ПАРИ

Пеканов: ЕК не дава пари без дата за затваряне на въглищните централи

Темата ще става все по-трудна заради политическата й употреба, коментира вицепремиерът по еврофондовете

Темата със затварянето на въглищните централи като част от прехода към нисковъглеродна икономика ще става все потрудна, защото е много изгодна за политическа употреба. Няма консенсус по нея, а Брюксел не разбира защо служебно правителство не следва да поема такъв ангажимент. Трябва да решим дали да поемем ясни ангажименти или да се откажем от парите от ЕС.

Това заяви в предаването „Лице в лице“ вицепремиерът по еврофонодевет Атанас Пеканов. От думите на Пеканов се разбра, че именно липсата на рещение по затварянето на въглищните централи е основната причина България да не праща в Брюксел Националния план за възстановяване и устойчивост. Не е ясно дали това изобще ще се случи до предстоящите президентски и парламентарни избори. Съдбата на въглищното производство се оказа и първата разделителна линия между досегашния служебен кабинет и поелите към партийно строителство Кирил Петков и Асен Василев. Двамата се обявиха за запазване на въглищния комплекс около „Мими марица – изток“ и против идеите за газификация на „ТЕЦ Марица Изток“ 2 – един от големите проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост, лансиран именно от служебното правителство.

Ние можем да се откажем от тези пари и да решим да пазим въглищното производство, но това не ми се струва в крак с времето. Има много сериозно финансиране от 1,2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход само за въглищните региони – Стара Загора, Кюстендил, Перник, с тях трябва да направим така, че да защитим хората от региона и да им предложим работни места със съизмерима заплата спрямо досегашните, коментира Пеканов. Според него България целенасочено е била уклончива по темата и е давала само общи обещания на Брюкссел и в стратегически документи без никакъв ясен график и ангажимент как реално ще постигне въгледордно неутрална икономика. Необходима е ясна стратегия, сядаме да работим по нея, макар че това е трябвало да се случи преди години, обясни Пеканов.

Той се разграничи от бившия си колега Асен Василев и за рисковете от дългова спирала покрай влизането на България в еврозоната. Василев за пореден път предупреди при сдаването на поста, че с влизането в зоната България ще загуби “усмирителната си риза” във фискалната политика. “Няма риск от дългова спирала, който да произтича автоматично от членството. И преди, и след членството дълговата политика, дефицитите остават национална политика в правомощията на правителството. Има държави, при които кризата съвпадна с влизането в зоната и се стигна до дългова спирала, но това е съвпадение”, коментира Пеканов. Според него тези скептични гласове не създават риск от забавяне на процеса на подготовка за членство в еврозоната, но е необходим много по-сериозен дебат и запознаване на обществото с отделните предимства и рисковете.

Post Views: 22

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.