КОМЕНТАР
Онзи, който се разхождаше, накичен с бадж/табелка с надпис „Президент на България“
Най-напред – за друго.
Двете последни дописки /за Кубрат и Рая/ събудиха духовете и получиха забележителна подкрепа – общо над 16 хиляди лайка.
Благодаря Ви – най-вече заради това, че схващам тази подкрепа като израз на Вашата съпричастност към неволите и лутанията на България…
Благодаря и на онези, които не са съгласни с мен/нас, стига да имат разумни доводи.
И още нещо. Сега новата мантра е, че Мрежата е Злото – казват го тъкмо ония/Властниците, които произвеждат или остават равнодушни към Злото.
Имаме добра територия и трябва да я опазим.
***
ИЗОБЛИЧИТЕЛЯТ ПЛЕВНЕЛИЕВ
Винаги е истинско удоволствие да се съзерцава Плевнелиев – онзи, който се разхождаше, накичен с бадж/табелка с надпис „Президент на България“. А още по-голямо удоволствие е да го слуша човек – той просто е роден да забавлява околните.
Владее почти съвършено две различни роли.
Първата е на състрадателния политик/персонаж, тогава е мек и вглъбен – но не в скотската идилия наоколо, ами по-скоро в собствената си по-раншна идилия на ирландска пастирка /каквато е бил в предишния си живот, според собствените му признания /.
Тази роля наистина му се отдава, независимо, че никога не е отронил и думичка за някаква конкретна човешка трагедия, нито пък за милионите несретници у нас, или, примерно, за майките на деца с увреждания – сякаш го е гнус от несретата на Живота.
А, при нужда, веднага може да се превъплъти в другия си основен образ – този на непреклонният Изобличител на руската гнилоч.
Тя му се привижда навсякъде и във всичко, със сигурност нощем се събужда поне веднъж, плашейки околните с крясъците „Сволочь, сволочь“.
В тази си роля е наистина уникален, дори безподобен. Успява да обговори и най-паянтовите, грубо съчинени конспиративни конструкции, дори да са лишени от елементарна логичност.
Наскоро Изобличителят участвал в конференция в Софийския университет и държал огнена реч. Не е пожелал да преведе слушателите си из лабиринтите на собствената си съдбовна главоблъсканица – а ги е затеглил в съвсем друга посока, към други признания – вълнуващи, макар и пределно лъжливи.
Изобличителят съобщил на клетите си слушатели, че лично е спрял митичния „Южен поток“.
Досега заслугата за това си приписваше Падишахът.
Сега обаче научаваме поредната предпоследна истина.
В крайна сметка, „Нашата демокрация щеше да си е заминала, ако не бях се противопоставил“ /на „Южен поток“/ – това е споделено от Изобличителя.
Ще му повярва само онзи, който не е наясно, че когато ти говори български политик, истината най-често е в отпуск.
За мнозина от нашите първенци лъжата е по-сладка дори и от секса.
Демокрацията щяла да е „заминала“, ако Плевнелиев не бил спрял „Южен поток“.
Че тя не си ли заминава и по още хиляда причини?
Особено пикантни са били откровенията на Изобличителя за тукашните медии – той ги представя като „рубладжийски“, притворни, безволеви.
За последното сигурно е прав – понеже десетина дни след упреците му никоя от тях не реагира.
Незабравим ще остане епизодът – разказан от самия Изобличител, в който той отива при американския посланик, за да пустосва българските медии. Тук човек няма как да не си спомни за онази песен, в която се пееше: „Май наистина съм прехвърлил хълма и трябва да ме пуснат на пасбището с останалите волове“.
Ето какво споделя с посланика Изобличителят /цитат/:
„Аз никога няма да забравя как в един момент, в който bTV, която по това време беше най-гледаната българска телевизия, собственост не на кой да е, а на Time Warner – една главно американска медийна компания, излъчваше романтични филми един след друг и репортажи от добре осветения Болшой театър, от Кремъл, в момент, в който точно Русия извършваше руската окупация на Крим… Та нима няма една българска телевизия, една, която да отиде на 100 км от Москва и да покаже как живеят днес руснаците?“
И следва зашеметяващата констатация на Изобличителя:
„2 милиона българи са напуснали страната ни – а колко са отишли в Русия? Нула!“
Ето, така се говори из тукашното пасбище!
Не е важно, колко българи са избягали от Воловете – а колко са отишли в Русия.
Мислимо ли е изобщо, президент, макар и български, да води подобен разговор с чужд дипломат, да злослови по адрес на медии. Безподобна кръчмарщина струи от този разговор – за любовницата на Путин, за „Уляна Пръмова и рубладжийското ръководство на БНТ“, за „Кремълската пропаганда на Би Ти Ви“, и пр., и пр.
Хайде, сега пак го канете през ден в предаванията си – за да ви разказва за любовните си полюции.
А истината – неговата – за вас ще я научите от посланика. Удивително двуличие.
Изобличителят не е пропуснал да погали и скандалният приватизатор Иво Прокопиев, за когото още по време на мандата си твърдеше, че е направил много за България – защото в ценностната система на тия хора и далавераджийството вече минава за достойнство.
Изобличителят говори за мнимото „рубладжийство“ на споменатите от него медии – но премълчава медийната практика на Прокопиев, която е много по-позорна – понеже е обременена от нахално-щедри подаяния от американска фондация и, в крайна сметка, от една продажност, която увони медийната ни среда.
И всичко това е изговорено в присъствието на Иван Костов, друг от лекторите на конференцията. Е, това вече е непоносимо нахално.
Лесно ще се досетите защо – стига да си припомните, каква гнилоч остави зад гърба си той.
Всичко това може се понесе – както казваше един полски поет – само, ако се преструваме, че живеем на друго място и по друго време…
А днес Изобличителят дрънкал нещо и за Промяната на 10 ноември 1989-а – скоро и нея ще приватизират.
Но за това – следващият път.
***
* На www.kevorkkevorkian.com може да намерите: Публикации, Книги, Списание, Галерия, Всяка Неделя, Нови свидетелства, Интимно от профила.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
КОМЕНТАР
Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.
Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.
Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.
Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.
Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.
Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.
А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.
Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!
Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.
Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …
Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове
Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.
Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.
Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?
Кажете ми.
Не с лозунг.
С факт.
Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.
Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т
ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.
Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.
А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.
Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?
Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.
България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.
Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








