СВЯТ
Засилват се протестите по света срещу локдауна
След Нидерландия, вълнения се очакват в Белгия, а недоволство имаше в Италия, Мексико, Южна Корея, Тайланд, Ливан
Все повече протести има по света срещу ограничителните мерки, наложени от правителствата срещу разпространението на COVID-19.
В Нидерландия най-малко 150 души бяха арестувани вчера по време на втория ден на масово недоволство. То бе породено от решението на правителството да въведе от събота вечерен час, в опит да спре разпространението на британския щам на коронавируса. Подобна мярка не е била въвеждана в Нидерландия от Втората световна война насам.
А в съседна Белгия кметове алармират, че в социалните мрежи има призиви за организирането на подобни безредици в събота, съобщава БНТ. Става въпрос за няколко общини, които се намират в близост до нидерландската граница. Властите се опитват да разберат кой стои зад тези призиви. В Белгия от утре влиза в сила забрана за неналожителни пътувания зад граница.
Масово недоволство имаше в Италия, Мексико, Южна Корея, Тайланд. В Ливан петима протестиращи и трима служители на вътрешната сигурност бяха ранени в град Триполи, в северната част на страната, по време на протест с искане за отмяна на строгите мерки. Повод за демонстрациите е решението да се удължи извънредното положение до 8 февруари.
От днес в САЩ пристигащите по въздух (американски и чужди граждани) ще могат да влизат в страната само с отрицателен тест за коронавирус, направен до 72 часа от кацането. Авиокомпаниите са задължени да потвърдят наличието на подобен отрицателен тест у всички пътници още преди качването в самолета.
Във Великобритания пък се очаква въвеждане на още по-строги мерки за влизане в страната – не само отрицателен тест за COVID-19, направен до 72 часа от пътуването, но и последвало задължителен 10-дневен карантинен престой в хотели на пътниците за тяхна сметка. Предстои да се реши дали това ще важи за всички страни или само за отделни – където заболеваемостта е висока. Има вариант да се наложи такава забрана за идващи от цели континенти. На Острова се коментира, че подобна мярка на практика ще означава затваряне на границите, тъй като подобен престой би струвал около 1000 паунда на човек. Великобритания е сред най-силно засегнатите страни в света от COVID-19 и е с най-висок брой починали в Европа в резултат от заразата – 98 531 до момента.
Заради пандемията от коронавирус Нова Зеландия ще остави затворени границите си през по-голяма част от годината. Това обяви премиерът на страната Джасинда Ардърн. “Като се вземат предвид световните рискове около нас и несигурността, свързани с глобалното прилагане на ваксината, ние можем да очакваме нашите граници да бъдат засегнати през по-голямата част от настоящата година”, коментира Ардърн. Тя все пак допълни, че се обмислят варианти за коридори за пътуване с Австралия и близките държави в Тихия океан.
Междувременно президентът на Таджикистан – Емомали Рахмон, обяви в годишното си обръщение пред парламента, че страната му се е справила с COVID-19. “Коронавирус в Таджикистан в момента няма. Той е напълно унищожен”, увери Рахмон. И приведе данни от здравното министерство, според които през последните 15 дни в страната няма регистриран нито един нов случай. Държавният глава се похвали, че през 2020 г. във връзка с борбата срещу пандемията са построени 20 нови болници с над 7000 места, като в здравната система са отделени допълнително 1,6 млрд. сомони (около 145 млн. долара).
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








