СВЯТ
Защо Русия преговаря с талибаните?
Руският външен министър Сергей Лавров се срещна с делегация на движението на талибаните – екстремистка организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация. Това беше продиктувано, както подчертаха от външното министерство, от “новата реалност” – сега талибаните управляват Афганистан. Русия има пет изисквания към тях, три от които могат да бъдат определени като наши национални интереси.
В сряда Москва беше домакин на третата среща от консултациите в “Московски формат” за Афганистан. Присъстваха делегации от страните от Централна Азия, Иран, Индия, Пакистан и Китай. Нямаше американци – Вашингтон предпочита да преговаря по свои канали. А самият Афганистан всъщност беше представен от делегацията на талибаните, оглавявана от втория вицепремиер на непризнатото талибанско правителство Абдул-Салам Ханафи.
Посещението на талибаните предизвика вълна от морализиране в медиите и блоговете. Например, как така руският външен министър може да води преговори лице в лице с движение, което е признато за терористично в Русия?
Междувременно САЩ не само смятат талибаните за терористи, но и воюваха с тях. Всичко това обаче не попречи на официален Вашингтон да преговаря с делегацията на талибаните в столицата на Катар, Доха. “Ама това е друго”, нали?
Не – това е едно и също. Има официална позиция на държавата (няма значение дали САЩ или Руската федерация), но има и национален интерес – и той винаги е по -важен от всякакви правни статуси. Сега националният интерес на Русия е да преговаря с талибаните, групировката, която контролира Афганистан и ще продължи да го управлява, очевидно, за дълго време.
“Преките контакти са само насочени към по-добро разбиране какво се случва в тази държава, какви са намеренията на талибаните, тяхната основна линия и плановете им в средносрочен и дългосрочен план“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
Едва след като се осъзнаят възможностите и намеренията на талибаните, ще бъде възможно да се започнат преговори с тях за това какво следва.
Говорейки за конкретни интереси, Москва има пет изисквания към талибаните. Две от тях са доста формални, но другите три са много спешни. Нека започнем с формалните.
Русия официално изисква от талибаните да зачитат правата на човека в Афганистан и да формират приобщаващо правителство, тоест да включат в правителството представители на различните политически сили в страната, включително тези, които се противопоставят на талибаните.
Изискванията изглеждат правилни. Талибаните обаче уверяват, че и двете условия вече са изпълнени. Те позволиха на момичетата да учат (чрез въвеждане на многобройни ограничения – например им е забранено да бъдат в една класна стая с мъже) и решиха да не бесят масово политическите опоненти по стълбовете. Що се отнася до правителството, то сега е „приобщаващо“.
„Както знаете, 500 хиляди души са заети във функционирането на страната, много са работили там и преди“, каза Абдул-Салам Ханафи. Между другото, той е узбек по националност. Въпреки че талибаните в по-голямата си част са национално движение на пущуните.
На пръв поглед изглежда, че това не е достатъчно. Но това най-вероятно е максимумът, който сега може да се получи от радикално ислямистко движение, като талибаните. Опитът да се настоява за повече може да доведе, според експертите, до прекъсване на преговорите по трите въпроса, които са наистина важни за Русия.
На първо място, Москва е загрижена за възможността ислямизмът да се пренесе извън Афганистан. Тоест към Централна Азия – регион, който е „слабо място“ на Русия и източник на работна ръка за големите ѝ градове. По съчетание от причини тя е изключително уязвима към излагане на радикални идеи.
„Призоваваме движението на талибаните стриктно да следва линията за предотвратяване на използването на територията на Афганистан на който и да е против интересите на трети страни. На първо място, разбира се, срещу нашите непосредствени съседи “, подчерта Сергей Лавров.
В допълнение към по-нататъшния износ на радикални идеи в самата Русия, ислямистката експанзия в Централна Азия може да доведе до бунтове, революции и граждански войни, в които руската армия ще трябва да се намеси, а не да изоставя съюзниците от ОДКБ. Следователно червената линия, която Москва чертае пред талибаните, е държавната граница на Афганистан.
От своя страна, тя обещава да зачита суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Афганистан – тоест да признава държавните граници, без официално да признава правителството на талибаните. Талибаните са готови на компромис по този въпрос – повечето от групировките, които съставляват движението, не се интересуват нито от износ на революцията, нито от влошаване на отношенията със съседите си.
Друга задача на Москва е да гарантира, че екстремизмът и други групи, заселили се там по време на войната, няма се изнасят от Афганистан. Няма да е възможно да ги убедим: за разлика от талибаните, това не са национално ориентирани, а джихадистки структури, които живеят от терористичните атаки и усвояване на нови територии. Москва, Техеран, Пекин и останалите искат талибаните да прочистят територията си от тези структури. И талибаните отново са готови да се разберем. За тях “Ислямска държава” също е враг, както и конкурент и интервент.
Но третата задача е много по-трудна. Москва иска талибаните да спрат „белия поток“ – износа на опиум и хероин от Афганистан. Значителна част от този износ отива в Русия, а от нас към ЕС. В същото време производството на опиум е най-важният артикул в афганистанската икономика и източник на доходи за самите талибани.
За да бъдат принудени талибаните да направят отстъпки, може да се предприеме опит да се засегнат други интереси на талибаните, които са очертани по време на преговорния процес.
Първо, талибаните искат признание – те се нуждаят от международна легитимация с място в ООН и други структури. Това легитимиране ще засили сериозно тяхната власт и ще позволи сключването на международни споразумения.
Досега руското външно министерство, заедно с другите участници в срещата, призовава за взаимодействие с талибаните, независимо от официалното признаване на правителството им, тъй като тяхната власт е „нова реалност“.
Второ, талибаните спешно се нуждаят от хранителна помощ. В страната имаше лоша реколта, войната изостри дефицита. Русия вече се склони към компромис по този въпрос и обяви готовността си да изпрати “още една партида хуманитарна помощ на приятелския афганистански народ” в близко бъдеще, но според Сергей Лавров това в никакъв случай не трябва да се прави само от Русия.
„Убедени сме, че е дошъл моментът да мобилизираме ресурсите на световната общност, за да предоставим на Кабул ефективна финансова, икономическа и хуманитарна помощ, включително с цел предотвратяване на хуманитарна криза и спиране на миграционните потоци“, каза министърът.
Всъщност с това той обясни защо афганистанският глад ще се превърне в проблем за целия свят. На първо място, за богатите западни държави (Русия и държавите от Централна Азия ясно са заявили, че няма да приемат афганистански бежанци).
Трето, в дългосрочен план талибаните се нуждаят от милиарди долари инвестиции за възстановяване на икономиката. И ако искат да получат тези пари, например, от Китай, тогава трябва да вземат предвид неговите интереси и изисквания. По темите ислямисти, терористи и наркотрафик те съвпадат с изискванията на Русия.
Тези и други интереси най -вероятно са били изразени в закритата част на преговорите. Сега талибаните трябва да ги обмислят.
СВЯТ
Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.
Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.
Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.
Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.
Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.
Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.
Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.
Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.
Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)
Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.
По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.
Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.
Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.
За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.
Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.
Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.
Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.
Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.
Кирилл Стрельников, РИА Новости
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.
Какво означава БВП по PPP?
БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.
При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни
По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:
• Китай — около 44,3
• САЩ — около 32,4
• Индия — около 18,9
• Русия — около 7,5
• Япония — около 7,3
• Германия — около 6,4
Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.
Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.
‼️Структурни промени в руската икономика
Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.
‼️“Санкциите работят”
Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.
Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.
🇧🇬 Къде е България в тази картина?
Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):
65. Беларус — 315
66. Еквадор — 306
67. Танзания — 306
68. Нова Зеландия — 305
69. Гана — 302
7️⃣0️⃣България — 286
71. Гватемала — 284
72. Кувейт — 275
73. Кот д’Ивоар — 269
74. Азербайджан — ≈268
Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Странно е държанието на НАТО
Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.
Добре. Само че тук имаме един малък проблем.
Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.
Минаха години.
Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.
Нормално е да попита: кое от двете е вярно?
Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.
И двете крайности са неверни.
Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.
Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.
Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.
По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?
Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.
Затова посещението на Ратклиф е интересно.
Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.
И двете заслужават внимание.
Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.
Войните, за съжаление, не гледат телевизия.
Влад Николов
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








