ПАРИ

Още три разбити мита за еврозоната и банките в България (част 2)

Авторът Стефчо Станев е юрист, специализирал право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт.
Работил е в ЕЦБ и в банковия сектор в Германия.

В статията „Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото“ той обори 7 широко разпространени твърдения за еврозоната. Обективно.БГ публикува втората част на анализа му: „Още три разбити мита за еврозоната“.

МИТ 8: “Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни.”

ФАКТ: Българските банки вече са стабилни — и то повече от много банки в еврозоната. Защо?

12% резерви в БНБ → това са пари (ликвидност), които банките държат „настрана“ за спешни случаи. В еврозоната е само 1%. По-малко резерви = по-малко ликвидност = по-голям риск при кризи.

22% капиталова защита → Това е съотношението между собствения капитал на банката и нейните рискове или иначе казано това са собствените пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – около 15–16% средно. Ако настъпи криза, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.

Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението между това колко пъти активите на банката надвишават собствения й капитал. Представете си 100 лв. собствени и 1100 лв. активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма уязвимост.

Истината: Еврозоната не е автоматична гаранция за стабилност. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента БНБ има високи изисквания към банките

МИТ 9: „БНБ няма инструменти за монетарна политика заради валутния борд.“

ФАКТ: Въпреки валутния борд, БНБ разполага с ефективни инструменти за контрол на паричната маса и финансовата стабилност:

Задължителни минимални резерви (ЗМР): БНБ изисква банките да държат 12% от депозитите си като резерви, което ограничава количеството пари, които могат да отпускат като кредити и така БНБ влияе на лихвите. Това позволява на БНБ да контролира паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско ниво (1%), което дава по-малко контрол върху кредитите и увеличава риска от балони. При сваляне на това изискване банките ще могат да използват допълнителни около 15 млрд. лева или за кредитиране, което може да увеличи инфлацията, или да ги изпратят към дружествата майки в Западна Европа.

Ограничения за ипотечни кредити: БНБ налага мерки като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), лимити за съотношението дълг/доход и матуритет, за да ограничи рисковото кредитиране.

Капиталови буфери: БНБ задължава банките да поддържат високи нива на капитал (в момента около 22%), което действа като „възглавница“ срещу загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – около 15-16% средно.

Истината: БНБ разполага с правомощия и инструменти, които би загубила при членство в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон БНБ ги използва, за да осигури бързо финансова стабилност спрямо местните условия.

МИТ 10: „С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се съобразява с еврото чрез валутния борд.“

ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са винаги за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет икономики. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.

Това значи, че ще участваме в около 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме само наблюдатели. Според правилата, ако дори само още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени между 6+ държави, намалявайки още влиянието ни.

Обикновено решенията се взимат с консенсус, но в кризисни времена се стига до гласуване с обикновено мнозинство. А гласуване с квалифицирано мнозинство, което зависи от БВП на държавата и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил само 0,9%), се прилага във важните случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния доход на националните централни банки и прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от националните централни банки към ЕЦБ.

Тайна на вота: ЕЦБ не публикува резултатите от гласуванията, а само дискусиите без да посочва позициите на конкретни членове на централните банки. Тоест няма как да разберем дали и как представителят на БНБ е успял да се бори за най-правдивата позиция.

Истината: По-скоро ще гледаме масата отстрани. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширяване на еврозоната ще стане още по-малък. За ключови решения пък ще е под 1%. Така или иначе резултатите от гласуването остават тайна за обществото заради правилата за прозрачност на ЕЦБ.

Още по темата: Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото (част 1)

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 23

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама корупция кражба лъжа пари финанси

Up Next

Още три разбити мита за еврозоната и банките в България (част 2)

Don't Miss

Неофашистите от Брюксел ще погълнат България в “еврозоната”

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.