ФОКУС
Защо Америка е световен лидер, а ЕС няма да бъде такъв още дълго време
Европа е континент на “слънчоглед партията”. Преди десетилетие европейците се противопоставиха на искането на Америка да инвестира повече в отбраната. Сега не успяват да вървят в тази посока достатъчно бързо. Една след друга следват срещи на върха на лидерите от ЕС.
Както често се случва в Брюксел, амбициите надделяват над възможностите. Плановете за въоръжаване са само декларации за намерения, но върховният представител за външните работи Калас побърза да обяви, че е ЕС е новата “водеща сила на свободния свят”.
В Брюксел цари смесица от мегаломания, страх от Путин и още по-голям страх от Тръмп. Това не вдъхва доверие.

Въпреки всичкото си усърдие, Съюзът има сериозни проблеми в три области. На първо място, това е зависимостта от САЩ, която е много по-голяма, отколкото бихме искали да признаем. Пример за това е защитата на водния път, Червено море и по този начин на Суецкия канал, който е в центъра на Европа, срещу нападения на йеменските хути, които не са нищо повече от терористично дъщерно дружество на Иран.
Митническият воин Тръмп защитава световната търговия
Половината свят се изсмя до смърт, когато стана известно, че журналист е успял да прочете плановете на ВМС на САЩ срещу хутите, защото един нещастник в Белия дом е бил затруднен да борави с прекрасния свят на куриерската служба Signal. Но нещо друго е много по-важно.
САЩ току-що изпратиха втори самолетоносач в региона, “Хари Труман”. Вашингтон има единадесет от тези ядрени супер самолетоносачи, плюс девет леки самолетоносача. Те могат да ударят навсякъде и все още имат достатъчно резерви за други кризисни зони. Ето как изглежда един глобален лидер.
Франция има една ядрена пускова установка, Великобритания две конвенционални пускови установки, а Италия две леки пускови установки. Германия, най-голямата търговска сила на континента, няма нищо. Берлин всъщност не се интересува от морската си слабост.

Ако европейците трябваше да изпълнят подобна мисия в Червено море, всичките им сили щяха да бъдат впрегнати, ако изобщо можеха да успеят да се споразумеят за съвместно командване. Не така изглежда една водеща световна сила.
Ако САЩ не се намесят, Иран може да блокира Червено море безнаказано. Европа обработва по-голямата част от корабния си трафик с Азия и вноса на енергия от Персийския залив през Суецкия канал. За САЩ каналът не е толкова важен.
Митническият воин Тръмп защитава свободната световна търговия. Европа, самопровъзгласилият се бастион на свободната търговия, не е в състояние да направи това. Светът не е черно-бял. Европейците ще бъдат зависими от американския флот още дълго време. Ще минат много десетилетия, преди самолетоносачът “Конрад Аденауер” да бъде пуснат на вода.

В чат групата на Unlucky Ravens, вицепрезидентът Ванс написа: “Мразя да нокаутирам Европа отново.” Министърът на отбраната Хегсет му отговори: “Споделям вашето презрение към безвъзмездното ползване/към тези , които искат да ползват без да плащат/. Жалко е.”
Въпреки това, за разлика от Байдън, Тръмп нареди ефективни въздушни удари срещу хутите. Той направи това не от алтруизъм, а защото не може да толерира вакуум във властта в Близкия изток. Това би било от полза само за враговете на Америка, преди всичко за Китай и Иран.
Американското правителство изпитва само отвращение към Европа, но интересите много често са съвпадащи. Светът не е черно-бял. Стереотипното разделение на добри (европейците) и лоши (американците) повишава моралното его, но няма особен смисъл от гледна точка на реалната политика.
Ако увеличите мащаба, става очевидно друго слабо място. Европа остава уязвима, дори, ако въоръжените й сили се превъоръжават. Това е така, защото тя няма естествени природни граници – за разлика от Америка, която е заобиколена от Атлантическия и Тихия океан. В геополитиката географията е по-важна от разговорите и срещите на върха. Европа се слива със степите на Изтока; дори Средиземно море не образува истинска бариера.

Фланговете са отворени. Великобритания и Турция се намират там, но не принадлежат към ЕС. Като непотопяем самолетоносач, Британските острови охраняват Северния Атлантик и вратата към Балтийско море.
Лондон поддържа военни бази в Средиземно море, Гибралтар и Кипър. Великобритания вече не доминира в океаните. Но Кралският флот все още изпълнява своята роля в защитата на трите най-важни европейски морета.
Турският президент Ердоган е също толкова непредсказуем, колкото и Тръмп. Той купи руски зенитни ракети, но затвори Босфора за военните кораби на Кремъл след нахлуването в Украйна. Това е единствената причина, поради която Киев успява да разбие хватката на московския флот в Черно море.
Ердоган преследва политика на махалото. Още по-важно е, че той не е в грешния лагер. Турция регулира потока от бежанци към Европа. Тя се позиционира като защитник на сунитите и по този начин като противник на Техеран. В Сирия тя контролира Запада, Америка контролира Изтока, а Израел контролира Юга. След отслабването на Иран тези три държави са доминиращите сили в Близкия изток.
Брюксел няма какво да каже там – на мекия източен фланг, който дестабилизира Европа с терористи и бежанци и я снабдява с енергия. За да се укрепят крилата, не е важен ЕС, а НАТО. Защото тук са замесени Лондон и Анкара. Без САЩ обаче съюзът би бил сянка на предишното си аз. Европейците могат да критикуват Тръмп, но не трябва да клеветят НАТО, докато Америка не дръпне щепсела.

Стратегическата автономност на Европа остава неосъществима мечта
Ако се приближите още по-близо, директно до шума и суетата в Брюксел, ще видите още повече колко неоснователен е ура-патриотизмът. Защото начина на отбрана на Европа е обект на разлчини противоречия. Мелони отхвърля европейските миротворци, Орбан отхвърля даване на допълнителна помощ за Киев. Италия и Унгария разчитат на НАТО.
Гърция иска еврооблигации за превъоръжаване, които Германия, като нетен вносител-платец, отхвърля. Испанецът Санчес не харесва цялата посока на развитие. Той иска повече мека сила и по-малко военна. Той свободно признава, че Украйна не е приоритет за него. По този начин броят на срещите на върха е обратно пропорционален на резултатите.
Стратегическата автономност също ще остане неосъществима мечта за дълго време. Държавите от ЕС внасят по-голямата част от оръжията си от Америка и също така зависят от подкрепата за сателити, зареждане с гориво във въздуха или разузнавателни служби.
САЩ са най-големият износител на оръжие
Брюксел нямаше да бъде Брюксел, ако дребните борби за власт нямаха превес над всичко останало. Фактът, че ЕС дава хладно рамо на Турция, не е нищо ново. Преди двадесет години всяка перспектива за присъединяване беше унищожена и сега се чудят в Европа, защо Ердоган се цупи оттогава. Би било по-разумно да се използва НАТО за сближаване. Това не е общност на ценности, а чисто отбранителен съюз. Тук можете да си сътрудничите с ориенталския деспот, без да си цапате ръцете прекалено.
Във времена на доминираща заплаха човек не трябва да бъде придирчив към партньорите си. Всеки, който пренебрегва правилото от Студената война, вероятно не намира Путин за толкова опасен.
Междувременно президентът Макрон открива привързаността си към Великобритания, след като беше краен противник и готов за „развод” с Великобритания при Брекзит. Заедно с министър-председателя Стармър той работи по план за миротворците в Украйна.
Новата любов обаче знае своите граници. Например, Париж гарантира, че британските оръжейни компании са изключени от програма, с която Еврокомисията субсидира доставките на военни материали. Във всеки случай Лондон никога няма да застраши специалните си отношения с Америка. По-добре е да ти се „карат” малко във Вашингтон, отколкото да седнеш на масата в Брюксел.
Време разделно е, но ресурсите са ограничени. Следователно не е разумно да се комбинира необходимото военно укрепване с антиамериканизъм. САЩ никога повече няма да се концентрират върху стария континент, както през последните осемдесет години. Това е геополитическа реалност, но няма причина за паника.

Отбраната на Европа зависи от много фактори. Това продължава да включва САЩ, но не само. Ако Европа изиграе умело своите козове, в крайна сметка ще бъде по-сигурна, отколкото в миналото, когато всичко, наистина всичко, висеше на копринената нишка на американската подкрепа.
Автор: Ерик Гуйер, гл.редактор на “Нойе Цюрихер Цаитунг”
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








