Недоволството от наведените медии пренася цензурираните теми за коментиране в социалните мрежи.

На мнозина не им се вярва – неотдавна България беше класирана на 111-о място по свобода на словото от организацията „Репортери без граници”, след Гвинея, Кувейт и Ангола, до Етиопия. И много хора се чудят дали България заслужено е толкова назад. На какво основание?

Месец по-рано, през март беше оповестен докладът на Държавния департамент на САЩ за човешките права за 2018 година. В него в раздела за свободата на изразяване е констатирано „тежко увреждане на медийния плурализъм” в България. Констатирани са „постоянно увеличаване на политическия натиск върху медиите” и т. н. В доклада се изреждат конкретни примери. „Журналисти и медии, в които те публикуват, са били следени, сплашвани и обезкуражавани чрез кампании за очерняне като „врагове на държавата“, пише в доклада.

„Репортери без граници” също изготвя доклада си с конкретни примери и анкета сред журналисти и представители на различни институции.

И затова някои смятат, че мнозина у нас рисуват картината по-черна и затова сме толкова зле в класациите от чужбина.

Но не – свободата на словото у нас е още по-зле, отколкото е представена в тези доклади. И не заради драстичния случай с ареста на журналисти край Радомир, които бяха държани без обяснение 7 часа в полицията. Не и заради убийството на журналистката в Русе и др. подобни примери. Журналистката е случайна жертва, колкото и да има подозрения за поръчка с цел да спрат предаването й.

Ако проследим събитията в медиите през миналата година, много от тях не са включени в тези доклади, които ни представят като място с ограничена свобода на словото, по-зле от изостанали африкански държави.

В оценките са включени по-видими примери на цензура, като спирането на

конкретно предаване на Милен Цветков,

а след това и изгонването му от Нова тв. Този пример е описан в доклада на Държавния департамент на САЩ. Милен Цветков направи предаване не за съмнителната новина от съмнителен сайт, че Борисов си е купил остров в Гърция, а заради гневните коментари по този повод на самия премиер от Брюксел пред журналистите от всички наши медии там. Премиерът коментира новина от неизвестен сайт, която минава незабелязана, а той я вкарва в големите медии. Коментарно предаване се опитва да разглежда този въпрос и е спряно брутално, а водещият му месец по-късно е изгонен.

Но има и по-големи примери на цензура, маскирана съвсем благовидно. Например продажбата на телевизия

BiT и последващото й закриване

Тази телевизия за кратко време се нареди на четвърто място по доверие след трите големи телевизии Би Ти Ви, БНТ, Нова тв и натрупваше все повече популярност. Причината беше в свободните коментарни предавания, които развиваха теми и канеха събеседници внимателно спестявани от големите телевизии. При това съвсем професионално и умерено, без изхвърляния и нелепици като в телевизия „Алфа”, примерно.

Собствениците на BiT, двама богати българи от Чикаго, бяха ухажвани и притискани, докато продадат телевизията. Купувачът беше очевидно подставено лице, защото след всички приказки пред медиите как ще прави модерна интерактивна телевизия, първата му работа беше веднага да спре всички предавания на живо и да започна да излъчва стари записи, в които няма политика. Това продължи, докато всички забравиха за тази телевизия (виж тук). Формално продажбата и постепенното закриване на телевизия BiT не може да се даде като пример за погазването на свободата на словото и не е влизала в докладите, които оценяват България като място с ограничена свобода. А всъщност това е един от най-драстичните примери на цензура.

И този пример показва пълния синхрон на прокуратурата с медийната цензура в услуга на управляващите. Едрият предприемач Сашо Дончев разказа преди продажбата на телевизия BiT как на среща с главния прокурор Цацаров, той го съветвал да не подпомага телевизия BiT след като си има „хубав бизнес”. (Случаят показва и тежката неосведоменост на главния прокурор, който в онзи момент смята Дончев за собственик на BiT).

Има още много примери в големите медии, по-значителни от цитирания случай с Милен Цветков, останали незабелязани. Не едно, а множество теми в предавания са били

спрени в същата Нова тв още в зародиш

Тя се прочу като най-цензурирана още преди няколко години, като изгони карикатуриста Чавдар Николов и изтри всичките му анимирани карикатури от четири сайта на медийната група, дори интервю с него в един сутрешен блок. Това може да се сравни само с изгарянето на книги в средновековието, но тъй като сме в цифровата ера, все пак анимациите бяха запазени.

Продажбата на Нова тв на българският т. нар. олигарх Кирил Домусчиев също е показателна за синхрона на цензурата и властите. Преди Домусчиев Нова тв беше договорена за продажба с чешкия милиардер Петр Келнер. Сделката беше подписана, но българската Комисия за защита на конкуренцията” я спря. Мотивите – понеже Келнер е собственик и на мобилния оператор „Теленор”, щял да съсредоточи много електронни медии. Действията на комисията бяха очевидно в услуга на властта на Борисов, който предпочита собственик на втората по влияние телевизия у нас да бъде негов приближен. И едрият бизнесмен Домусчиев със сигурност е посъветван да купи тази телевизия, едва ли е изгарял от желание. А това, че никой не коментира защо телевизията е купена преди няколко години за над 600 млн. евро, а продадена на Домусчиев за 180 млн., е само подробност.

Всъщност във всяка телевизия има цензура, дори, когато формално няма спрени теми от редактори или шефове. Онези предавания и редактори, които си позволяват да коментират неудобни за властта случаи, са старателно бойкотирани от представители на властта и управляващата партия. Техни представители отказват да участват в предавания. Това, според терминологията на Би Би Си, е т. нар. модерна цензура.

Представителите на властта налагат теми на предавания и отказват участие в неудобни за тях. Някои редакции и телевизии си имат „политкомисари” – някой шеф, на когото се обаждат от партийната централа или лично Борисов, и който веднага поставя тема за предаване или конкретен гост. Или спира други.

Пресен и продължаващ

пример за цензура е с вестничето „Прас Прес”

То се издава от трима карикатуристи в пълен бойкот от фирмите, които продават вестници и списания. Фирмата „Национална дистрибуция”, която единствена снабдява с вестници и списания всички градове в България, заплашва по-малки фирми да спрат да продават този вестник – това са установили издателите карикатуристи Комарницки, Чавдар Николов и Чавдар Георгиев. По-малки фирми, които до някое време са продавали по няколкостотин броя от вестника изведнъж спират да го продават без обяснение. Продавачи неофициално споделят, че доставчиците им отказват да го доставят, дори да правят заявки. От около 3000 места за продажба на вестници и списания в София (вкл. малки стендове в магазини за хранителни стоки), в. „Прас Прес” се продава на не повече от 70-80 места, заедно с книжарниците. В страната го няма въобще, с изключение на десетина павилиона в три големи града, където се продава под тезгяха, за да не бъдат лишени от доставки от голямата фирма.

В. „Телеграф“ на Пеевски е направил списък с враговете – медиите, които не са под контрол. От този списък може да се заключи, че всички, които са извън него, обслужват повече или по-малко властта.

Случаят с „Прас Прес” показва на какъв натиск са подложени издателите на други вестници на хартия, които се продават в същата мрежа за дистрибуция. Тъй като вестниците така или иначе са закъсали, ако голямата разпространителска фирма (собственост на депутата Делян Пеевски, който притежава и още няколко по-малки фирми – тотален монопол) спре да ги продава едно или друго издание, или започне да бави плащанията от продажбите, то е просто загинало. И за този натиск никъде не се пише, не се коментира, не влиза в никакви доклади за свобода на словото. А го има и журналисти много добре знаят за какво става дума.

Цяла отделна тема е финансирането на вестници и сайтове с раздавани от местната и централната власт субсидии по програми, включително с евросубсидии. Чрез тях властите директно си купуват медийно обслужване. Всичко е уж законно, издател, фирма, задкулисно свързана с властта.

Факт, отбелязан в докладите е

очернянето на журналисти и медии,

които си позволяват да са критични към властта и и да правят разкрития. Медиите на Делян Пеевски и още няколко обслужващи като „Пик” и др. атакуват непрекъснато сайта „Бивол”, вестници като „Сега”, журналисти като Атанас Чобанов и др. Сайтът e-vestnik също е в списъка на атакуваните. Тече поток от публикации, които да дискредитират неудобните издания.

Така естествено се стига до т. нар. „апартамент гейт”. Разкритието за втория човек след Борисов Цветан Цветанов и за министърката Цецка Цачева дойде от сайта „Свободна Европа”, който се финансира от Държавния департамент на САЩ. Това не попречи телевизии и коментатори да говорят за руска хибридна атака, компромати на БСП и да насочат въпроса в друга посока – „откъде дойде ударът?”. На този въпрос журналистът от „Бивол” Чобанов иронично написа във Фейсбук – „От имотния регистър”.

Фактите, които започнаха да изскачат за облагодетелстване на хора от властта с имоти, са толкова красноречиви, че няма как да ги скриеш. Българинът е особено чувствителен, защото при сегашните заплати и цени купуването на жилище е възможно за малцина. Десетки хиляди не могат да си плащат кредитите и са загубили апартаментите си. На този фон

Цветанов с личния си асансьор предизвиква гняв

А големите медии се опитваха през цялото време да омаловажават и да обясняват, че всичко е законно. И като отклоняване на удара развиха тезата „Всички са маскари”, като започнаха да вадят случаи за един или друг представител на опозицията, кога как си е купил имот.

Достатъчно е да провери човек с търсачката в сайтовете на големите медии БНР, БНТ, Нова тв и Би Ти Ви какви публикации има с думите Цветанов и апартамент, ще се изненада. Единствено в Би Ти Ви заглавията са по-критични, а не обслужващи. В сайтовете на обществените БНТ и БНР, също и в Нова тв има заглавия, които оневиняват Цветанов, повечето са от предавания, които му дават думата да се оправдава.

А във вестници като „Труд” и „24 часа” замазването на имотните скандали е направо срамно. Или в телевизии като „Канал 3”, където повече се занимават с Лозан Панов, отколкото с Цветанов.

Налага се прост извод – в България медиите не са свободни с малки изключения на сайтове в интернет или отделни предавания в кабеларки. Журналисти и медии са подложени на очерняне и натиск. Повечето от големите медии са обслужващи.

И докладите, които ни отреждат дъното по свобода на словото, са доста непълни и съвсем не анализират всички случаи и методи на цензура и манипулации с медиите.

9Механизмите на цензурата или защо България е след Ангола и Етиопия по свобода на словото