по време на влошените отношения с нея би пратила погрешно послание към света. Във връзка с разговорите между президента на САЩ Джо Байдън и Путин на 16 юни в Женева френският президент Еманюел Макрон каза вчера пред Европейския съвет, че евентуална среща с Путин би представлявала „диалог, който ще защити нашите интереси”. После германският канцлер Ангела Меркел обяви, че на продължилите до среднощ дебати не е било постигнато споразумение по въпроса.
Среща на върха ЕС-Русия не е имало от февруари 2014 г., припомни Ройтерс.
В своя статия, публикувана наскоро в германския вестник „Цайт” Путин прати на европейците „достатъчно позитивни сигнали” за установяването на диалог, каза още Песков, цитиран от ТАСС.
Днес Франция потвърди позицията си, че е необходимо ЕС да говори на високо равнище с Русия, въпреки отказа на няколко страни членки да подновят този диалог, предаде Франс прес.
„Европа трябва да говори на високо ниво с Русия, без наивност и оставяйки твърда, както го направи американският президент Джо Байдън с Владимир Путин на 16 юни в Женева”, заяви френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан на обща пресконференция с намиращия се в Париж американски държавен секретар Антъни Блинкън.
Днес Меркел отново защити предложението за среща на ЕС с Русия. „Една суверенна Европа трябва да може да говори с Путин”, каза тя, предаде Франс прес. „Президентът на САЩ се срещна с Владимир Путин за един сериозен разговор, без да оставя впечатление, че това е било награда за руския президент. Един суверенен ЕС според мен също трябва да е в състояние да представлява интересите на ЕС по време на сходен разговор”, заяви Меркел.
Украйна днес поиска обяснения от Франция и Германия заради предложението им за подновяване на диалога с Русия. „Искаме да разберем по-добре намеренията на Берлин и на Париж и как това е свързано с политиката на санкции срещу Русия”, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба. Той поясни, че днес ще разговаря по този въпрос с посланиците на Франция и Германия в Украйна. След срещата с дипломатите Кулеба каза, че всички страни са постигнали съгласие, че подобни въпроси, като този за евентуална среща на върха на ЕС с Русия ще бъдат дискутирани с Украйна, преди тяхното обявяване пред обществеността, предаде Франс прес.
Българският президент Румен Радев заяви, че страната ни е подкрепила инициативата на Франция и Германия за среща на върха с руския президент Владимир Путин.
„Не само категорично подкрепих, но и приветствах тази инициатива за актуализация на стратегията в отношенията към Русия. Не става въпрос само за отношенията ни към тази страна, а и за нивото на амбициите ни като съюз по отношение на нашата глобална роля”, допълни държавният глава.
По думите на Радев седемте години на санкции не са довели до желания резултат и е необходимо да се търсят нови инструменти за външните отношения с Москва.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








