БЛОГ

Имаше един случай, в който почти две години живях без топла вода

“Имаше един случай, в който почти две години живях без топла вода. По-точно, в кухнята имаше, но в банята едва капеше, така че беше невъзможно да си вземеш душ – можеше единствено да чакаш търпеливо около 40 минути да се напълни ваната. Сутрешното и вечерното миене отнемаше на всеки член от семейството почти по половин час.

Естествено, още когато се появи проблемът, помолих мъжа ми да извика водопроводчик, но той ми отговори:
– Ами старо жилище, стари тръби… какво очакваш? Пък и тук сме под наем, не можем да правим основен ремонт и да къртим стени. Ще я караме някак…

И започнахме да я караме някак. Но един ден, вече не помня какъв беше поводът, аз избухнах и устроих грандиозен скандал. След което беше извикан водопроводчик. Майсторът дойде и си тръгна след пет минути. “Явно положението е безнадеждно”, помислих си. Но когато отидох в банята и пуснах крана на топлата вода, от там потече силна струя ръждива вода.

Оказа се, че просто в тръбите се е натрупала ръжда и с няколко почуквания нещата се оправиха. Разбирате ли?! Две години без топла вода срещу едно позвъняване и няколко движения.

Напълно съм съгласна, че това беше прекалено нехайство от наша страна. Но всъщност съм ставала свидетел на много подобни истории.

Едни приятели живяха десет години в един малък и неуютен апартамент, в който вечно не достигаше място. И толкова не харесваха жилището си, че дори нямаха желание го ремонтират. Накрая обаче все пак им писна и решиха да се преместят, въпреки че си харесваха района.

Когато започнаха да се пренасят и да събират багажа, установиха, че са натрупали тонове непотребни вещи – стари дрехи, грижливо прибрани в куфари, строителни материали за несъстоялия се ремонт, кутии, кашончета и бог знае още какви дреболии – от незавършени ръкоделия до прашасали сувенири от минали пътувания. В килера се намериха и още „съкровища“ – килимът на баба, стара детска количка и отдавна повредена пералня. Оказа се, че домът им е пълен с камари вещи, които с години са трупали прах, но никой не ги е поглеждал, нито си е направил труда да види нужни ли са изобщо.

Всъщност в момента, в който тръгнаха да се пренасят, те разбраха, че най-необходимите им вещи се събират в няколко чанти. А около двайсет чувала и кашона ще отидат на боклука. Когато отидох у тях, приятелката ми се разплака. Защото беше проумяла, че цели десет години от живота ѝ е можело да минат по друг начин. Че са можели да живеят много по-чисто и уютно. И по-щастливо.

Има и много хора, които правят това по отношение на собственото си тяло. Страдат. Страдат от главоболие. Е, не е кой знае какво, просто едно главоболие. Не е много силно и се понася. И така минават дни, месеци, години… А когато след време се озоват при лекаря, се оказва, че нещата са били поправими много лесно. И не е било нужно да се мъчат толкова време.

Същото се случва и с психологическите проблеми. А те са неизбежни просто защото „светът е такъв“, а самите ние сме несъвършени. Хората с години се борят с подобни проблеми, докато не стигнат до антидепресантите и не установяват, че нещата не опират само до „поносимост“, но и до едно напълно прилично качество на живот.

Точно това са ключовите думи – качество на живот! Качеството на живот не е само колко печелиш и къде ходиш на почивка. То се отнася и до това колко се налага да търпиш, с какво се налага да се примиряваш, колко често стискаш зъби, за колко неща си затваряш очите и чакаш да стане поне мъничко по-поносимо.

С години или месеци понасяш физическата болка, битовите неудобства или връзката, която по някаква причина трябва да съхраниш. Но изведнъж се оказва, че търпиш повече, отколкото живееш. И това е само половината от бедата. Големият проблем е в това, че този дискомфорт, който си понасял, най-често съвсем не е бил задължителен. Както се казва в един стар виц, „едва на третия ден индианецът Зоркото око забелязал, че в килията няма четвърта стена.“ И пак е добре, ако става въпрос за месеци, а не за десетки години.

Моля ви, проверявайте стените, между които сте безнадеждно затворени. Пробвайте всяка врата, дори и да ви изглежда заключена. Пробвайте със собствените си ръце и очи неразрешимите проблеми, защото понякога тежките ръждясали окови се оказват по-крехки и от пухкавите розови секс играчки.

Всъщност много по-ужасно от всичките ви проблеми и усилията по тяхното разрешаване може да се окаже осъзнаването на простия факт, че изобщо не е било необходимо да търпите. Че е можело да сте щастливи много по-рано, преди много години, а не едва сега, когато най-после сте преодолели инерцията. И че точно този труден и нещастен период от живота ви е можел да бъде съвсем друг.

Само че той вече е отминал и нищо не може да се върне назад.”

Автор: Марта Кетрo
Психологически кът Полет

Post Views: 33

Related Topics:#thesofiatimes featured life trending актуално българия лайф

Up Next

„Ще ви върна парите, когато порасна…“

Don't Miss

По диплома съм спортист, по душа – артист.

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 6

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 5

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

Post Views: 23