БЪЛГАРИЯ

Какви подпочвени води, каква Перловска река? Хората строят метро под езера и морета

„Това е последна станция, надолу няма как да продължи. Има пропадане на пътя!“ – това съобщил на пътниците машинистът на метрото на станция „Хаджи Димитър“ по новата трета линия на софийското метро.
Случаят е във вторник, в 18,30, час пик. Пътници съобщават, че в предишни дни мотрисите спирали и забавяли на това място, неясно защо.
Отначало се прокраднаха откъслечни съобщения в медиите, че аварирала мотрисата. Авария в новите мотриси „Сименс”?
Шефът на метрото инж. Братоев обясни, че линията не е пропаднала, а се е надигнала, трябва да се демонтират релси, траверси и бетона под тях и тогава ще се разбере причината.
Като виновник са посочени подпочвените води, а не строителите.
Въпросът е – може ли да се оправдава повреда в чисто нов тунел за метро с подпочвени води? Та такива тунели се строят осигурени за подпочвени води. В цял свят има такива тунели, минават под реки, езера, морета. Ама тунелът на трета линия минавал близо до Перловска река…
Кметицата Фандъкова загрижено обясни, че водното налягане било 15 тона на квадратен метър. Само по това обяснение си личи, че метростроителите нещо лъжат и мажат. Защото това означава налягане 1,5 атмосфери. Или 1,5 кг на кв. сантиметър. Такова налягане може да издържи човек с дланта си. Все едно да развиеш вентила на автомобилната гума, която е с 2 амтосфери налягане и да го запушиш с пръст. Водолази работят с часове на дълбочина с такова налягане.
Бетонната черупка на тунелите за метрото трябва да издържа много по-високо налягане, също така тунелите и метростанциите трябва да са дренирани, за да отвеждат подпочвените води.

А инженерите будалкат обществото,

сложили в устата на кметицата зашеметяващи числа.
Чува ли се инж. Братоев какво говори – „От обилната вода при големите валежи в реката може да има допълнително напояване на почвата отдолу…” Че то е имало и по-големи валежи в София от тази есен. Вдигнало се нивото на подпочвените води, повтарят като папагали и кметицата, и войводата Карлос Контрера от комисията по транспорта в общината. Ами то се вдига всяка година, винаги при дъждове, най-малко два пъти есен и пролет. Нима тунелите не трябва да са съобразени с това?
Откога подпочвените води са някакво изключително природно бедствие?
Тук трябва да им се припомни на строителите на метрото, че японците, които строиха първа линия от Булбанк до стадион „Васил Левски”, са направили тунели, които не са мръднали, няма капка вода, а минават под Перловска река. Минават през същите геологически условия, за каквито инженерите на „Трейс груп холд”, строили трета линия и метростанциите, се изкарват герои, как се преборили със сложните подземни пластове.
И старият тунел под парка, от стадион „Васил Левски” до Интерпред, строен при соца, не е мръднал. И други метротунели под НДК, строени при соца, не са мръднали, и т. н. от „Люлин” до Булбанк, пак тогава строени. Айде, те са по друг способ.
Впрочем, при соца инженерите обясняваха подробно какви способи използват, медиите пишеха за това. Сега софиянци не знаят какви строителни методи са използвани за тунелите на метрото по трета линия какви технологии, материали и с какво качество.
И в София, и по света са построени десетки километри тунели в сложни геоложки условия, но никой досега не се е оправдавал за авария с подпочвените води.
Бърза справка из нета за повреди на тунели за метро показва, че за последните 20 години има само една подобна в Азербайджан. Аварии и инциденти в метро, дерайлирали влакове, има много, но изметнати от подпочвени води тунели няма. В София сме пионери.

И май не са само тунелите. Жители от блокове край метростанцията в „Хаджи Димитър” се оплакаха, че и в апартаментите им се надига пода, плочки, вратите не се отварят като преди, изметнали се (виж тук). Очевидно е, че при строителството на метротунелите и метростанцията с нещо са предизвикали размествания в подземни пластове и подпочвени води. Това поне се вижда на повърхността и в надигнатите релси в тунела. Дано не тръгнат и жилищните блокове… А те от „Метрополитен“ и общината щели да ни обясняват след време каква е причината, като извадят бетонните основи. Каквато и да е, това е тежка строителна издънка.

Аварията в метрото мирише на корупция и некадърност

Ето какво обяснява и инж. Петър Костов от „Трейс груп холд“, ръководител на обекта „Трета метролиния“, в хвалебствено пиар интервю след откриването й:
„Всеки един такъв мащабен обект ражда своите герои. Опитът и знанията, които натрупахме ни позволява да работим в различни точки на света, но усещането за изпълнен дълг е, когато виждаш, че стотици хиляди хора достигат навреме до семействата си или на работните си места… Много хора с труда си успяха през годините да изработят този чутовен проект…
Екипът на Метрополитен за малко време успя да постигне чудеса и да направи метро, еквивалентно на всяка една подобна институция в световен мащаб. Мисля, че се нареждаме до най-големите Сингапур, Малайзия и т. н.“
А? Направо сингапурците да ни завидят на самочувствието…
И още: „Участъкът от Орлов мост до бул. „Владимир Вазов“ е много водонаситен, той е с консистенцията на боза. За да се изгради тунел в този масив беше огромно предизвикателство…“ Тук читателят може да се запита – как така по цялата тази дължина има построени сгради и защо още не са потънали в бозата.
Ето и обясненията на инж. Боян Делчев, изпълнителен директор на „Трейс груп холд“ и главен проектант на трета линия на метрото:
“В София тунелното строителство е предизвикателство за инженерите и строителите, защото има неподходящи песъчливи почви и подпочвени води, работи се на възлови кръстовища, с натоварен автомобилен трафик….“ Разбира ли читателят? Работело се под кръстовища с натоварен автомобилен трафик… Уникално в световната практика – метро да се строи под града…
Инженерът продължава: „Начинът, по който се изпълни преминаването между метростанции 5 и 6, под действаща жп линия…, и в добавка почви от пясък и вода е пример за това, че българските инженери знаят какво и как да се направи“ (виж тук).
Направо героизъм е извършен – тунелът минавал под жп линия, в почви от пясък и вода… И българските инженери знаели какво и как да направят. Е, видя се колко са знаели. Ще видим за колко месеца ще оправят повредения тунел.
Може би е по-добре за бюджета на София и за парите на ЕС, които са се изляли в този проект, да дойде фирма с опит в метростроителството, да оправи поразията, вместо тези самохвалковци.

Post Views: 27

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5