ПОЛИТИКА

Задава ли се крадливо мнозинство на Бойко, Киро и Доган?

Хората искат стабилно управление, което не се оплита в лични противоречия, а решава проблемите на България. Ако такава надежда няма, гласуването може да стане наказателен вот, от който печелят най-безсмислените партии.

Последното социологическо проучване на Маркет линкс от началото на август показва – както мнозина се опасяваха – че вероятността в следващия парламент да има принципно и стабилно мнозинство не е голяма. Особено проблематичен е първият компонент – принципността.

Възможностите изглеждат следните:
Антикорупционно мнозинство с русофилски елемент (ПП, ДБ и БСП): Това ще е повторение на досегашното управление, изчистено от скрити лимонки като ИТН, които изглежда най-накрая ще изчезнат от пейзажа. Проблемът тук ще е, че по отношение на войната в Украйна и “Газпром” едно такова управление няма как да има единна и ясна позиция и ще трябва да разчита на някаква по същество лицемерна формула.

В правителството ‘Петков” БСП изразяваше своето различно мнение по тези въпроси, но всъщност решенията бяха по-скоро в обратна посока: България стана сериозен доставчик на муниции за Украйна и бяха намерени (временни поне) алтернативи на руския газ. Нещо подобно би могло да се очаква и в новия парламент.

Евроатлантическо мнозинство с корупционен елемент (ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ): Мечтата на ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов е тази – да се реализира подобна широка коалиция, която да го легитимира отново в България, а защо не и в Европа. Проблемът с тази коалиция е, че политическото гърне на Борисов е счупено на толкова много криви парчета, че и археолог с голямо търпение и въображение не би могъл да ги съчлени в нещо прилично.

Опитите обаче продължават и от време на време излиза някоя уродлива структура изпод ръцете на интелектуалци и политически ваятели.

Най-популярна е следната формула за възстановяването на гърнето: по-добре е да сме корумпирани, но в ЕС, отколкото без корупция, но в Евразийския съюз. Кой не би се съгласил с това твърдение, ако това са единствените опции?! Здравият разум и даже моралът изглежда диктуват да бъде направен компромис по отношение на Борисов в името на геополитическата ориентация на страната.

Един срамен аргумент

Този аргумент е срамно даже да се изрече в нормална държава, затова и обикновено ще го видите прикрит зад витиевати интелектуалщини. Но по същество той е капитулация пред корумпираната реалност – у нас е така, пътищата се строят, като се раздават пари предварително и без конкурс на избрани фирми, граничният контрол е приватизиран, плажовете са концесионирани на мутрите, закачени сме за “Газпром” навеки и далаверите в хазарта са си нещо нормално.

Всъщност този циничен по съществото си, но популярен аргумент е причината две години след протестите от 2020 г. страната все още да се занимава с бъдещата политическа кариера на г-н Борисов.

В една нормална демокрация публичната сфера като цяло – включително интелектуалците и специалистите по пиар – отдавна щяха да пратят Борисов в заслужен отдих.

Но дори и у нас, както и Кирил Петков каза наскоро, хоризонтът на Борисовата кариера е един – пенсиониране. И това е така независимо от това дали в ЕС настояват за такъв изход или не. (Мнозинството от ЕС лидерите биха искрено се зарадвали на такъв развой от добри чувства към България).

Моралната ущърбеност на счупеното гърне не се санира и от факта, че политическите опоненти на Борисов също са правили морални компромиси: гласували за Румен Радев, коалирали се с Корнелия Нинова и т.н.

Напоследък много се спекулира с това как особено ДБ трябвало да си посипе главата с пепел, че две трети от нейните избиратели, които изобщо отишли да гласуват на втори тур на президентските избори, гласували за Радев, а не за професор Герджиков.

Сега не можели да протестират срещу Радев, тъй като те го избрали. Нито ДБ е избрала Радев (друг е проблемът, че Панов не се оказа удачен кандидат), нито е нелогично да се протестира срещу някого, който завива силно в русофилска посока, след като преди това е приглушавал тези свои тенденции.

Но в крайна сметка Борисовото гърне си остава счупено, защото първата политическа опция – ПП, ДБ, БСП – няма да изведе България нито от ЕС, нито от НАТО.

Т.е. формулата за реабилитацията на Борисов се базира на фалшива дилема. ДБ и ПП са двете най-проевропейски сили у нас и с действията си дотук са го доказали – по-скоро ГЕРБ и ДПС могат инцидентно да изкарат България от ЕС, отколкото правителство на ПП и ДБ. Моралната цена на лицемерието – че трябва да се търпят компромиси в посока на електората на БСП – е безспорно висока. Но пък в никакъв случай не е по-висока от това да се реабилитира корупцията.

Освен двете основни политически мнозинства, има възможност и за други теоретични колажи:
Мнозинство на рехабилитираната корупция с русофилски елементи (ГЕРБ, ДПС, Възраждане, БСП)
ГЕРБ и ДПС са демонстрирали, че могат да работят с партии като „Атака“.

„Възраждане“ – макар и по-радикални – могат да бъдат вкарани в калъпа на златния пръст на Волен. По-трудно ще е с БСП, което прави такова мнозинство нереалистично.

Мнозинство всички на масата
На последно място трябва да се сложи и тази възможност – под натиск на събитията да се формира експертно, технократско управление, което да носи отговорността за страната по време на войната. Това обаче всъщност ще е вариант на втората възможност, която беше вече достатъчно анализирана.

Голямото предизвикателство за основните партии на предстоящия вот е как да дадат надежда на избирателите си за позитивен избор, а не просто за гласуване против някого. За ПП и ДБ вече няма да е достатъчно да убеждават хората да гласуват срещу Борисов – за мнозинството това вече е приключен въпрос, въпреки че протагонистът е все още на сцената.

Но и ГЕРБ са в трудна ситуация. В желанието си да реабилитират Борисов по модела “и другите са маскари” те изглежда ще водят изключително негативна кампания за ПП с все по-фантастични твърдения за корупция. Парадоксалното е, че този негативизъм може да налее вода в мелницата единствено на „Възраждане“ и формацията на Стефан Янев.

ПП и ДБ трябва да защитят политическата посока на едно правителство, на което всъщност не му беше даден шанс да я реализира – това няма да е лека задача. Но те имат един силен коз и това е, че всъщност тандемът ПП и ДБ е единствената наистина проевропейска политическа сила у нас.

ГЕРБ, въпреки названието си, всъщност жертват половината европейски ценности като върховенство на правото и правовата държава в името на спасяването на партийния си лидер. В крайна сметка проевропейска сила с корупционен елемент може и да не е оксиморон, но е поне политически куриоз, който трудно се преглъща у нас, а още по-трудно в Европа. Може би е време ГЕРБ да се замислят и да предложат някаква по-смилаема политическа гарнитура.

Какво се очаква от ПП и ДБ

Но ако ПП и ДБ искат да се възползват от проевропейското си предимство, то би трябвало да изиграят картите си умно и да подчертаят координацията и взаимодействието помежду си. Времето за предизборна коалиция бързо изтича, но ако тя не се реализира, има и други възможности, които биха засилили позициите им.

Първо, трябва да е изрично ясно, не само, че ще управляват заедно, но че ще се борят и за първи мандат. Това означава, че ако ПП не излезе самостоятелно първа, ще формират обща парламентарна група, за да съставят правителство.

Второ, правителството на Петков свърши една революционна стъпка към намаляването на неравенството в страната – реформата (макар и незавършена) на пенсионната система. Тази политика трябва да се продължи и с пакет от мерки за намаляване на неравенствата между София и провинцията.

Битката през октомври няма да е за София, където нещата са по-скоро ясни: ПП и ДБ трябва да предложат реални стимули за развитие на останалите части от страната.

В крайна сметка, основният въпрос на изборите през октомври наистина ще бъде за проевропейската ориентация на България. Но този въпрос не бива да се подменя с опит да се легитимира отново един компрометиран и корумпиран модел заради спорните му претенции за уж европейско развитие.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Post Views: 26

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 28