СВЯТ

Първи стъпки на нов световен ред

Москва “почисти” близкия изток. Голямата тройка в Близкия изток. Сътрудничеството между Русия, Иран и Турция изтласка Съединените щати на втори план в региона

Балансът в Близкия изток окончателно е променен, а водещият фактор в региона днес е Русия, която е на път да реши сирийската криза с помощта на Турция и Иран. Такива са изводите от проведената в сряда, 22 ноември, среща на лидерите на Турция, Русия и Иран, чийто формат получи от наблюдателите названието “Голямата тройка”. За малко повече от две години руската военна операция в Сирия не просто доведе до разгрома на терористичната организация “Ислямска държава” и спасяването на държавата Сирия. Успехите на руското оръжие и руската дипломация кардинално увеличиха геополитическото влияние на Москва в Близкия изток и в света като цяло. Въпреки първоначалните прогнози, че Русия ще затъне в сирийския конфликт, подобно на Афганистан, а в резултат ще настъпи влошаване на отношенията с Арабския свят и мюсюлманите сунити, картината днес е различна. Както шиитски Иран, така и сунитският режим на президента Реджеп Ердоган в Анкара, разчитат на Москва в сложния близкоизточен ребус. Съединените щати, доминиращи доскоро в региона, са изтикани на втори план, а Русия “позиционира себе си в качеството на движеща сила в региона”. Това признава американският вестник Wall Street Journal в свой анализ за резултатите от срещата на Путин, Рухани и Ердоган. На подобно мнение е и председателят на Комисията по международни въпроси в Горната камара на руската Дума Константин Косачев. Според руския парламентарист тристранните преговори между Москва, Анкара и Техеран играят важна роля за урегулирането на сирийската криза, а САЩ и техните съюзници не могат вече да диктуват условия.

В новите реалности решаването на сирийската криза пада изцяло върху плещите на руския президент и неговите турски и ирански колеги. От тях зависи как ще се урегулира сложният казус. Турция и Иран са сред най-влиятелните регионални сили в Близкия изток, които освен това са въвлечени в най-голяма степен в конфликта. Дипломатическият пробив в отношенията между трите страни е прецедент в историята – никога преди владетелите на някогашните велики империи и техните съвременни приемници не са изграждали съюзни отношения от такъв висок порядък. Безспорен успех за руската дипломация е дори самото намиране на стабилна обща основа за разбирателство между Анкара и Техеран. Между двете мюсюлмански страни има наследени немалко противоречия от миналото – от конфесионалните различия до съвременните борби за регионално надмощие. Въпреки това надделяват общите интереси и днес двете близкоизточни държави работят заедно в Сирия и не позволяват срещу тях да се разиграят кюрдската карта или опитите за разпалване на сунитско-шиитските вражди. Турция и Иран дори се оказаха в една лодка с Катар в неговия конфликт със Саудитска Арабия.

За Турция на Реджеп Ердоган съществуват немалко фактори, които ги заставят да работят в един отбор с Москва и Техеран. Сериозният конфликт със Запада, страхът от кюрдския фактор, а също и съперничеството със Саудитска Арабия за влияние върху сунитите в сирийската провинция Идлиб са само някои от най-значимите сред тях. Русия напълно разбира колосалното значение, което има за Турция въпросът за възможната поява на кюрдска държава. По тази тема Москва е склонна на отстъпки. Тя се явява периферна за руските интереси, а освен всичко останало, кюрдските военни формирования изпълняват американските команди и, както установиха международни разследвания, влизат в договорки с ИДИЛ. Именно сътрудничеството с Анкара прави възможно някои от враждебните на правителството на Асад сили да седнат на масата на преговорите.

Провалът на американската стратегия в Близкия изток доведе до хаос, възход на тероризма и разпад на държавността. В отговор на тези процеси, в региона се породи търсене на ред и стабилност, които бяха намерени в инициативите на Русия и нейните турски и ирански съюзници. В резултат на техните усилия бе даден старт на мирния процес в Астана, чиято кулминация е срещата от 22 ноември. За новата реалност говори и съвместната декларация след срещата на тримата лидери – от нея отсъства Женева. Водената от САЩ, Саудитска Арабия и ЕС мирна инициатива в Швейцария, в която са представени основно близки до Запада политически емигранти (но не и въоръжените опозиционери на терен), просто е оставена на заден план. Вместо нея предимство се дава на преговорите в казахстанската столица, където се събират основно полевите командири на сирийската опозиция. Вследствие на този процес днес наблюдаваме разнобой в редиците на опозиционерите. Преди броени дни координаторът Рияд Хиджаб и няколко от близките до него лидери дори напуснаха ръководните постове в просаудитския Висш преговорен комитет.

Преговорите между Путин, Рухани и Ердоган бяха предшествани от огромна работа. Координирани бяха множество дипломатически и военни аспекти на сирийската криза. Последователно се срещнаха началниците на генералните щабове на трите страни, които обсъдиха сътрудничеството “на терен”, а след тях и външните министри на Москва, Анкара и Техеран. Събитията от последните дни показаха, че предстоящият преговорен процес под лидерството на Русия ще обхване всички регионални фактори. На 20 ноември руският президент проведе телефонен разговор с емира на Катар Тамим ал-Тани, а заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов се срещна с престолонаследника на Обединените арабски емирства Мохамед ал-Нахаян. На следващия ден в Сочи при Владимир Путин пристигна сирийският президент Башар Асад, който е легитимният държавен глава на обхваната от войни арабска република. Последваха телефонни разговори с лидерите на САЩ, Саудитска Арабия, Египет и Израел. Всичко това свидетелства само за сериозната подготовка на водения от Москва мирен процес в Сирия, за който реални стъпки ще бъдат направени през декември в Сочи с участието на представители на въоръжената опозиция.

Формирането на съгласие между Турция, Иран и Русия има огромно значение за реда и стабилността не само в Близкия изток, но и в по-широк контекст в цяла Евразия. Със своята държавна традиция, богати залежи на въглеводороди и бурно демографско развитие, Иран вече се позиционира като самостоятелен играч на международната арена. По пътя на пълен суверенитет се движи и Анкара, която все по-често си позволява да поставя под съмнение членството в НАТО и съюзните отношения със Съединените щати. Именно привличането на тези две страни към тясно икономическо и политическо сътрудничество прави възможно това, което две години по-рано звучеше налудничаво – водещият фактор за реда и стабилността в Близкия изток днес е Москва.

Post Views: 41

СВЯТ

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.

Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…

— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.

„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“

– Глупости…

Това е шега (но не точно).

Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).

В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.

Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.

Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.

Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.

Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.

Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.

Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).

Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.

Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.

Автор
Александър Роджърс

Post Views: 6

СВЯТ

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.

Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.

Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.

А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…

Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.

Post Views: 4

СВЯТ

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата

Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.

Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.

“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.

“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”

Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.

Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.

Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.

Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.

Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.

В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.

“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.

Post Views: 5