СВЯТ
Национален бойкот срещу високите цени в Хърватия след еврозоната: гражданите се надигат срещу инфлацията
Хърватия, която на 1 януари 2023 г. официално се присъедини към Еврозоната и Шенгенското пространство, очакваше значителни икономически ползи от това решение.
Вместо това, страната се сблъска с драстично покачване на цените, особено на хранителните продукти и енергийните ресурси
Причини за бойкота: икономическа нестабилност и обществено недоволство
Хърватия, която на 1 януари 2023 г. официално се присъедини към Еврозоната и Шенгенското пространство, очакваше значителни икономически ползи от това решение. Вместо това, страната се сблъска с драстично покачване на цените, особено на хранителните продукти и енергийните ресурси. Местните медии и анализатори отбелязват, че инфлацията през декември е достигнала рекордни стойности – индексът на потребителските цени е скочил с 3.4% на годишна база, най-високото ниво от осем месеца.

Потребителите усещат тази инфлация ежедневно. Цените в магазините са значително по-високи, което води до спад в покупателната способност на населението
Потребителите усещат тази инфлация ежедневно. Цените в магазините са значително по-високи, което води до спад в покупателната способност на населението. Според Йосип Келемен, съветник към потребителската асоциация ECIP, „за първи път в историята на Република Хърватия потребителите се организираха и искат да изпратят силно послание във връзка с повишаването на цените и инфлацията. Те искат гласът им да бъде чут. Показахме, че можем да се обединим около един проблем.“
Как премина бойкотът?
Сутринта на 24 януари рафтовете в супермаркетите си стояха заредени, служителите на бензиностанциите бяха готови да обслужват клиенти, но те липсваха. Магазините на големите търговски вериги и техните паркинги, обичайно оживени в делнични дни, изглеждаха необичайно празни. Хърватската национална телевизия ХРТ съобщи, че някои магазини са опитали да привлекат клиенти с еднодневни намаления, но това не успя да разчупи солидарността на потребителите.
„Това е ясен сигнал към правителството и бизнеса. Гражданите са уморени от високите цени и липсата на адекватни мерки за справяне с инфлацията“, коментира икономистът Анте Радич. Според него, бойкотът не е просто протест срещу цените, а израз на натрупаното напрежение в обществото след две години на икономическа несигурност.

Реакции от политическите среди и бизнеса
до края на месеца ще бъдат разширени мерките за ограничаване на инфлацията, включително увеличаване на списъка с основни хранителни стоки, за които има таван на цените – от 30 на 50 продукта, като хлябът ще бъде включен.
Инициативата получи широка подкрепа от различни организации – профсъюзи, асоциации за защита на потребителите, а също и от политически партии. Министърът на икономиката Анте Шушняр, въпреки че представлява правителството, също подкрепи бойкота. Той заяви, че до края на месеца ще бъдат разширени мерките за ограничаване на инфлацията, включително увеличаване на списъка с основни хранителни стоки, за които има таван на цените – от 30 на 50 продукта, като хлябът ще бъде включен.
Същевременно, представители на бизнеса изразиха недоволство от бойкота. Според асоциацията „Гласът на предприемачите“, държавата прехвърля отговорността за справяне с инфлацията върху гражданите и бизнеса, вместо да предприеме по-сериозни икономически реформи. „Търговците не могат да носят цялата тежест на икономическите проблеми. Ако правителството не предприеме адекватни действия, ще станем свидетели на още по-голяма стагнация“, заяви говорител на асоциацията.

Еврото и инфлацията: сложни връзки
Въвеждането на еврото като официална валута през 2023 г. породи очаквания за икономическа стабилност, но според хърватския управител на народната банка Борис Вуйчич, пряката връзка между еврото и инфлацията била… ограничена. „Промяната в цените не може да се отдаде само на приемането на еврото. Това е по-скоро резултат от глобалните икономически условия, енергийната криза и растящите производствени разходи“, отбелязва той.
Въпреки това, много хървати обвиняват еврозоната за растящите цени, тъй като конверсията на куни в евро често води до закръгляване на цените нагоре.
Какво следва?
Бойкотът на 24 януари вероятно ще има краткосрочно въздействие върху бизнеса, но дългосрочният му ефект ще зависи от реакцията на правителството. Гражданите настояват за повече прозрачност в управлението на икономиката, мерки за намаляване на цените и подкрепа за най-уязвимите слоеве на населението.
„Днешният ден е само началото. Ако няма промени, бойкотите ще продължат. Ние не сме безгласни – можем да действаме заедно и да изискваме промяна“, заявиха организаторите на протеста.

Бойкотът в Хърватия е ясен сигнал за социалното напрежение, което икономическата нестабилност може да предизвика. Той показва как гражданите могат да се обединят и да изразят недоволството си, дори в условията на глобални икономически предизвикателства. Реакцията на властите и бизнеса в следващите седмици ще бъде решаваща за това дали страната ще намери баланса между нуждите на гражданите и стабилността на пазара.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








