СВЯТ
Европейците са в шок от “фашистка, нипропорционална демонстрация на полицейски мускули”
Простено да ви е, ако мислите, че това е сцена на въстание.
Беззащитни млади хора, разхождащи се майки с деца бягат от водните оръдия. На акредитирания журналист е отказан достъп. Ревът на полицейски хеликоптери отеква над бойните формирования на напълно оборудвани бойци. Коне без ездачи се скитат по улиците.
Но грешите. Това беше кулминацията на непланираната разходка в петък вечерта през парка “Боа де ла Камбр” в сърцето на Брюксел, дом на институциите на ЕС.
В деня след скандалните протести в Деня на лъжата – фалшив фестивал, който се превърна в протест срещу ограничителните мерки – белгийската полиция демонстрира сила, за да покаже, че полицията не се лъже току така.
Стотици полицаи бяха изпратени, за да предотвратят митинга на това, което говорителят на кметството на Брюксел Филип Клозе нарече тълпа от протестиращи, наброяващи „около 100“ души, сред които и странични наблюдатели (включително авторите на тази статия).
Докато служителите на реда викаха нещо неразбираемо по мегафони и минувачите се опитваха да заобиколят тълпата, всички изходи от парка бяха блокирани.
Оправдавайки хаотичната реакция на властите със ситуацията, говорителят на кметството каза, че федералното правителство има ясни правила за социално дистанциране по време на протести, включващи повече от 50 души – при условие че има разрешение – но „в този случай те не са били следвани“.
Всички граждани, включително журналистите, могат да „подават свободно жалба“, ако са били малтретирани, добави говорителят.
Но тази непропорционална демонстрация на полицейски мускули остави отчетливото впечатление, че властите се опитват да си отмъстят за нещо: може би за широко разпространената критика на инцидента предния ден, когато протестиращ беше съборен от полицейски кон.
Или може би въпросът е в липсата на подходяща правна рамка? В крайна сметка тези театрални представления се проведоха само 48 часа след като белгийски съд постанови, че всички ограничения, свързани с КОВИД-19 в страната, трябва да бъдат премахнати, тъй като няма законово основание за тях.
Правителството обжалва това решение, но е трудно да се разбере защо след този съдебен “удар през ръцете” изпълнителната власт не си взе пауза, а веднага отприщи груба сила срещу няколкостотинте граждани, протестиращи срещу блокирането.
Защо трябваше да се вдига такъв шум за неприятната и неочаквана разходка в белгийския парк? Защото подобни протести се наблюдават в цяла Европа всяка седмица.
Независимо от начина, по който се отнасяте към мерките за изолация, картбланшът, който дадохме на нашите правителства (или те сами си дадоха) след първоначалния шок в началото на пандемията, трябва да има времеви ограничения
Правото на събрания и протести е в основата на съвременните демокрации, но все по-често изглежда, че то съществува само на име.
Всичко това подсказва: доколко ни е удобно в новата ситуация, когато държавата има много повече правомощия да влияе на гражданите? Дали тези сили са „писани в пясъка“ или „издълбани в камък“? И доколко всичко това отслабва върховенството на закона?
Понастоящем съдилищата в ЕС разглеждат и понякога отменят антикоронавирусните мерки, а гражданското общество бие тревога за „влошеното здраве“ на нашите демокрации – и не само в Централна и Източна Европа.
Да, всички погледи са насочени тук и сега, но нека не изпускаме от поглед бъдещето, което предстои.
Положително е, че поне белгийските полицейски коне са добре отглеждани. Кореспондентите ни видяха изоставени животни, които спокойно се носят вкъщи по улицата, дори спазвайки правилата за движение. Спорно е дали собствениците им са толкова дисциплинирани.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








