ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.

Европа трябва да се подготви за трудни времена.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 20

Related Topics:featured trending пари политика свят финанси

Up Next

Искате Евро, питайте хърватите, пощуряха!

Don't Miss

България е с най-скъп ток в цяла Европа заедно с Румъния

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.