СВЯТ

Западняците се държат като наритани, кирливи псета!

Le Figaro изясни защо Путин не беше поканен на годишнината на десанта в Нормандия
Преди пет години Владимир Путин беше сред поканените на тържествата по повод десанта на съюзническите войски в Нормандия, благодарение на което той успя да сформира и норманския формат в Украйна. Сега, когато европейските лидери се събраха в Портсмут, Путин бе домакин на Си Цзинпин, отбеляза Le Figaro.

В английския град Портсмут лидерите на петнадесетина европейски страни се събраха, за да отпразнуват годишнината от дебаркирането на съюзническите сили в Нормандия. Великобритания беше представена от Тереза Мей и Елизабет II, САЩ от Доналд Тръмп, Франция от Емануел Макрон, а Съветският съюз – от никого, пише Le Figaro. Владимир Путин не беше поканен, а авторът на статията се чуди защо.

Елисейският дворец обясни това с факта, че в календара има много празници и просто изборът се е паднал не на съвсем подходящия ден. Плюс това, самият Макрон дори не е планирал да присъства на церемонията по закриването, а и датата не е кръгла.

Въпреки това, ако погледнете корена на проблема, ситуацията е „необяснима”, казва Жан де Глиниасти, бивш френски посланик в Русия. Той отбелязва, че в същите дни Путин приема китайския лидер Си Цзинпин в Русия. Според него това е символично: “Вместо да отиде на Запад, за да отпразнува победата над нацизма, Путин се занимава с китайците в Москва и в Санкт Петербург.” Нещо повече, Путин дори отбеляза, че не иска да бъде поканен: „Защо да ме канят навсякъде? Аз да не съм сватбен генерал? Имам достатъчно своя работа тук. Това изобщо не е проблем.”

Друг експерт, Денис Песчански, смята, че става въпрос за политически причини: уж че Путин се опитва да дестабилизира европейската и американската демокрация. А Франция, от своя страна, се опита да се съсредоточи върху собствените си постижения в победата над фашизма.

Москва реагира остро на това. “Приносът на съюзниците към победата над Третия райх е разбираем, но не трябва да го преувеличаваме и още по-малко да намаляваме значението на титаничните усилия на СССР, без които тази победа просто нямаше да съществува”, заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. Освен това тя осъди „катастрофалното пренаписване на историята“, когато във филми и статии Съединените щати и техните съюзници играят решаваща роля в победата над Германия. Според нея „десантът в Нормандия не е оказал принципно влияние върху изхода на Втората световна война. Той вече е предопределен в резултат на победите на Червената армия, предимно в Сталинград и Курск.”

Както отбелязва историкът Песчански, липсата на покана за Путин е “обида за руския и бившия съветски народ”, като се има предвид приносът му в борбата срещу фашистите, които към деня на десанта значително отслабиха немските войски.

Както отбелязва авторът на статията, руските власти отдавна се оплакват, че на Запад са забравили подвига на съветските граждани в борбата срещу нацистите и 27-те милиона загинали. Така през 1945 г. 57% от французите вярват, че Москва повече от всички е вложила сили в победата. А през 2004 г. такива бяха само 20%, а 58% от французите, напротив, поставиха на първо място САЩ, които са загубили 400 хил. души.

През 2014 г., благодарение на пристигането на Путин, беше създаден нормански формат, за да се намери решение на украинския конфликт. „Това беше голям успех за френската дипломация“, отбелязва Жан де Глиниасти. А сега, пет години по-късно, геополитическото равновесие се е променило много, заключава Le Figaro.

Post Views: 30

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ