LIFE

Как близка до ГЕРБ продуцентка дои държавните медии с 8 млн. на година и всичко “у джеб”… За тия дето пеят и свирят

Управлението на авторски права става все по-доходен бизнес, но не за авторите на музика и текстове, а за чиновниците, които администрират правата.

Рекордните в последните 6 години 20,88% от събраните суми за авторски права са отишли за издръжка на Мюзикаутор, става ясно от публикувания годишен отчет на дружеството.

Така дружеството, което би трябвало да се грижи за доходите на текстописци и композитори и де юре не генерира печалба, всъщност е прибрало над милион и половина от полагащите се на авторите възнаграждения.

Точната сума не става съвсем ясна от отчета. Официално тя е записана 1 281 986 лева без ДДС. Това прави 1 538 383 лева с ДДС. В същото време в отчета пише, че разходите са 20,88% от събраните 7 573 625 лева, а това е равно на 1 581 372 лева.

Административните разходи на Мюзикаутор са с 4,5 процентни пункта по-големи, отколкото през 2015 г., когато е събрана почти същата сума за авторски права. Като абсолютна стойност административната издръжка е с половин милион лева по-висока отколкото всяка година между 2012 и 2016-та и с над 200 000 лева по-голяма от миналата година.

С повишените си разходи Мюзикаутор е събрал с около 180 000 лева повече, което е 88% от прогнозата му. Мюзикаутор е събрал над 90% от планираните пари от телевизии, радиа, туризъм и концерти. В дигиталната ера обаче родната организация за авторски права обаче е успяла да прибере само 205 хил. лева от You Tube и Spotifay, което е едва 46% от планираната сума, като прави впечатление, че планираната сума е 3 пъти по-ниска от парите, които дружеството е планирало да събере от кръчми. На всичко отгоре, едва 56,9% от тази сума е за песни. 39,5% от средствата са от рингтонове и мобилни мелодии.

След като се приспаднат разходите за издръжка, за композиторите и текстописците са останали 6 121 169 лева за разпределение. От тях дружеството е разпределило едва 4 120 907 лева. От тях само 70,66% са за песни. 14,8% са за филмова музика, 5% са за концерти.

Приходите от чужбина, които са разпределени са едва 147 454 лева.

Колко пари са стигнали до българските изпълнители?

Точният отговор не личи добре в отчета. За български репертоар са разпределени 1 392 567 лева. Възможно е сумата да е малко по-голяма, защото 1 021 831 лева са записани в графата “субиздатели”, където теоритично е възможно да има български репертоар, макар че това е по-скоро теоритична възможност.

Разпределени не значи изплатени

По традиция в отчета липсва отговор на най-важния въпрос – колко пари реално са изплатени за авторски възнаграждения. Защото “разпеределени” не значи, че са изплатени. Този трик беше в основата на скандала с КТБ на другото голямо дружество ПРОФОН (което администрира правата на продуцентите). Тогава се оказа, че ПРОФОН (което теоретично също не генерира печалба) има блокирани 8 милиона лева (около 10 млн. лв. с лихвите) в КТБ. Обяснението тогава бе, че тези пари са разпределени, но непотърсени. Впоследствие ПРОФОН сключи цесия с “Гипс” АД за 4,5 млн. лв., от която получи близо 3,6 млн. лв. (т.е. 900 000 лева бяха загубени). Няма публична информация какво се е случило с останалите около 3,5 млн. лв. (без лихвите), които останаха в КТБ. Парите обаче не се търсят, защото са разпределени на безброй малки парчета от по 2-3 лв., които не си струват дори билета за градския транспорт да идеш. Накратко – за организацията милиони, за творците – по 1 кока-кола, да не умрат от жажда…

В отчета няма отговор и на другия важен въпрос – как се разпределят тези пари и дали за поредна година има така наречения “бенчмарк”. Макар че всички радиа и телевизии са задължени да предават отчет каква музика са излъчвали, в предишните години Мюзикаутор вземаше предвид само най-големите от тях и на база на техните данни разпределяше всички пари, включително и тези от кръчмите, които са почти колкото тези от радиата. Така приходите се излащаха не според реалното слушане на песните, а според плейлистата на няколко медии, в които почти няма музика и всяка излъчена песен придобива нереална тежест.

И зад Музикаутор, и зад ПРОФОН прозира близката до ГЕРБ продуцентка Станислава Армутлиева. Тя непрекъснато си прокарва закони, с които дои основно държавните медии (те са основният източник на посочените по-горе пари) и после си ги слага в джоба. А творците са и само извинение за терора над народа.

Post Views: 12

Related Topics:life style лайф стайл

Up Next

“Репортерката” на Кобрата била ВИП компаньонка! Джени Сушито врътка боксьори и рапъри в Лас Вегас срещу 5 000 долара на вечер

Don't Miss

Ива Екимова: Дими живее чрез Дара

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 31

LIFE

Адел разкри как е свалила 45 килограма – диетата, която промени живота ѝ

Световната суперзвезда Адел изуми почитателите си с впечатляваща физическа трансформация, като свали над 45 килограма в рамките на около две години, съобщава британското издание Vogue.

Първата стъпка към промяната идва с пълна трансформация в хранителните ѝ навици. Певицата е принудена да наложи сериозни ограничения в менюто си, за да защити гласните си струни след прекаран кръвоизлив.

Тя се отказва от цигари, алкохол и кофеин, както и от пикантни, цитрусови и силно подправени храни. Освен това спира и редовната консумация на големи количества сладък чай – навик, който дотогава е бил част от ежедневието ѝ.

Преди световното си турне Адел решава да подобри физическата си издръжливост, което допълнително ускорява промяната. Тогава тя се насочва към т.нар. „сиртфуд“ диета (Sirtfood), основана на храни, които активират сиртуини – протеини, свързани с метаболизма, кръвната захар и контрола на апетита.

В менюто ѝ влизат зелен чай, какао на прах, кейл, елда и други растителни съставки, смятани за полезни за организма.

Адел откровено признава, че никога не е била почитател на изтощителните тренировки.

„През по-голямата част от времето просто мрънкам. Не отивам във фитнеса, подскачайки от щастие – изобщо не ми е приятно“, споделя тя в интервю за Rolling Stone.

Бившата ѝ треньорка по пилатес Камила Гудис потвърждава, че основните резултати идват от стриктната дисциплина в храненето, а не от спортните натоварвания.

По време на този процес певицата се сблъсква и с физиологичен проблем – при по-интензивни тренировки капилярите на лицето ѝ се разкъсват лесно, което налага по-внимателен подход към физическите упражнения.

След развода си Адел преминава през тежък емоционален период, придружен от панически атаки. Именно тогава спортът се превръща в нейно убежище и начин да възстанови вътрешния си баланс.

Днес певицата споделя, че най-голямата ѝ мотивация остава синът ѝ Анджело и желанието ѝ да бъде здрава, силна и стабилна за него.

Post Views: 28

LIFE

“Евровизия 2027” в България : Ето колко ще струва и какви ще са

Евровизия не е просто музикален конкурс. Тя е едно от най-големите телевизионни и културни събития в света — и когато една държава стане домакин, ефектът далеч не е само музикален.

На база реалните данни от последните домакинства може ясно да се види, че Евровизия носи огромен туристически, икономически и рекламен ефект за страната организатор.

През 2023 Ливърпул например отчита около 54.8 милиона паунда нетен икономически ефект за региона. По време на конкурса градът приема над 300 000 допълнителни посетители, а стотици хиляди хора посещават съпътстващите събития. Хотелите са пълни, ресторантите работят на максимум, а градът получава безпрецедентна международна реклама.

Евровизия 2024 в Малмьо генерира приблизително 445 милиона шведски крони туристически и икономически оборот — около 38–39 милиона евро. Въпреки политическото напрежение около конкурса, градът отчита силен международен интерес, огромен медиен поток и ръст в туризма.

Евровизия 2025 в Базел е оценен на приблизително 248 милиона швейцарски франка общ икономически оборот, като над 100 милиона франка се очаква да останат директно в региона на Базел. Хотелската заетост достига изключително високи нива, а събитието се използва като стратегическа реклама на Швейцария пред света.

Това всъщност е най-важното. Евровизия не носи само приходи от билети.

Тя носи:
• туризъм
• международна реклама
• глобална телевизионна аудитория
• имидж
• културно влияние
• интерес към държавата години след конкурса

Всяка година конкурсът се гледа от над 160 милиона зрители по света. Хиляди журналисти, блогъри, телевизии и инфлуенсъри отразяват домакина в продължение на седмици. За много държави това е реклама, която би струвала стотици милиони, ако трябва да бъде купена като стандартна медийна кампания.

Именно затова толкова много страни инвестират сериозно в домакинството.

Ако България организира конкурса в София, подготовката вероятно би струвала между 25 и 45 милиона евро – числата са на база разходите на последните домакини като Ливърпул, Базел и Виена.

Средстава са нужни за изграждане на сцената и телевизионната продукция,
сигурност, транспорт и организация, фен зона и съпътстващи събития, модернизация на инфраструктура и зали, настаняване и логистика за делегации и медии.

Ползите за София и България биха били значителни и в различни области.

Това означава десетки хиляди чуждестранни туристи, пълни хотели и ресторанти, транспорт и търговия, глобална телевизионна аудитория от над 160 милиона зрители, международна реклама на България като туристическа и бизнес дестинация, подобрен имидж на София като европейски културен център.

Събитие от подобен ранг променя начина, по който светът гледа на една държава. Защото Евровизия не е само шоу. Тя е момент, в който цяла Европа гледа към теб.