БЪЛГАРИЯ

Министър Христо Бозуков: ПРСР обслужваше олигархични кръгове

Проф. Христо Бозуков отчете какво успя да свърши за два маната като служебен министър на земеделието и какви са основните проблеми в сектора, които трябва да бъдат във фокуса на редовното правителство.

– Как оценявате втория си мандат като служебен министър на земеделието – от май месец досега?

– Не знам дали аз трябва да си дам оценката. Нея трябва да я дадат земеделците, но съдейки по обратната връзка, която имам, е по-скоро положителна от тяхна страна.

В началото на мандата си поставях цели пред нашия екип, които са постижими и са съобразени със сроковете, с които разполагаме. Знаете, че когато поех ведомството, перспективата беше мандатът да е два месеца, а към днешна дата са вече почти седем месеца.

Това удължаване ни помогна да надграждаме започнатото и да успеем да завършим някои неща, за които нямаше да ни стигне един мандат време.

Най-важното за нас беше да върнем доверието на земеделците и гражданите към институцията и всички структури на системата. Започнахме активен диалог със земеделските стопани и през двата мандата гражданите имаха достъп до нашия екип.

Показахме, че няма нищо страшно да се работи прозрачно. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) започна да функционира в интерес и на младите, и на средните стопанства, както и на местните инициативни групи, а не – както беше преди, да обслужва някои олигархични кръгове.

Започва вече да проработва БАБХ, дори „Напоителни системи”, пък за Държавен фонд „Земеделие” въобще няма да говоря, там е очевадно как стоят нещата в момента.

– Какви са амбициите Ви за Стратегическия план? Докъде сте с него и в какъв вид ще го предадете на Вашите приемници?

– Можем да кажем, че над 90% сме готови, но знаете, че често нещата се правят в последния момент. Идват нови искания и изисквания, с които евентуално трябва да се съобразим.

Важното е, че по някои механизми и мерки трябва да бъде взето политическо решение и по-специално по отношение на финансовите индикатори, като таваните за директните плащания т.н. Нашият екип ще го предаде в почти напълно готов вид, за да могат да бъдат взимани тези решения.

Трябва да уточня, че в началото на първия мандат, когато застъпихме през месец май тази година, Стратегическият план по новата ОСП беше застрашен от неодобрение от Европейската комисия поради лошото му качество и множеството проблеми при изготвянето му.

Това е документът, въз основата на който в периода 2023-2027 г. България ще прилага ОСП и решението по него не може да бъде взето само от служебно правителство, а от правителство, което ще бъде в по-дългосрочен мандат. Затова не бива да се допускат компромиси с него.

Пред следващата седмица ще го изпратим към председателя на Народното събрание и той вече да го насочва в посоката, в която тези решения следва да се вземат.

Екипът, който работеше върху Стратегическия план, се стремеше да бъде пределно обективен и да се съобрази с всякакви предложения от различни браншове, но както се видя и тези дни, в последния момент се явиха лозарите.

Те имат сериозни искания, които ние ще изслушаме и ще видим доколко може текстът да се съобрази с тях. Каквото може да се направи, стига да е законосъобразно, ние ще го направим, но това не бива да пречи на сроковете за финализирането на документа.

Както се получи, между другото, с ПВУ – до последния момент се подаваха искания. Но имам добра новина за ПВУ. Той е изпратен и има вече обратна връзка от ЕК. Забележките в частта за земеделие са незначителни и са лесно поправими, т.е. няма да има намаляване на парите.

Имаме амбицията да предложим на следващото правителство да се възползват от механизмите за нисколихвените заеми, за да може да се направи нещо и за стабилизирането на „Напоителни системи”. Но за това трябва да се направи един сериозен анализ кои системи трябва да бъдат рехабилитирани, а не на ангро за всички по много.

– Прозрачна институция ли е Министерството на земеделието в контекста на изказването на Кирил Петков, че аграрното ведомство трябва да е в основния фокус на КПКОНПИ?

– В частта си, че МЗХГ трябва да бъде във фокуса на комисията, съм съгласен с господин Петков, защото ние започнахме нещата, но те трябва да бъдат довършени. Доколкото разбрах, Кирил Петков е имал предвид, че министерството е капсуловано за периода преди управлението на служебното правителство.

Според мен, обаче, няма как, тъй като знаете, че зам.-министрите на финансите, на икономиката, на околната среда и водите, на труда и социалната политика, както и на регионалното развитие и благоустройството са част от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, който е орган на управление на разплащателната агенция.

Поради тази причина не виждам как може да се нарече капсулирано управление. Освен това, бюджетите, разходите и годишните отчети се приемат и утвърждават от министерския съвет.

Има и много други механизми за контрол – някои съществуват, някои се изграждат. Въпросът е да се прилагат и затова усилието трябва де е насочено към това, но трябва да има политическа воля – на министъра и на екипа му.

– Кадровите и въобще промените, които направихте, дават ли вече видим резултат?

– На много места – да. Аз много държа на обратната връзка и отзивите към момента са положителни. Разбира се, има и издънки. Знаете, един наш бивш министър-председател казваше: “България е малка, всички сме братовчеди” и кадрите са малко. Така че който и да изкараш, все ще му изнамерят някакъв компромат, а ако няма, ще му измислят.

– От нивото на опита си как мислите – експерт, администратор или политик трябва да е начело на аграрното министерство?

– Не е толкова важно какъв ще е министърът – експерт или политик, а по-важно е какъв е екипът, с който ще работи. Те трябва да са експерти.

– Направете прогноза за българското земеделие през следващите 10 години.

– Всичко зависи от земеделците. Те трябва да надскочат егото си и да се научат да работят заедно – малки и големи.

ВИЗИТКА:

Проф. д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г. Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”.

От 1985 г. е стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив, а от 1986 год. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник III ст. по растителна защита. От 1989 г. е научен сътрудник II ст., а от 1993 г. – научен сътрудник I ст.

През 1999 г. защитава научна и образователна степен „доктор по фитопатология”, а от 2003 г. – му е присъдено от ВАК научно звание “Старши научен сътрудник втора степен” (доцент) по научна специалност “Растителна защита”. От 19 ноември 2014 г. е назначен на академичната длъжност „професор“.

От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София.

От 2002 г. насам е бил назначаван на длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. Председател e на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България. От 2015 г. е професор в Института по тютюна и тютюневите изделия в Марково, Пловдив.

От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в служебно правителство на проф. Огнян Герджиков.

Носител е на Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи, диплом от Съюза на изобретателите в България, златен медал „Проф. Асен Златаров“ за доказан творчески принос и високи резултати в областта на науката и техниката. почетен знак „За принос в приложната аграрна наука през 2016 г.“ от Българската асоциация за растителна защита“, Медал „За особен принос в развитието на аграрната наука“, от Руската академия на селскостопанските науки и редица други отличия и награди.

Post Views: 26

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4