СВЯТ

Москва гони американския посланик и половината дипломатическа мисия!

《Кремъл с нов дипломатически удар срещу САЩ, проверяват и руснаци, работили за US-мисията》

След като изгони десет американски дипломати от Русия и предупреди посланика Джон Дж. Съливан, че е най-добре да отпътува за родината си, Кремъл предприе следващи мерки срещу дипломатическото представителство на САЩ в Москва. От днес на мисията в руската столица и генералното консулство в Екатеринбург е забранено да наемат за различни дейности и работа руски граждани и граждани на трети страни.

Тази практика е била широко разпространена и американците са ползвали кадри чрез държавната фирма „Инпредкадры“ при Министерство на външните работи на Русия и филиала за обслужване на дипломатическия корпус към МВнР. Според източници на руски медии в тези структури е започнала проверка на служителите, които са работили или са имали достъп до американските мисии и дипломати. Проблемът бил в това, че немалко от тях са свързани с руските тайни служби, но има съмнения, че са сътрудничили на американците и били превърнати в „местен персонал“ (locally employed staff),). Проверката и разчистването щяло да продължи няколко седмици.

Не по-малко радикално е прекратяването от страна на Москва на меморандума от 1992 г. „За взаимно разбиране на „откритата суша“. Той препоръчвал дипломати он среден ранг да информират местните власти за свои придвижвания на разстояние 40 км извън столицата Москва или мястото, където се намира генерално консулство. Според Кремъл американците често нарушавали меморандума и повече нямат право да пътуват. Специално е предупреден военното аташе и неговите сътрудници в US-мисията.

Драстично се намалява и броят на американски дипломати и експерти, които могат да бъдат командировани от САЩ в Москва. Временен престой ще имат не повече от 10 дипломата за цяла година.

Както вече стана известно Кремъл включи в „черен списък“ генералния прокурор и правосъден министър на САЩ, директорът на ЦРУ и директорът на ФБР. Те не могат да посещават Русия по никакъв повод.

Всичко това е нашият отговор на санкциите, които гласува Американският конгрес по отношение на Русия, заяви руският външен министър Сергей Лавров.

Дипломатическа война

На 28 февруари 1994 г. агентът на ЦРУ Джеймс Морис, който работил под прикритие като съветник в американското посолство, е изгонен от Русия. Това е отговорът на експулсирането от САЩ на 26 февруари на руския дипломат Александър Лисенко, когото американските власти нарекли „високопоставен служител на руската служба за външно разузнаване“.

На 29 ноември 1999 г. служители на ФСБ (наследник на КГБ) задържат в Москва втория секретар на посолството на САЩ в Руската федерация Чери Либернайт във връзка с „шпионска акция, която уврежда сигурността на Русия“. На 1 декември тя е обявена за персона нон грата. В отговор на 8 декември служители на ФБР във Вашингтон задържат втория секретар на руското посолство Станислав Гусев по обвинение в събиране на информация от подслушвателно устройство, инсталирано в Държавния департамент на САЩ.

На 27 март 2001 г. Русия обявява четирима служители на американското посолство за персони нон грата. Сред тях беше Пол Холингсуърт, ръководител на разузнавателния сектор на ЦРУ в Москва. Четири дни по-рано четирима руски дипломати бяха изгонени от САЩ със същата формулировка.

На 28 април 2008 г. Русия изгонва двама американски дипломати в отговор на експулсирането на двама руски дипломатически служители от САЩ.

На 9 юли 2016 г. Москва обявява двама американски дипломати за персона нон грата за дейности, несъвместими със статута им (били разузнавачи). По-рано на 17 юни САЩ изгонват двама руски дипломати със същата формулировка.

На 28 юли 2017 г. руското външно министерство предложи на Вашингтон до 1 септември да приведе броя на дипломатическия и техническия персонал, работещ в американското посолство в Москва и в генералните консулства в Санкт Петербург, Екатеринбург и Владивосток, в съответствие с броя на руските дипломати и служители в САЩ. По този начин персоналът, нает в американските дипломатически и консулски служби в Русия, е намален със 755 души – до 455 души. Тази мярка беше предприета от руската страна на фона на продължаващото влошаване на руско-американските отношения, по-специално във връзка с одобрението на “Закона за противодействие на американските противници чрез санкции” в Конгреса на САЩ. Не е имало такова мащабно експулсиране дори по време на Студената война.

На 29 март 2018 г. Русия обявява експулсирането на 60 американски дипломати. Тази мярка е предприета в отговор на решението на САЩ от 26 март за експулсиране на 60 руски дипломати във връзка с „случая Скрипал“ – изпращането на бившия полковник от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри на 4 март същата година към Русия.

Post Views: 16

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ