СВЯТ
Измамниците от “Лидл” с учудване “открили” храни по-скъпи у нас от Германия
Търговските вериги печелят от оборот, а не от изкуствено завишени надценки, се опитват да ни залъжат представители на компанията
Миниму, четири вида хранителни продукти са по-скъпи в момента в България, отколкото в Германия, показва проучване на търговската верига “Лидл”. То е направено сред 21 хранителни стоки, съпоставими по качество и грамаж.
По-скъпи у нас се оказали две различни разфасовки яйца, кашкавал и прясно мляко. Така например в супермаркетите на “Лидл” в Германия цената на едно яйце е 0.39 лв., докато у нас то е 0.50 лв. Литър прясно мляко с масленост 3.5% в Германия се продава за 2.25 лв., докато същата марка у нас струва 2.59 лв. Кило кашкавал от една и съща марка в Германия струва 13.01 лв., а у нас 16.50 лв.
Източник: Лидл България – цените за хляба в България са при 0% ДДС
Ръководството на българското дружество на търговската верига даде специална пресконференция, за да представи своите сравнителни данни за цените, недоволна от посочваните в публичното пространство сравнения на различни по качество и грамаж стоки. Това се случва и на фона на цитирани от министъра на икономиката Никола Стоянов данни за цени на храни у нас и в чужбина, събрани от търговските ни аташета зад граница.
От “Лидл” също така оспориха твърдения на производители и представители на държавните институции, че търговците по веригата начисляват огромни надценки от 50-60% и повече, с което значително оскъпяват хранителните продукти за крайните клиенти.
“Търговските вериги печелят от оборот, а не от изкуствено завишение на цената”, ни облъчва Милена Драгийска, изпълнителен директор на “Лидл България”. Тя се оптва да ни убездава, че рентабилността на дружеството у нас е ниска – в порядъка на 3 до 5%. За 2020 г. рентабилността е била 4.85%, а за 2021 г. – 4.73%, което означава, че на всеки 100 лв. приход търговската верига реализира 4.85 лв. печалба. Каква е рентабилността за изминалата 2022 г., когато бе отчетена рекордна за последните десетина години инфлация, обаче не бе съобщено, тъй като финансовият отчет на компанията още не бил одитиран.
Какво се случва от производителя до рафта?
В ценообразуването след като стоката напусне производителя или вносителя има огромен брой разходи и в действителност печалбата накрая се оказва много ниска – например за стока със средна цена от 20 лв. печалбата ни е по-малко от 1 лев, посочиха от омпанията.
За сметка на търговеца са разходите за транспорт от всички неговите доставчици – местни производители и вносители – до двете складови бази у нас, тяхната поддръжка с оборудване и хладилна техника, както и транспорта след това до 116-те магазини в страната. Прибавят се и режийните за ток, отопление и поддръжка на всички обекти, заплати, бракувана стока. Всички разходи за маркетинг са за сметка на веригата, като доставчиците не се товарят с никакви такси, уверяват от “Лидл”. От компанията отказаха да коментират дали са единствената търговска верига у нас, която не начислява на доставчиците си допълнителни такси.
За въпросните 4 стоки, които у нас излизат по-скъпи, отколкото в Германия, от “Лидл” посочиха, че причината е в недостига на местна суровина и необходимостта от по-големи количества внос. При този внос се завишавали разходите за транспорт. Влияние оказвал и по-високият размер на субсидиите, които селските стопани от други европейски страни получават в сравнение с българските животновъди и земеделци. Освен това в Германия търговската верига реализира икономии от мащаба – там има над 3200 супермаркета, докато у нас те са 116 на брой. Влияние оказва и фактът, че в Германия ДДС за всички хранителни стоки е 7%, докато при нас е 20%, с изключение на хляба, където ставката е нула.
Масирани проверки
От 15 февруари насам обектите на търговската верига са подложени на системни проверки от КЗП и НАП. Към момента са открити две нарушения. НАП е съставила акт на магазин от веригата, в който в една от касите е открит кочан – от “Лидл” обясняват наличието му в случай на срив на електронната връзка със сървъра на НАП. Направено е и предписание от БАХБ по сигнал на потребител, който се почувствал подведен за произхода на закупени ядки.
“Нелоялните търговски практики в нашето законодателство са хармонизирани със законодателството на ЕС. Така че не може да се твърди, че не са добре разписани у нас”, коментира Милена Драгийска непрестанните изявления на служебния кабинет, че трябва да се променят закони и да се пренаписват наредби, за да се въведат по-ясни дефиниции и процедури за преследване на нелоялните търговски практики. Според Драгийска трябва да се направи сериозен анализ и оценка на въздействието, ако се предприемат такива промени, “за да не доведат до по-големи бели”.
Като “тежка административна процедура” определиха от търговската верига лансираното от министъра на икономиката намерение да се въведе изискване всеки търговец да информира Комисията за защита на потребителите, ако начислява надценка по-висока от 20% или 25%. Според министър Стоянов в тези случаи КЗП трябвало да прави проверки защо търговецът иска по-висока надценка.
“Подобно жонглиране с проценти – 20-25% – е несериозно. Не мога и да си представя как ще функционира подобна процедура. Ние трябва да назначим специални хора, които да обслужват КЗП. А и за кого ще важи това задължение да се информира КЗП – за всички търговци в страната или само за някои търговски вериги? Трябва много сериозно да се претеглят плюсовете и минусите и реалният ефект”, коментира Драгийска.
От “Лидл” предупредиха, че поставянето на всякакви ценови тавани ще има обратен ефект и пример за това е държавната политика на Унгария, която предизвика най-високата инфлация в тази страна от целия ЕС за миналата година.
Правителството отчете спад на цените
Междувременно служебният премиер Гълъб Донев отчете днес, че проверките в търговските обекти дават резултат и цените на храни от първа необходимост вече са паднали с 25-27%.
“Това, което се наблюдава като практика вече в магазините на редица търговски вериги е, че те поставят трайно промоции с намаление на цените от 25-27% – нещо, което говори, че има резерв в намаление на цените на хранителните продукти, и то тези от първа необходимост и които най-много засягат българските граждани с ниски доходи”, коментира Донев пред журналисти в Кюстендил.
Той предупреди, че проверките ще продължат, за да се гарантира и “съответното качество и здравословната храна от фермата до магазина, съответно до трапезата”. По думите му предстоят още срещи с представителите на търговските вериги и с производители, за да се дискутират промени в нормативни актове, които да регламентират и да регулират целия път на хранителните продукти до магазина, включително и с електронни етикети, “така че да може да бъде проследено по веригата кой какви надценки къде слага”.
От “Лидл” днес припомниха, че още в края на октомври м.г. на среща с правителството е имало решение да се създаде работна група за съвместни мерки за овладяване на инфлацията. До момента обаче такава група не създадена.
В същото време и прокураурата реши да се намеси в процесите и мерките, свързани с цените. “Върховна административна прокуратура (ВАП) се самосезира във връзка с медийни публикации, в които се съобщава за предприети или предлагани от държавни органи мерки за ограничаване на инфлацията и ръста на цените на основните потребителски стоки, продавани на територията на България”, обявиха от държавното обвинение.
ВАП изиска информация в спешен порядък от Съвет за координация и обмен на информация между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки, Държавна комисия по стоковите борси и тържищата и Комисията за защита на потребителите.
Информацията следва да съдържа данни за установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съответен административен орган при осъществяване на законовите им правомощия във връзка с контролната дейност и ефективното прилагане на нормативните актове, свързани с контрола на пазара на стоки, регулации при определяне на извършваните услуги и техните цени на стоковата борса, както и противодействие срещу нелоялни търговски практики, водещи до завишаване на цените на стоки и услуги, пишат от прокуратурата.
Оттам обявяват готовност да атакуват пред съд незаконосъобразни актове, ако такива бъдат установени, както и че ако се натъкнат на престъпления, то ще бъдат образувани наказателни производства.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








