ПАРИ

ЕС и Индия обявиха най-голямата търговска сделка досега

Европейският съюз и Индия постигнаха историческо търговско споразумение, заявиха днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и индийският премиер Нарендра Моди, цитирани от световните агенции.

“Европа и Индия днес пишат история. Сключихме най-голямата от всички сделки. Създадохме зона за свободна търговия с два милиарда души, като и двете страни ще извлекат ползи”, написа Фон дер Лайен в “Екс”.

Нарендра Моди също обяви, че страната е постигнала споразумение за свободна търговия с ЕС. Той отбеляза, че Индия и Европейският съюз са стигнали до споразумение за свободна търговия с цел задълбочаване на икономическите и стратегическите си връзки. Споразумението беше финализирано след почти две десетилетия преговори.

“Това споразумение ще донесе големи възможности за хората в Индия и Европа. То представлява 25% от световния брутен вътрешен продукт и една трета от световната търговия”, каза Моди.

Сделката е сключена в момент, когато Вашингтон налага високи мита както на Индия , така и на ЕС, като с това нарушава установените търговски потоци и подтиква големите икономики да търсят алтернативни партньорства.

Сделката дава на ЕС разширен достъп до една от най-бързо растящите големи икономики в света, като помага на европейските износители и инвеститори да намалят зависимостта си от по-нестабилни пазари. За периода 2024-2025 г. двустранната търговия между Индия и ЕС възлиза на 136,5 милиарда долара. Двете страни се надяват да увеличат сумата до около 200 милиарда долара до 2030 г., заявиха представители на индийското Министерство на търговията.

Търговското споразумение, определяно като най-голямото, сключвано досега от която и да е от двете страни, обхваща 96,6 на сто от износа на стоки от ЕС за Индия и се очаква да удвои износа на ЕС до 2032 г., като спести на европейските компании около 4 млрд. евро годишно от мита, пише БТА Индия ще намали митата върху автомобилите от ЕС от 110 на сто до 10 на сто, с годишна квота от 250 000 автомобила, а митата върху автомобилните части ще бъдат напълно премахнати в срок от 5 до 10 години.

Митата върху машини и електрическо оборудване (досега до 44 на сто), химикали (до 22 на сто) и фармацевтични продукти (до 11 на сто) ще бъдат премахнати за почти всички продукти. За самолети и космическа техника митата ще бъдат сведени до 0 на сто за почти всички продукти, а за оптично, медицинско и хирургическо оборудване ще бъдат премахнати за 90 на сто от продуктите.

Сред допълнително обхванатите промишлени групи са: пластмаси – мита до 16,5 на сто ще бъдат премахнати за почти всички продукти; Желязо и стомана – мита до 22 на сто ще бъдат премахнати за почти всички продукти; Перли, скъпоценни камъни и метали – 0 на сто мита за 20 на сто от продуктите, намаления за още 36 на сто.

Споразумението предвижда значително намаляване на митата за редица агро-хранителни стоки от ЕС. Митата върху виното ще бъдат намалени от 150 на сто първоначално до 75 на сто, а впоследствие – до 20-30 на сто. За спиртните напитки митата ще бъдат сведени до 40 на сто, а за бирата – до 50 на сто.

Митата върху зехтина ще бъдат намалени от 45 на сто до 0 на сто в рамките на 5 години. За преработени храни като хляб, паста, сладкарски изделия, шоколад и храни за домашни любимци митата до 50 на сто ще бъдат премахнати.

Допълнително се предвижда: Киви и круши – мита от 33 на сто до 10 на сто в рамките на квота; Плодови сокове и безалкохолна бира – мита до 55 на сто ще бъдат намалени до 0 на сто; Овче месо – митата от 33 на сто ще бъдат премахнати; Колбаси и месни заготовки – мита до 110 на сто ще бъдат намалени до 50 на сто.

Чувствителни продукти като говеждо месо, пилешко месо, ориз и захар са изключени от либерализацията. Всички индийски вносни стоки ще продължат да подлежат на строгите здравни и безопасностни стандарти на ЕС. ЕС получава привилегирован достъп до индийския пазар на услуги, включително финансови и морски услуги, с най-широките ангажименти, поемани досега от Индия.

Двустранната търговия със стоки и услуги вече надхвърля 180 млрд. евро годишно, като подкрепя около 800 000 работни места в ЕС.

Споразумението включва и правно обвързващи ангажименти в областта на климата, околната среда и трудовите права, като ЕС предвижда до 500 млн. евро подкрепа за Индия през следващите две години за намаляване на емисиите и устойчива индустриална трансформация.

Текстовете на споразумението предстои да преминат правна проверка и да бъдат одобрени от държавите членки на ЕС, Европейския парламент и индийските институции, като се очаква то да влезе в сила до около една година.

Post Views: 32

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят финанси

Up Next

Нужни са между 2 и 4 години за адаптация към новата валута

Don't Miss

99.5 милиона от гражданите на ЕС не ползват еврото. Те путинисти ли са?

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.