БАНКЕРЪ
От БНБ се крият като престъпници
- Свикналите да работят на тъмни и да правят делавери банкери крият от принципала ( народа на България, който ги е избрал на тази работа), колко ще откраднат!
- Проф. Румен Гечев: От 2015 г. досега правителствата и БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете в еврозоната
„Документите говорят: В периода 2015-2025 г. правителствата и ръководството на БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете от евентуалното членство на България в еврозоната“. Това написа икономистът и бивш депутат от БСП проф. Румен Гечев. Той напусна партията заради отказа на ръководството й да подкрепи искането за референдум за еврото. В публикация във Фейсбук икономистът цитира следните правителствени решения:

„На 03 юли 2015 г Министерски съвет приема Постановление N: 168 „За създаване на координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната“. За председател на съвета е определен министъра на финансите, а като членове са включени подуправител на БНБ и зам. министри на финансите, икономиката, външните работи, транспорта и съобщенията, зам. председател на Комисията за финансов надзор и др. Постановлението е подписано от Министър-председателя по това време Бойко Борисов.
В Приложението към Чл.10, ал.1 са определени основни функции и отговорности, като в първа точка пише, че Министерство на финансите носи отговорност за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Но….шест години по-късно, на 5.03.2021 г. Министерски съвет, отново с Председател Бойко Борисов, приема Постановление N: 103 „За изменение и допълнение на Постановление N: 168 на МС от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната” (ДВ, бр.52 от 2015 г.) Чрез ПМС N.103 (2021 г.) се правят две прелюбопитни промени: Първо, ЗАЛИЧАВА СЕ (изважда) текста за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.

Второ, вместо един Председател, Чл.2 (2) постановява, че „Съпредседатели на Съвета са управителят на Българската народна банка и министърът на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната“.
По какви причини правителствата на ГЕРБ, с един и същи Министър-председател, правят такъв рязък завой? Първо, още първият предварителен доклад на работната група показва, че рисковете от евентуално влизане в еврозоната са твърде големи. Затова и решават да изключат текста от задачите за оценка на ползите и рисковете, да скрият от обществеността тези рискове.
Второ, виждайки тези очевидни рискове, Б. Борисов и сие панически пристъпват към споделяне на отговорността. С това изменение на ПМС N.168 (2015 г.) те въвеждат ДВАМА СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ – като първо се посочва Управителя на БНБ, а втори е Министърьт на финансите. Хитро, нали? Друг е въпроса, че още в първото постановление от 2015 г. (N.168) Управителят на БНБ трябваше изрично да бъде посочен. Защото в България, както навсякъде по света, именно Централната банка е институцията, която формира, провежда и контролира процесите по осъществяване на паричната политика и функционирането на банковата система!
В края на 2021 г. сагата по подготовката на България за влизане в еврозоната взима пореден рязък завой. В програмата на правителството на Кирил Петков коалиционните партньори приемат ползите и рисковете да бъдат анализирани и представени от Координационния съвет.

В Протокол N.4 от заседанието на Координационният съвет за подготовка на Р. България за членство в еврозоната, проведено на 13 юли 2022 г., се посочва следното Решение: работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ да получи принос и да разработи първи вариант на анализ до края на месец юли 2022 г., а окончателния анализ до края на месец август 2022 г. Впоследствие анализът ще бъде разгледан и одобрен от координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.”
Решението от Протокол N.4 на Координационния съвет с двама съпредседатели г-н Димитър Радев и г-н Асен Василев НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО! През есента на 2022 г. имаше среща между ръководството на Парламентарната бюджетна комисия (на което присъствах) и ръководствата на БНБ и МФ в кабинета на Министъра на финансите. Там те за пореден път приеха срокове за представяне на аналитичен доклад, разработен съвместно от БНБ и МФ, приет от Координационния съвет и съответно от УС на БНБ и МФ. Резултат – НИКАКЪВ.
Най-накрая, след наше изрично изискване от НС, на 31.10.2023 г. с N: 115071, беше входиран в НС писмен материал, подписан от съветник на Управителя на БНБ. Съветникът г-жа А. Димитрова нарича този документ „работни текстове”. Вместо да изпълнят законовите си задължения на Централна банка и Решенията на Координационния съвет, БНБ ни изпрати текст, който не е приет от УС на БНБ, не е обсъден и приет от правителството, не е приет от Координационния съвет!!! И въпреки тази наглост, на 18.01.2024 г. мнозинството в Народното събрание приема промени в Закона на БНБ за включването на България в еврозоната.
От Постановленията на МС, от “работните” текстове на БНБ и от Решенията на Народното събрание в период от 10 години: 2015-2025 г. става пределно ясно, че:
През 2021 г. правителството (министър-председател Б. Борисов) отменя собственото си постановление от 2015 г., за да не допусне публикуването на документ на Координационния съвет, в който лъсва истината за неприемливите рискове за икономиката ни при влизане в еврозоната.
Координационният съвет, както и ръководствата на БНБ и Министерството на финансите ОТКАЗВАТ да изпълнят законовите си задължения по този проблем с кардинално значение за страната ни. И до ден днешен УС на БНБ, управителя на БНБ и сегашното правителство, отказват да обсъдят, гласуват и представят на българите анализ за ползите и рисковете от влизането в еврозоната.

Две правителства на Б. Борисов, правителствата на К. Петков и на Р. Желязков не изпълняват задълженията си да предоставят на народа професионални анализи на оторизираните държавни институции. Те фактически КРИЯТ ОТ НАРОДА ИСТИНАТА! И понеже се страхуват от реалните рискове, те не слагат подписите си под „работни текстове”. Сега блокираха и конституционното право на българския народ да се произнесе на Референдум.
И щом БНБ, правителството и мнозинството в НС отказват на народа информация и референдум – нека вкупом незабавно си дадат оставките“, написа проф. Румен Гечев.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ
Залата беше затворена за външни лица.
Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.
Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.
Въпросът беше един:
Кой ще оцелее?
Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.
От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.
Имаше и друго.
Телефонни обаждания.
Анонимни предупреждения.
„Внимавай.“
„Не пътувай с децата си.“
„Знаем къде е жена ти.“
Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.
Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.
Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.
Или по-точно — всички имаха своите предположения.
— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.
— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.
Някой спомена прокуратурата.
Друг — БНБ.
Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.
После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.
Мафията.
Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.
Новата.
С костюми.
С адвокати.
Със свои хора в институциите.
С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.
— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.
Никой не отговори.
Всички знаеха, че това е само върхът.
Тогава се обади Емо.
Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.
Баща му също бил човек с влияние в старата система.
Емо беше преживял прехода по свой начин.
Той не говореше много.
Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.
Тази вечер обаче направи грешка.
— Трябва да направим това — каза той.
Няколко души се спогледаха.
— Кое „това“? — попита един.
Емо се наведе напред.
— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.
Тонът му беше заповеднически.
— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.
— Не съм казал това.
— Именно така звучиш.
В залата се появи напрежение.
Емо се облегна назад.
— Ако някой има по-добра идея, да я каже.
Мълчание.
Тогава се обади човекът, който седеше до него.
Неговият приятел от двадесет години.
Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.
Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.
Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:
Всеки от тях беше собственик.
Равен на останалите.
— Емо — каза той спокойно, — не говори така.
Емо го погледна.
— Как?
— Като че ли командваш всички.
— Аз просто казвам какво трябва да направим.
— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.
Няколко души наведоха глави.
— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.
Емо се усмихна студено.
— Добре. Слушай.
— Слушам те от двайсет години.
Този път усмивката изчезна.
За няколко секунди никой не каза нищо.
После разговорът продължи.
Говориха за ликвидност.
За сигурност.
За охрана.
За резервни канали.
За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.
За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.
И кои вече не трябва да бъдат докосвани.
В един момент Емо отново се намеси.
— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.
— А ако вземем грешно решение? — попита някой.
Емо не отговори.
Срещата продължи още почти час.
Накрая хората започнаха да стават.
Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.
Емо остана до масата.
Приятелят му също.
За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.
Не беше кавга.
Не беше омраза.
Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.
— Емо — каза тихо приятелят му.
— Да?
Той го погледна право в очите.
После се изправи.
— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.
Емо замълча.
Вратата на залата се затвори.
А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.
Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.
И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.
Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:
Кой е най-богат?
Не беше и:
Кой има най-голяма банка?
Въпросът беше много по-прост.
Кой ще оцелее?
БАНКЕРЪ
Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.
Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.
Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.
Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.
Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.
Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.
Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.
БАНКЕРЪ
Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата
Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.
1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш
2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)
Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!
4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)
Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.

Грешка, която НЕ трябва да правиш Не тегли пак от същия банкомат! Това може да усложни случая и да забави връщането на парите.
Златно правило: Запази разписката и реагирай веднага – това увеличава шансовете да си получиш парите бързо и без излишни нерви.
Да, банкоматите понякога „грешат“… но системата почти винаги връща парите – стига да знаеш как да действаш!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








