ПОЛИТИКА
Пеевски е рецидивист
Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото
Ако в навечерието на всеки един от предишните предсрочни избори интригата се въртеше около въпросите ще се състави ли редовен кабинет и в какъв състав ще бъде той, сега нещата допълнително се комплицираха. Към основния въпрос се добави още един, може би и по- ключов – каква ще бъде политическата тежест на Пеевски след изборите.
На предишните избори Делян Пеевски реши да разгърне максимално политическия потенциал на ДПС, за да може да превърне партията в незаобиколим фактор при съставянето на едно бъдещо управление. Днес в основата на изборната му тактика е залегнала демонстрацията на персоналната му мощ и брутална разправа с противниците. По начин, който не трябва да остави и капка съмнение, че той е

най-влиятелната фигура в страната. Способна да разгроми Доган и да подчини Борисов.
При това по най-безцеремонен начин. Самият Върховен административен съд се превърна в творец на беззаконието, а полицията в негов инструмент. Само така може да си обясним как в рамките на часове Доган бе лишен от собствеността си върху ТЕЦ-Варна, бе изгонен от резиденциите си, отнета му бе охраната от НСО, дори се заговори, че се подготвя ареста му.
Но притискането на Доган в материален аспект не доведе до политическата му парализа. За разлика от Борисов, който предложи в миналия парламент един кабинет, натъпкан с хора на Пеевски. Което красноречиво показа
степента на зависимост на Бойко от „феномена“,
която хем го принуждава да предприема непопулярни действия, хем ограничава полето му за политическо маневриране. В което той бе толкова добър.
Буди опасение и фактът, че БСП и ИТН също възприемат поведение в полза на Пеевски. Техният вот при гласуването на оставката на шефа на КПКОНПИ може да бъде обяснено с рационални аргументи, но в в знаково отношение то бе катастрофа. Защото в крайна сметка на Пеевски бе позволено да запази в ръцете си един от най-мощните инструменти за въздействие върху своите противници.

И ако се върнем към призива на президента Радев, политическите сили да се определят по отношение на Пеевски, то равносметката не е много утешителна: ГЕРБ, в голяма степен и БСП и ИТН отчасти, се показаха като колаборационисти, а останалите изглеждат неутрални. Впрочем и поведението на самия президент не може да бъде определено като еднозначно. Точно той пресече опитите за избор на нов председател на НС и контролираната от него НСО осигурява и днес денонощната охрана на Пеевски.
Изобщо, точно решимостта на Пеевски да действа радикално, в момента го отличава от останалите политически играчи. Последните, сякаш са се притаили в очакване да настъпи някаква развръзка, в която обаче се плашат да участват. Дори ПП-ДБ не експлоатират темата, колкото и тя да им е близка и колкото и да е голям медийният им ресурс.
Точно страхът работи в полза на корпулентния.
Осигурил си контрола върху изпълнителната и съдебната власт, намесата му в изборния процес ще достигне непознати досега измерения. Циганският вот не просто ще се купува, той ще бъде изцеждан с всевъзможни похвати. От неговия размер ще зависи политическото бъдеще на Пеевски. А в условията на ниска избирателна активност, едни 200 000 – 250 000 гласа ще изглеждат доста значимо. След като се провали опитът му да участва директно във властта, след като имаше зад гърба си 47 депутати, сега Пеевски ще преследва по-ограничен кръг от цели, които ще включват прокарването на избора на нов главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, както и запазване контрола върху Висшия съдебен съвет.
Днес нагледно се вижда, че контрола над тези три институции (плюс КПКОНПИ) предоставят най-сигурния имунитет за контролиращия ги и са смъртна опасност за неговите врагове. Едва когато консолидира сегашните си позиции, Пеевски може да се опита да ги разшири, като потърси по-директно участие в изпълнителната власт.
Проблемът е, че Пеевски показа, че не може да действа рационално. Той донякъде се оказа пленник на собствената си власт и влияние. Те са в такива мащаби, че той не разбира, защо НЕ трябва да ги материализира във видима власт. Отказва да възприеме факта, че не просто е лишен от легитимност, той е символ на анти- легитимността. До всяко нещо, до което се докосне, то се превръща във форма, изпразнена от съдържание, призвана да обслужва само личните му интереси.
Това е неговото „проклятие“. Дори само като визия и лексика, Пеевски е неприятен на обществото.
А в опита си да компенсира този дефицит посредством изграждане на задкулисни сфери на влияние, той само усилва обществената неприязън. И всеки негов успех се възприема от хората като предизвикателство спрямо тях самите, а всеки негов провал – като обществено постижение (да си спомним фиаското му като шеф на ДАНС).

Към момента, бруталното държание на Пеевски не среща сериозен обществен отпор по две причини: кавгата му с Доган се разглежда като вътрешномафиотска вендета и хората се пренаситиха от политически скандали. Но една изборна „победа“ на “Новото начало” може да предизвика политически катаклизъм. Пеевски всеки ден затвърждава образа си на рецидивист по отношение на преминаване на границите на общественото приличие. Дори и за нашите условия. А политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото.
Отделно от това, нашата политическа координатна система и досега бе обременена от прекалено много разделителни линии. Към класическата – левица и десница, имахме още деление по отношение на управленското наследство на ГЕРБ и на войната в Украйна. Сега вероятно и “Новото начало” ще се прибави към горните три. Или пък може да се окаже по парадоксален начин хвърлен „мост“ между партиите.
Пеевски дотолкова промени правилата на играта, че вече всички политически играчи биха били доволни от политическата му елиминация.
И ако лидерите на сегашните партии се страхуват да заемат ясна позиция срещу Пеевски, те могат да бъдат сериозно подтикнати в тази посока от българските избиратели. Които не възприемат предстоящите избори (все още) като референдум за Пеевски, но следизборната реалност може да ги ужаси и радикализира. Така че по- важен от въпроса дали “Новото начало” ще спечели, е въпросът, какъв ще бъде ефектът от подобен успех.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








