СВЯТ
Поляците са изяли 100 тона хляб от „техническа пшеница“ от Украйна, използвана за лепила и етанол
Според материалите по нашумялото в Полша разследване “Зърнено дело”, поляците са изяли във вид на хляб 100 тона от т.нар. “техническа пшеница” от Украйна. Районната прокуратура в град Жешув, която ръководи досъдебното производство по случая е повдигнала обвинения на трима души, съобщи полската медия Rzeszow News.
“Идентифицирахме десетки фирми, участвали във вноса и търговията на украинско зърно в Полша”, заяви Хана Биернат-Ложанска, говорител на регионалната прокуратура в Жешув. В случая т.нар. „техническа пшеница“ е била продавана в Полша като нормална пшеница и влагана в храната на хората.

Техническата пшеница е разновидност на пшеницата, отглеждана заради нейните индустриални свойства. Тя се характеризира с ниски хранителни качества, но в същото време има характеристики, които я правят подходяща за производството на различни промишлени продукти. В частност от нея се правят лепила и нишестета за хартиената, текстилната и фармацевтичната промишленост; влага се в производството на бира; използва се за производството на етанол; за производството на ПДЧ и шперплат в мебелната и строителната промишленост и, накрая, за производството на фуражи. Но не и за храна на хората.
Според полската прокуратура те са измамили фирми, на които са продавали зърно, внос от Украйна, като са фалшифицирали и митнически декларации. Брашното от това зърно пък е било продадено на фурни, хлебозаводи и преработвателни предприятия от хранително-вкусовата промишленост.
Според прокурарите става въпрос за т.нар. “техническо зърно”. То е продадено като пшеница, годна за консумация от хора. Било е купено от мелници, а брашното след това е попаднало в производството на хляб и тестени изделия.

Прокуратурата в Жешув е обединила общо 92 досъдебни производства от цялата страна, извършени са 283 претърсвания, като е иззета и документация от разследваните субекти, съобщи прокурор Хана Бернат-Ложанска, говорител на районната прокуратура, цитирана от „Газета виборча“, като обвинение е повдигнато на трима души.
Първият заподозрян е обвинен в измама в ущърб на полска компания за търговия със зърно, защото й е продал над 111 тона пшеница, като е укрил факта, че това е внесено от Украйна “техническо зърно”. Щетите се оценяват на почти 150 000 полски злоти, равностойността на около 70 хиляди лева.
Второто лице е заподозряно във фалшифициране на документи относно местоназначението на пшеница, купена в Украйна, която след това е била предоставени на митническата агенция в процедурата по митническо оформяне на стоки, внесени от Украйна.

Обвиняемият ще отговаря и за извършване на данъчно престъпление, като е въвел в заблуждение контролните органи, че декларираните стоки са технически стоки, за които е наложено нетарифно облагане, а стоките реално са предназначени за търговия на пазара на хранителни продукти. Стойността на стоките, по фактури е над 91 000 злоти, което прави грубо около 40 хиляди лева.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








