СВЯТ
Помпео и Ко организират последния ден за цялото човечество!
Побеснелите за власт в една от световните свръхдържави – това е заплаха не за Венецуела, не за Русия и не за Китай, а за цялата човешка цивилизация
Според съобщенията на редица информационни агенции, към 23 март два руски военни самолета: пътническият Ил-62М, със сто военнослужещи на борда и транспортният Ан-124 с товар от 35 тона, се приземи на летище „Симон Боливар“ близо до Каракас.
Този медиен повод незабавно започна да обраства с много достатъчно правдоподобни детайли: като факта, че самолетите пристигат във Венецуела транзит през Сирия, а руската делегация се оглавява от началника на Генералния щаб на сухопътните войски генерал-полковник Василий Тонкошкуров и предизвика малка буря в и без това не съвсем простите отношения между между Вашингтон и Москва. На 25 март по инициатива на американската страна се състоя телефонен разговор между държавния секретар на САЩ Майк Помпео и външния министър Сергей Лавров, по време на който двама високопоставени дипломати, съдейки по наличната информация, са говорили на доста висок тон. Но ако професионалистът Лавров просто е призовал американския си колега да се “въздържа от намеса във вътрешните работи на Венецуела”, то завършилият Харвард, адвокат и бивш ръководител на ЦРУ Помпео обвини Русия за “увеличаване на напрежението” във Венецуела, “утежняващо страданията” на венецуелския народ от „диктатурата на Мадуро“ и че Америка няма да гледа безразлично на това. Квинтесенцията на американската позиция, заместникът на официалния представител на държавния департамент на САЩ Робърт Паладино формулира по следния начин: „Прехвърлянето на руските войски във Венецуела в подкрепа на незаконния режим на Николас Мадуро рискува да удължи страданията на народа на Венецуела, който в по-голямата си част подкрепя предимно изпълняващия длъжността президент Хуан Гуайдо“.
С американската дипломация, а и с американската политика изобщо в последно време се случва нещо нередно. Да се признае суверенитета на Израел над Голанските възвишения – територия, която ООН вече повече от половин век е признала за окупирана – при това запазвайки и затягайки „кримските“ санкции срещу Русия, дори не е „двоен стандарт“, а „правото на силния“ вдействие.
Същото – даже още по-лошо – е с Венецуела. Съединените щати не само открито „признаха“ за президент на тази страна поредния си “кучи син”, но и продължават, сякаш нищо не се е случило, да настояват, че това трябва да бъде така. А руската делегация, която пристигна в тази латиноамериканска страна, както заяви Министерството на отбраната на РФ, съгласно договораза двустранно военно-техническо сътрудничество, наричат “прехвърляне на войски в подкрепа на незаконния режим”.
При това само Държавният департамент на САЩ “знае” какво наистина иска и как се чувства венецуелския народ и затова само неговите представители могат “пълноправно” да говорят от името на венецуелския народ. И в същото време – от името на украинския, сирийския, иракския, иранския и всички други народи по света.
Само за това, Тръмп, който от всички трибуни, където се появява, говори за правото на народите да решават собствената си съдба, ще трябва да изгони държавния си секретар, като му уреди последния ден на Помпео, така че Помпео и Ко да не организират последния ден за цялото човечество – но това, разбира се, все още няма да се случи. Защото съвременна Америка вече е неизлечимо болна. Те очевидно искат едно нещо – ресурси, а говорят нещо друго: демокрация и свобода. А правят трето: хибридна агресия – така лозунгът на действащия президент на САЩ “Make America great again!” се възприема от останалия свят не като реална политическа програма, а като психиатричен симптом. Побеснелите на власт в една от световните свръхдържави е заплаха не за Венецуела, не за Русия и не за Китай, а за цялата човешка цивилизация (и дори е страшно да се мисли за това, което можеше да се случи, ако в Овалния кабинет на Белия дом се беше оказал не Доналд Тръмп, а Хилъри Клинтън). Дори и да приемем успокояващата версия, че цялото това изостряне всъщност не е нищо повече от политическа игра, не трябва да забравяме, че игри от този род могат много лесно да излязат от контрол, превръщайки се в най-катастрофална реалност. Още повече, че степента на конфронтация между двете военни свръхдържави на съвременността, САЩ и РФ, през всички тези дни расте с геометрична прогресия. Възможно тази тенденция може да прекъсне новата лична среща между Путин и Тръмп, на която страните биха могли да се споразумеят за някакъв нов „модус вивенди“, но засега този „прозорец на възможностите“ се затръшва със ужасяваща бързина.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








