ФОКУС
Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?
Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?
„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.
Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада
Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени
Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.
Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.
Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.
След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.
Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.
Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.
Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.
Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.
Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.
Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.
Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).
Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.
Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)
Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:
Човекът на Давос
Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“
Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“
Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.
“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.
Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).
Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.
Бездомници в Канада, просяци, бедност
По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.
По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.
Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!
В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство
Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).
Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани
Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.
Проф. Ивайло Груев
Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада
Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








