СВЯТ
Лакея обеща на господарите си в Брюксел скоростно да затвори ТЕЦ-ове
За два месеца премиерът коренно промени мнението си за климатичните цели на ЕС.
Премиерът Бойко Борисов заяви днес в Брюксел, че България ще успее да се вмести в параметрите за съкращаване до 2030 г. на изпускания от индустрията въглероден двуокис до 55% спрямо равнището от 1990 г. Той направи изявление преди началото на Европейския съвет, в чийто дневен ред една от основните точки е борбата с климатичните промени. Само преди два месеца, на заседанието на Европейския съвет през октомври, той твърдеше друго – че “лимитът“ на собствения капацитет на България е 40%.
“Амбицирани сме по това да се върви и да, може да бъде и малко по-скъпо за някои, но когато сме целият Европейски съюз заедно, мисля, че ще се намерят варианти за тези държави, които особено са с въглищни централи, които ползват въглищата още и така са били конструирани през годините, да им бъде помогнато. Нашите амбиции, на България, са също да влезем в тези проценти”, каза той.
Европейският съвет първоначално настояваше съкращаването на вредните емисии до 2030 година да бъде 50 на сто, докато Европейският парламент гласува намаляването да е 60 на сто. Компромисното число е 55% и около него ще се обединят държавните и правителствени ръководители днес и утре.
“Работата за достигане на тази амбициозна цел е в ход. Това би било голямо постижение и би подкрепило твърдението, че играем водеща роля в борбата с изменението на климата“, обясни председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в поканата си до лидерите от общността.
В проектозаключенията от срещата на високо равнище се казва, че “Европейският съвет одобрява обвързваща цел на ЕС за нетно вътрешно намаление от поне 55% на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и призовава законодателите на ЕС “да отразят тази нова цел в европейския закон за климата”. Мярката трябва да бъде приета бързо от Европейския парламент и представителите на 27-те държави-членки.
Във формулировките, насочени към успокояване на Полша и други силно зависими от въглищата държави в Източна Европа, се изтъква “справедливостта и солидарността“ при постигането на целите на ЕС в областта на климата, като се казва, че “целта ще бъде постигната колективно от страните по възможно най-рентабилния начин“.
Базираното в Брюксел електронно издание EURACTIV.bg напомни, че “премиерът Бойко Борисов поиска през октомври от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен план за подпомагане на поетапното премахване на въглищата в страната, като заяви, че собственият капацитет на България е недостатъчен за постигане на целите на блока за климата до 2030 г. Борисов заяви, че “лимитът“ на собствения капацитет на България е 40% и даде да се разбере, че страната се нуждае от подкрепата на Комисията, за да постигне общата цел на ЕС. Той не уточни каква форма може да бъде тази помощ.”
Въглищните централи в България представляват 45,9% от общото производство на електроенергия през 2017 г. Страната смята, че собствените й запаси от въглища могат да подхранват производството на електроенергия за следващите 60 години. “Настояваме Европейската комисия да изготви план за страните от Централна и Източна Европа, където по-голямата част от енергията им са въглища. Такъв е случаят в България – почти 60% от нашата енергия се произвежда от въглища“, каза Борисов.
Българският премиер заяви, че се е договорил с председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен българските експерти, работещи по темата, да изпратят възможно най-скоро писмо, в което да посочат всички проблеми, с които страната ще се сблъска, ако реши да ускори постепенното премахване на въглищата.
С новата си позиция Борисов дава съгласие животът на българските ТЕЦ-ове да трае още 10 години, без да е ясно с какви други мощности ще ги замени.
➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








