Тук ще Ви разкажем за експеримента със сварения жабок. И за българските “Обединени патриоти”, чиято съдба взе много да прилича на участта на жабата в тенджерата. Коментар от Петър Чолаков:

Сигурно сте чували за бруталния експеримент със сварения жабок. Ако го поставите в кипяща вода, той веднага отскача. Спасява се. Но, ако бъде поставен в съд, в който температурата на течността постепенно се увеличава до точката на кипене, жабокът се сварява. Загива. Нещо подобно се случва сега с „Обединените патриоти”. А ролята на политически котлон изпълнява самото им участие във властта.

Данни от репрезентативно допитване, проведено през ноември от „Сова Харис”, показват, че ако трите патриотични формации („Атака”, ВМРО и НФСБ) се явят заедно на избори, те биха получили 4,1% от гласовете. Да припомним, че на последния вот резултатът им беше 9,3%.

Ярко, шумно, пиперливо

Популистката радикална десница и левица са обикновено в своя зенит, когато са в опозиция. Оттам те сравнително удобно могат да критикуват статуквото, да морализаторстват и заклеймяват корумпирания политически елит. От самото начало на мандата на кабинета „Борисов 3” беше ясно, че обувките на „Патриотите” неизбежно ще започнат да ги стягат в коридорите на властта. Най-голямата опасност за тях беше да бъдат опитомени, да бъдат превърнати в „жив щит” на Борисовата партия – метаморфоза, която ГЕРБ успешно осъществи с колаборационистката част на Реформаторския блок. Тук е важно да подчертаем, че в този случай, както и изобщо в политиката, важна е не толкова реалността, колкото обществените възприятия – тоест, дали „публиката” и преди всичко избирателите на „Патриотите” виждат своите представители като маши или заложници на статуквото, на омразните „те”.

Стратегията на „Патриотите” е диалектическа: да стоят в управлението, като в същото време се дистанцират максимално от ГЕРБ, налагайки своя „дневен ред”. Инструментите за постигането на тази цел, възприети преди всичко от Симеонов и Сидеров, бяха и си остават шумните удари с юмрук по масата, пиперливият език, скандалите. Покрякванията и подквакванията.

Без значение дали се реализираха на сцената като „диско-патриотизъм” (битката срещу шума по морето); „намазване на ските” на зелената евродепутатка Ска Келер или призиви срещу лобистките закони в полза на братя Домусчиеви, тези акции на „Патриотите” имаха като цяло положителен ефект – през юни рейтингът на Симеонов се покачи до 11%, след като през март беше спаднал до критичните 5,8 на сто.

Ерозия на „патриотичния дух” въпреки това имаше – по данни на „Алфа Рисърч”, в края на септември подкрепата за „Патриотите” е възлизала на 4,7%. Самото пребиваване на „Дондуков 1” обезкървява „воеводите”, но публичните каскади поне донякъде, като един вид парашут, все пак успяваха да забавят свободното им падане. На моменти дори изглеждаше, че могат да ги изтласкат нагоре. Стана ясно също така, че автентични (а не режисирани) изцепки като снимките с нацистки поздрав, агресивното поведение на общинския съветник от ВМРО Карлос Контрера и пистолетната авантюра на Ангел Джамбазки, трудно рефлектират негативно върху електоралната ниша на „воеводите”.

Обратът

Но два скандала с различен магнитуд окончателно нарушиха комфорта на „Патриотите”. Това са арогантното изказване на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания и разкритията за престъпления в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), които засягат и Красимир Каракачанов. Вицепремиерът вече призна, че разследваният председател на ДАБЧ Петър Харалампиев е негова лична номинация.

Лидерът на ВМРО е с най-висок рейтинг сред „воеводите”. За разлика от г-н Симеонов и г-н Сидеров, тонът му винаги е бил по-умерен. Но разкритията, описващи схема за продажба на удостоверения за български произход, сега застрашават не само неговата политическа кариера, а и правителството изобщо. Г-жа Катя Матева, подала сигнала за престъпленията, замеси в скандала и имената на външната министърка Екатерина Захариева и евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев. Представители на социалдемократите в ЕП поискаха разследване на злоупотребите с български паспорти, а това означава, че има още едно огнище на напрежение, в което натискът от Брюксел би могъл да доведе до нови оставки. Възможно е дори да съкрати живота на българското правителство.

Симеонов пък успя да настрои почти цялото общество срещу себе си. Изследване на „Галъп”, проведено в момент, в който анализаторите разгорещено спореха дали г-н Симеонов трябва да си ходи, показа, че според 81% от анкетираните (в това число 40% от привържениците на „Патриотите”), вицепремиерът трябва да подаде оставка заради думите си по адрес на майките. Гафът на Симеонов отвори аркада в и без това недобрия имидж на изпълнителната власт, обедини БСП, ДПС и „Воля” в искането им вицепремиерът да си тръгне и дори стана катализатор на вълната от протести срещу кабинета.

За последното допринесе най-вече обстоятелството, че оставката дойде с едномесечно закъснение. А това поставя въпроса за „мениджърските” умения на Бойко Борисов. Няма съмнение, че премиерът е използвал това време, за да подсигури патерици на кабинета, на които да може да разчита след ремонта на „конструкцията”. Но е факт, че действията на управляващите бяха твърде мудни. Рокадата, довела до избора на Мариана Николова на мястото на Симеонов, засега не успява да свали градуса на напрежението, да даде почивка на „Патриотите” и на правителството като цяло.

Какво предстои оттук нататък?

Каква тактика ще възприемат „Обединените патриоти” в тази заплетена ситуация? При всички положения ще продължат да залагат на реториката, на гръмките изказвания. Вижда се, че и в ролята на „обикновен депутат” г-н Симеонов няма намерение да се отказва от старите си привички (визирам бойкия му призив „Дайте ми това МВР за 24 часа!”). Съмнително е обаче доколко подобно поведение може да донесе някакви дивиденти – особено в светлината на последните събития и на засилващото се обществено омерзение от каскадите на „Патриотите”. С други думи: ако продължат в същия дух, те не само няма да се стабилизират, но дори ще започнат да врят още по-шумно на политическия котлон.

На второ място „Патриотите” може би ще дръзнат да играят соло. В този вариант всеки би опитал да капитализира на гърба на другия. Виждаме, че лидерът на „Атака”, който поиска оставката не само на г-н Симеонов, но и на г-н Каракачанов, вече действа активно в тази посока. Сидеров подготвя и паралелен политически проект заедно с евродепутата Николай Бареков. Но харизмата на водача на „България без цензура” отдавна е избледняла, а замисленият голям „Консервативен алианс” трудно би станал спасителна лодка за „Атака”. Съмнително е също така, че този проект може да засити евродепутатските амбиции на нейния лидер. В този смисъл г-н Сидеров изглежда така, сякаш се вживява в ролята на печалния герой на Мери Шели д-р Франкенщайн, който прави експерименти с мъртви тела.

Тъй като взети заедно плават малко над електоралния праг, трите партии в съюза „Обединени патриоти” едва ли биха спечелили от това да се предадат взаимно (торпилирайки чрез такива действия и кабинета „Борисов 3”). Към днешна дата най-добрият вариант за тях е да действат заедно. Това би запазило и шансовете им на европейските избори догодина, при които електоралният праг е по-висок от този на парламентарния вот.

Да не забравяме също така, че където има жабоци, има и щъркели. И ГЕРБ, и БСП (особено с последната им „визия за България”) ловуват все по-интензивно в патриотичната ниша. А почвата там е благоприятна. Ето само един пример: дистанциите между българи и роми се увеличават. Доста показателна в това отношение е полемиката, която предизвика приказката за „Добрия ром” в читанката за трети клас.

Посланията им ще живеят и след тях

Европейските избори през май догодина ще бъдат съдбоносни за европейския проект, за ЕС. На тях ще си дадат среща най-малко два политически конгломерата, две различни визии за това какво означава да си европеец. От една страна това са партиите и политиците, водени от френския президент Макрон, които настояват за по-голяма интеграция между „отличниците” в ЕС, за пенализирането на държавите, отклоняващи се от европейските ценности и принципи. От другата страна е популистката радикална десница (и левица), привържениците на Льо Пен, Салвини, Орбан, Вилдерс и пр.

В България обаче едно е сигурно: дори „Патриотите” да се представят слабо на евроизборите и впоследствие да се маргинализират електорално, техните идеи и послания бързо ще си намерят нови пламенни проповедници.