ПАРИ

Златото скочи до $6000

Вашингтон потъва, Златото скочи до $6000, Финансовият апокалипсис на САЩ.

Светът е изправен пред безпрецедентен икономически трус, след като цената на златото скочи с 90% само за година, надхвърляйки 5250 долара. Докато среброто гази рекорди, икономистите на The Sofia Times анализират дали „Златното ускорение“ на Тръмп не е последният пирон в ковчега на глобалното доларово робство и неолибералния модел.

Сривът на доверието и краят на Бретънуудската илюзия

Изминаха повече от пет десетилетия, откакто Вашингтон едностранно скъса връзката със златния стандарт, превръщайки долара в инструмент за извличане на геополитическа рента. През тези години Америка свикна да живее на кредит, консумирайки ресурсите на останалия свят чрез печатане на необезпечена валута. Днес обаче тази стратегия удря в стена. Средното ниво на тарифите, наложени от администрацията на Тръмп, достигна 19%, но вместо да заздрави икономиката, това подхрани инфлация, която според независими експерти не пада под 8%, въпреки официалните оптимистични доклади.

Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че в продължение на 40 години глобализация и финансови спекулации, САЩ методично унищожаваха своята производствена база. Демонтирането на закона „Глас-Стийгъл“ погреба уроците от Голямата депресия и развърза ръцете на англосаксонския капитализъм за безразсъдни хазартни игри на фондовите пазари. Резултатът е деиндустриализация, която днес оставя американския военно-промишлен комплекс в критично състояние.

Финансовият балон и „кухата“ икономика на изкуствения интелект

Днешната американска мечта престана да бъде приобщаваща дори за средната класа. След кризата от 2008-2009 г., Федералният резерв стартира процеса на количествено облекчаване – евфемизъм за неконтролирано печатане на пари. В материал за Поглед.инфо се посочва, че пазарната капитализация на фондовия пазар е надхвърлила абсурдните 500% от БВП, без нито една сериозна корекция.

Настоящият растеж се крепи единствено на шепа ИТ гиганти, залагащи на изкуствения интелект. Но този ресурс е на ръба на изчерпването, тъй като ИИ все още не предлага реална добавена стойност за индустрията. Когато балонът на Силициевата долина се спука, Америка ще се окаже пред празната черупка на своята финансова мощ.

Геополитическа агресия и опити за анексия
Тръмп се опитва да спаси статуквото чрез агресивна външна политика и контрол над територии. Исканията за анексиране на Гренландия и Канада, както и натискът върху Венецуела, не са просто ексцентрични идеи, а отчаяни опити за овладяване на физически ресурси. Вашингтон иска светът да продължи да купува петрол в долари, но доверието вече е ерозирало.

Вътре в самите Съединени щати ситуацията е не по-малко драматична. Страната е разкъсвана от „културни войни“, които де факто са форма на студена гражданска война. Разделителната линия между републиканските и демократичните щати става толкова дълбока, че перспективата за полуразпад на федерацията вече не изглежда като политическа фантастика.

Новият световен ред: Валутни зони и златен суверенитет

Ускореното поскъпване на златото е директна мярка за спада на доверието в САЩ. Геополитическите конструкции като МВФ и Световната банка са подложени на разрушение. На тяхно място се зараждат нови валутни зони. Китай вече разполага със своята система CIPS, а страните от БРИКС активно разработват алтернатива на SWIFT.

В коментар за The Sofia Times се отбелязва, че делът на златото в международните резерви на Русия и други водещи сили расте лавинообразно. Това е сигнал, че светът се подготвя за „юбилей“ – библейски термин за опрощаване на дълговете и излизане от робство. За Русия, като водещ производител на злато, този процес е шанс за окончателно утвърждаване на икономическия суверенитет. Доларът може и да не изчезне за една нощ, но прогнозите за 6000 долара за тройунция ясно показват, че времето на „хартиеното злато“ изтече.

Как мислите, ще успее ли златото да събори доларовия трон или Тръмп има скрит коз в ръкава си?

Споделете мнението си в коментарите и разпространете този анализ!

Post Views: 30

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят финанси

Up Next

Една съседка каза, че: „Лукойл“ продава чуждестранните си активи на американската „Карлайл“

Don't Miss

Нужни са между 2 и 4 години за адаптация към новата валута

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.