БЪЛГАРИЯ

Очакват ни два месеца на масирана манипулация от страна на Чакалите от ГЕРП

Оплетени в мрежите

“Който не чете нищо, е по-образован от онзи, който чете само вестници” (Томас Джеферсън)

Вестниците са на изчезване, но днес същото е валидно за социалните мрежи. Преди повече от десет години мрежите растяха хоризонтално. Всеки издирваше приятелите си, а пресичащите се множества от контакти раждаха нова близост.

Мрежите се превърнаха в проба за всички авторитети, вкусове, идеи.

Осъзнали залога, кукловодите овладяха тази зона на мимолетна свобода и днес мрежите са пирамидално структурирани.

На приземния етаж сме всички ние от планктона: потребители, избиратели, граждани. Над нас са агенциите, които анализират и употребяват натрупаните данни. Те ни профилират по-точно, отколкото сами себе си познаваме. Нагоре са създателите на алгоритми, които ни предлагат приятели, пробутват стоки, оферти и облъчват с послания. Там, горе, е и мрежовата полиция, която по донос може да ни опандизи за дълго. Най-малкото за времето на една предизборна кампания.

У нас тя предстои, но войната в мрежите е вече в разгара си. Медиите са предплатени. Инфлуенсърите бълват на конвейер, а тролският башибозук хваща мазоли на пръстите.

Очевидно е, че президентът Радев е обединяващата фигура на алтернативата. Доказва го красноречивият му набор от врагове: ГЕРБ, ДПС, колаборационисти от другите партии, прокуратурата, казионни медии, токсичните сайтове, каканижещи всичколози, пишман-борци със статуквото.

Всички те са против Радев.

В последните седмици се забелязва пренасищане на форумите в медиите с коментари срещу президента. Обикновено те заемат първите няколко десетки мнения, появяват се мълниеносно след публикацията. Отличават се с баналност, повторяемост, полуграмотност и лош правопис. Но всички те набиват методично ключови думи и интерпретации.

Ключовите думи и понятия от пет години са: фатмак, зелен чорап, льотчик, Мунчо. Те са част от провалената стратегия президентът да бъде клеймосан като недорасъл за поста, но предвид ниската грамотност и правописа на троловете имат бумерангов ефект. Накратко: кьорфишеци.

Дълго време ГЕРБ се опитваше да патентова Радев като „разединител“. В лексиката на българския преход „обединител“ е онзи, който потиска гражданската енергия и осигурява комфорт на клептокрацията. Радев формулира единението като консенсус около ценности. Тъй или иначе, понятието „разединител“ така и не се прихвана, достатъчно е да видим човешкото множество при посещенията на Радев в страната.

Най-актуалните ключови думи са: натовец, Триморец (с главна буква), Козяк, Херо Мустафа.
За отбелязване е, че през 2016 г. бе направен тъкмо обратният опит: Радев да бъде изкаран човек на Москва. Опитът завърши с провал.

През 2021 г. тактиката е преосмислена: да се вбие клин между Радев и голяма част от българските избиратели, които си остават преимуществено русофили, макар и в по-малък процент, отколкото през 2016 г.

Основните внушения са: президентът е зависим от САЩ, на път е да вкара България във война с Русия, служебното правителство е назначено от „Козяк“, президентът разединява нацията и прочее.

В периода преди срещата на „Три морета“ в София форумите бяха залети с понятието „фронтова държава“, а у читателите се насаждаше разбирането, че „Три морета“ са едва ли не нов военен пакт. Форумът отмина кротко. И да е имало война, не сме я забелязали. Кампанията отшумя, но на базата на натрупания негативизъм вирее дамгата „Триморец“. Каквото и да значи тя. Сметката е политическите хейтъри да вложат в дамгата съдържание според вкуса си (войнолюбец, натовец, и, едва ли не, враг на Русия). Важното е да се върти в оборот.

Знак за напрежението, под което са поставени актьорите на статуквото, е фактът, че прибегнаха до заигравки със свещения етнически мир. Традиционно ДПС си приписва заслугата за него, но в последните две години се видя принудено на два пъти да го залага на масата. Най-напред мобилизирайки младежите от партията като жив щит около сараите на лидера в Росенец. За втори път сега, след консултациите в президентството, когато президентът Радев принуди лидера Карадайъ да заяви, че България е неговата родина. При посещението си в Турция г-н Карадайъ обяви Турция за своя родина.

Въпросът на Радев бе по конкретен повод и адресиран лично към Карадайъ, но технолозите на манипулацията се опитаха да прикрият гафа на Карадайъ в Турция зад инсценираното възмущение на български мюсюлмани. Старателно премълчавайки повода за въпроса. Посещението на Радев в Родопите доказа цялата несъстоятелност на мита за „възмутените мюсюлмани“.

ДПС е в труден период. След дългогодишни клетви в евроатлантизма, сега партията е в конфузното положение да брани своя бивш депутат Делян Пеевски от санкциите на американското правосъдие по закона „Магнитски“. Оттам и високият градус на декларациите.

Пропагандните лаборатории на статуквото не залагат на убедителни аргументи, а на задавящото числено превъзходство.

Между април и юли манипулаторите внушаваха, че президентът си партнира с ДПС. Разчитат никой да не помни, че още преди година ДПС поиска оставката на Радев. Че близкият до ДПС сайт „Епицентър“ е основната трибуна за атаки срещу президента. Тъй или иначе, диалогът с Карадайъ сложи точка на тази манипулация.

Между юни и април манипулаторите втълпяваха, че президентът действа в синхрон с ИТН. Методичните атаки на ИТН срещу служебния кабинет разсеяха и този мит.
Най-актуалното внушение, разбира се, е, че „Радев е човек на Козяк“. Манипулаторите разчитат гражданството да е забравило, че президентът се обяви против многомилиардната сделка на F-16, с която Борисов си откупи благоволението на Тръмп.

Струва ли си да припомням, че по времето, когато Радев бе дамгосван като „човек на Москва“, заради конструктивната си позиция спрямо Русия, руският патриарх си позволи арогантни упреци срещу президента, на които получи достоен отговор. Така и този мит, режисиран в лабораториите на ГЕРБ, бе разсеян.

Манипулаторите паразитират върху насаждания с години комплекс за политическа непълноценност на България, който изключва възможността да се заяви и отстои независима национална позиция. В историята ни има достатъчно примери за обратното (Съединението, обявяването на независимостта, отказът на Борис за изпрати войски на Източния фронт и дори деидеологизацията на културата от 70-те), но комплексите нали са затова, за да не мислим излишно.

Пропагандните лаборатории на статуквото не предлагат аргументация, но удавят здравия разум в отровна магма от дезинформация и внушения, които надделяват със своята еднотипност.

Критичната мисъл е като несретна пчела, полепнала по тинята от дезинформация, обречена да загине и да се превърне в неразличима част от блатото, в което тихо и непрестанно гние всичко различно от блатната екосистема. Колко тежи едно аргументирано мнение, което се губи сред десетки тролски и изкуствено генерирани лъжи

Кампанията по моделиране на мрежовия дебат с манипулативни ключови думи се съчетава със стратегия за препиране на имиджа на Борисов.

Тя приписва всички грехове на борисовия режим на президента Радев. Можем да я наречем стратегия на огледалото.

Вече три месеца един бабаит с пембяна риза обикаля страната и се жалва от „диктатурата“ и „хаоса“. Същият този, който 12 години раздаваше бюджета от първо лице единствено число, който приватизира службите за лична употреба, същият, който отмени парламентарния контрол, разврати медиите с държавни пари, феодализира местната власт и съветваше министрите си да „крадат умно“, днес вопие срещу образа си в огледалото.

Пропагандната перверзия стига дотам, че ГЕРБ се опитва да прехвърли върху служебното правителство отговорността за закупуването на нови изтребители, с които не друг, а тъкмо кабинетът Борисов ангажира България, за да откупи властта на своя лидер.
Спектакълът е патетичен, но не пада от афиша благодарение на две предпоставки: актьорските дарби на Борисов и журналистическата нефелност на покварените от него медии, които образуват ин/ян единство.

В резюме: очакват ни два месеца на масирана манипулация.

Потребителите на Фейсбук ще бъдат подложени на уотърбординг с дезинформация като онези клетници в Абу Гариб, на които сипват вода през тензух, докато се задавят и изповядат тайните си. Ваксината срещу дезинформацията е критичното мислене, но ваксинация би трябвало да се провежда още в училище. Пропуснем ли тази възраст, вече не гарантира надеждна защита срещу коварните щамове в мрежите. Пък и българите мислим емоционално, помним кратко и се чувстваме вечно излъгани. Защо ли?

Затова излезте от фейса, зарежете Туитър.

Денят за размисъл е безсмислица. Трябва поне месец детокс.

Post Views: 31

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5