СВЯТ
Изправени срещу изроди Катай и Русия все повече се сближават!
Изправени пред натиск и срещу двете от страна на Съедининените щати, Русия и Китай се сближават все повече през последните години, въпреки че и двете държави продължават стриктно да се придържат към принципите на необвързаност.
Китай кани Лавров в Пекин веднага след срещата с Блинкен.
Китайското външно министерство съобщи в четвъртък, че руският външен министър Сергей Лавров ще посети Китай следващата седмица, само дни след първата среща на върха на китайските дипломати с представители на администрацията на американския президент Джо Байдън.
Според съобщението визитата на Лавров ще бъде по искане на китайския държавен съветник и външен министър Ван Й, който в момента се намира в Анкоридж, Аляска.
Ван Й е там заедно с ръководителя на външната политика на Комунистическата партия на Китай Янг Джиечи, за среща на върха 2 + 2 с държавния секретар на Съединените американски щати Антони Блинкен и съветника по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан.
Срещата на върха от 18 до 19 март се провежда по покана на Съединените щати, но досега дипломати от Вашингтон категорично се противопоставят на идеята срещата да открие нов диалог.
Държавният департамент заяви, че основните му притеснения на конференцията са натискът на Китай върху китайската област Синдзян, Южнокитайското море и произхода на заразата COVID-19.
И все пак китайските лидери твърдят, че продължаването на диалога между двете световни сили може да бъде само нещо добро.
Срещата на Ван Й със Сергей Лавров ще бъде на 22 и 23 март. Това ще бъде няколко дни след срещата на върха в Аляска, която вероятно ще бъде фокусът.
Това ще бъде и първият път, в който двамата главни дипломати се срещат, откакто Джоузеф Байдън встъпи в длъжност през януари, което сигнализира за потенциална промяна от политиката на неговите предшественици и по-точно американския президент Доналд Тръмп, който засили враждебността на Съединените американски щати към двете нации.
В началото на президентството на Тръмп Белият дом и Пентагонът поставиха решителна промяна във военната стратегия на Съединените щати от войната срещу тероризма към „междудържавна стратегическа конкуренция“ с Русия и Китай.
Политиката на Байдън засега изглежда много малко се отклонява от този подход, като администрацията му прилага множество нови санкции срещу двете нации, както и ги определя като нарушители на правата на човека.
Китай и Русия “носят важна отговорност”
Джан Ханхуй, китайският посланик в Москва, заяви по-рано този месец пред Интерфакс, че като двете най-големи държави в света, Китай и Русия:
„Имат широк спектър от общи интереси за поддържане на мира и стабилността по света и за насърчаване на глобалното развитие и просперитет, и те носят особено важна отговорност, ”
„Готови сме да поддържаме взаимодействие с руската страна в сферата на отношенията между нашите страни и Съединените щати и да защитаваме още по-добре стратегическите интереси и интересите на развитието на двете страни“, каза Джанг.
Той добави, че китайско-руското военно-техническо сътрудничество:
„Въплъщава духа на стратегическо взаимно доверие и стратегическо взаимодействие“ и е спомогнало за насърчаването на регионалната стабилност.
Джанг също така насърчи Вашингтон, по случай 50-годишнината от „пинг-понг дипломацията“, която помогна да се проправи път към нормализиране на отношенията между Китай и Съединените щати, да се коригират миналите грешки и двете страни:
„Да се научат да мирно съжителстват със страни с различна история, култура и системи. ”
Всъщност подобно заравяне на томахавката вече е станало между Русия и Китай, които някога са били яростни врагове през по-голямата част от средата на 20-ти век, въпреки че и двете са били социалистически държави по това време.
Докато Съветският съюз е вече в миналото и Русия вече не се управлява от диктатура на пролетариата, двете сили все пак са създали „всеобхватно стратегическо партньорство“, което, макар и не официален съюз, предполага голяма степен на политическа, военна, икономическа, и научно сътрудничество.
Двете страни си сътрудничат и по икономически начинания, включително Евразийския икономически съюз, инициативата “Един път, Един пояс” и Шанхайската организация за сътрудничество, като всички тези големи международни рамкови срещи са насрочени за тази година, пише South China Morning Post.
Обаче не само Китай се среща с приятелите си във връзка със срещата на върха в Аляска. Антъни Блинкен пристигна в северната част на Съединените щати от скорошни срещи с лидери в Южна Корея и Япония заедно с американския министър на отбраната Лойд Остин.
Остин от своя страна ще придружи Байдън на обиколка на американски партньори в Тихия и Индийския океан, включително останалите трима членове на групата “Четворката” – Япония, Австралия и Индия. Макар и да не е официален алианс, тази група се разбира широко като антикитайски пакт и през последните години всяка държава е имала големи дипломатически разправии с Пекин.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








