БЪЛГАРИЯ

Злочести туристи: Това е градът с най-хапещите комари в България!

Има хора, които изпипват до детайли отпуската си. Те винаги знаят къде ще отидат, правят предварително планове, резервации и едва тогава тръгват на път. Но какво бихте правили, ако внезапно се окажете с три, четири почивни дни и не искате да ги прекарате в града, в който живеете?

Тогава на помощ идва приключенският дух и изведнъж се отдава възможност да посетите град, за който преди сте си говорили, който дори не е и толкова голяма туристическа дестинация, но пък крие невероятно очарование.

В нашия случай това беше Свищов. Бяхме правили планове да отидем там отдавна и все нещо се случваше, а този път сякаш беше настъпил идеалният момент. В един от сайтовете за резервация на хотели намерихме и нашето място, за цена от 86 лева за стая за три дни изглеждаше наистина добър, бюджетен вариант. При това хотелът предлагаше сауна, джакузи, разходки с катер из Дунава и дори басейн на покрива. Мечта!

И така в един ден в 16. 30 се озовахме в автобуса, предвкусвайки прекрасни преживявания. Първият удар дойде с потеглянето. Десет минути с пътниците изпитвахме плаха надежда, че ще се включи климатикът, като нас останалите протягаха пъка над седалките, за да усетят поне плахо подухване, а на температура от 36 градуса и без никаква вентилация, пътуването се очертаваше кошмарно. България е една прекрасна страна и по маршрута София – Свищов може да видите и да се насладите на невероятни гледки. Стига да имате поне някаква вентилация.

Час и половина след потеглянето на автобуса ситуацията стана още по-безнадеждна, когато панел от пода просто се откачи и започна заплашително да трака. Наложи се пътник да го подпре с крак, а друг да го затисне със сака си. Съвет – дори и да сте почитатели на безразсъдното, приключенско пътуване, се уверете, че поне транспортът ви е в ред. Имате право да изискате информация още при закупуването на билета дали автобусът има климатик и ако се окаже, че това не е така, може да поискате обезщетение.

Заради Стопанската академия и прилива на студенти от цялата страна, наричат Свищов „Града на младите“. Доскоро. Днес мястото няма нищо общо с оживеното градче, което никога не заспива.

Повечето от заведенията са пусти, много от тях – фалирали, а други – затворили за лятото. Шофьорът на таксито, който ни откарва от автогарата до хотела, обяснява, че допреди време Свищов е наброявал над 34 хиляди и то само местно население. От тях днес са останали едва 7-8 хиляди.

Градчето все още носи онази вълшебна атмосфера отминалото с красивите си сгради и невероятните паркове, но някак си изглежда странно притихнало, като преди евакуация. Много от студентските сгради са обрасли с трева и по нищо не отстъпват от гледката на чернобилския Припят.

Идеята да посетим Свищов донякъде бе породена от желанието ни да отпразнуваме нестандартно Джулай морнинг – посрещането на изгрева на 1-ви юли, но не край морето, а край брега на Дунава. За Свищов това си е празник, десетки млади хола се събират в местността „Паметниците“, опъват шатри и палатки и с музика и веселие посрещат първите лъчи на слънцето. Оказва се, че това вече е забравена традиция.

Когато в десет вечерта отиваме до там, всичко изглежда зловещо притихнало. „Виждате ли тази дупка в храстите“, пита ни шофьорът на таксито – шмугнете се там, като вървите надолу по пътеката и сте до Дунава, може пък там да има някой“, опитва да ни успокои шофьорът на таксито, заразен от нашия ентусиазъм. Ние сме авантюристи, но не чак дотам. Така се озоваваме обратно в центъра на града, в единственото работещо по това време заведение, заобиколени от две, три маси с компании, които скоро си тръгват.

За какво да внимаваме, когато резервираме почивка, за да не изгорим жестоко

Съвет: Ако планирате посещение край Дунава, трябва да сте подготвени за комарите. Нищо от това, което някога сте чували, чели за тях или преживявали няма да съвпадне с трагичната действителност. Носете си репелент и всякакви кремове против ухапвания. В противен случай мъките ви ще са големи. Комарите в Свищов имат интелекта на свръх същества, хапят свирепо и неочаквано, не бръмчат и могат да ви докарат истинска агония!

Така нашата първа вечер в този прекрасен, крайдунавски град завършва безславно и дори не посрещаме изгрева, вместо това се озоваваме с непоносим сърбеж малко след полунощ в хотелската стая с мисълта, че екскурзията ни не започва никак добре.

На другия ден вече имаме съставен подробен план. Около Свищов могат да се посетят невероятни места, които със сигурност ще ви оставят спомен.

Едно от тях е крепостта, която местните наричат „Калето“. Тя е разположена на хълм, почти в центъра на Свищов. Руините й се издигат на историческо място и разкриват наистина невероятна гледка на Изток, Запад и Север.

Хълмът е укрепен далеч в миналото. Крепостта е изградена след варварски нашествия в средата на трети век. В крепостта се намират древни находки от римската епоха. Окончателното й разрушаване става в средата на 19-ти век, когато камъните се използват за построяване на турската казарма „Ени Кашла“ през 1850-та година.

Местните хора в Свищов със сигурност ще ви препоръчат да посетите и манастира „Покров Богородичен“, който се намира едва на 3 км от града. Мястото, където се намира той, е наистина невероятно живописно и красиво. Няма запазени сведения кога е възникнал, но се предполага, че е построен върху древно, тракийско светилище и е разрушен по време на турския период. Донякъде възникването на манастира се свързва и с минералние извори с лековита вода, които извират точно пред портите на обителта.

Няма как да сте в Свищов и да не отидете до църквата „Св. Троица“, която е осветена на 19 септември 1867 година от Кольо Фичето. В туристичските гидове ще прочетете, че тя е „смятана за един от образците на църковната архитектура от късното възраждане“, но нищо от това няма да ви подготви за величествената гледка, която ще се открие пред вас. Сградата наистина няма аналог в България и със сигурност ще ви остави без дъх.

Следващото място, което бяхме планирали в обиколката си из Свищов, бе къщата – музей „Алеко Константинов“. От екскурзовода научаваме, че е построена през 1926 година и е подарена на община Свищов от самия Алеко Константинов, който е искал тя да служи за културните нужди на града. Днес в нея е изложена експозиция, която разказва за живота и делото на писателя.

Културата е хубаво нещо, но човек иска и храна, би казал героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо. Отдадете ли се на гурме преживявания в Свищов, трябва да опитате няколкото вида речни риби, които се предлагат в заведенията.

И все пак, дори и в това си има тънкости. Местните хора съветват да избирате заведения, в които менюто е с по-малко ястия в листата си и в никакъв случай да не се подлъгвате по лъскавите реклами. В противен случай бихте се озовали като нас на върха на града, в прословут, ловен ресторант, където ще ви сервират рибата полусурова, сервитьорката ще забрави да ви сменя пепелника, вперила поглед в телефона си и дори ще ви объркат питието.

Докато сте в Свищов, може да отскочите и до румънския град Зимнич. От градчето тръгва ферибот на всеки два часа, а цената на човек в едната посока е 2 евро.

Може би трябва да разкажем и за хотела, в който попаднахме. Едно от преимуществото на къщите за гости е, че често там ще бъдете посрещнати наистина като у дома си. Едно от нещата, които забелязваме между етажите, е акордеон и надпис над него, който разкрива, че това е „детския акордеон на Пабло Ескобар“, който свирел на него, когато бил на 7 години.

Всъщност в историята няма никаква истина, просто приумка на собственика, но е от онези малки неща, които те карат да се разсмееш и да останеш с хубаво усещане. Също като „пишещата машина на Георги Димитров“, която ще ви „посрещне“ още на влизане в къщата за гости.

В крайна сметка Свищов се оказва точно такъв, какъвто сме очаквали. Едно от онези градчета, които все още носят очарованието от миналото. И да, може да сте сигурни, че след време ще ви останат само хубавите спомени от едно приключенско пътуване до брега на Дунава.

Post Views: 31

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 1

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 1

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0