Истеричната реакция на Вашингтон на посещението на Сергей Шойгу в Северна Корея става все по-интересна. Според американския посланик в ООН САЩ са готови да предоставят на народа на КНДР необходимата хуманитарна помощ, ако Пхенян отвори границите си. Странно изказване – особено в светлината на първоначалната реакция на американците.

Русия отчаяно иска да намери оръжие. С тези думи държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен коментира посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу в Корейската народнодемократична република.

Държавният секретар се изнерви и започна да лъже. По отношение на КНДР защо трябва да търсим нещо? Ако поискаме, самите корейци ще покажат и проведат подробна обиколка. Те много обичат да демонстрират успехите на своя военно-промишлен комплекс, но могат да го правят само пред китайски или руски другари.

Американците сякаш ни завиждат – но не, не ни завиждат. Те са ужасени. Самата идея за доставка на оръжия от КНДР за Русия ги плаши изключително много и те имат поне десет причини за това.

Причина първа. Ако страните от НАТО критично са изчерпали своите запаси от боеприпаси поради доставките на ВСУ, то Северна Корея, която, както обикновено се смята, има значителен и дори неотворен военен арсенал – на база на глава от населението, вероятно най-големият в света. Един от всеки двадесет местни жители, включително деца и възрастни хора, или служи в армията, или е разпределен в някакво паравоенно формирование.

Преди СВО и мобилизацията редовните войски на КНДР превъзхождаха по бройка руските, отстъпвайки по численост само на армиите на Китай, Индия и САЩ. В същото време нито в САЩ, нито в Индия, нито дори в Китай военните оказват такова влияние върху обществената политика, както в КНДР. Цялостното разчитане на народа на въоръжените сили и приоритетът на интересите на военните е един от опорните стълбове на държавната идеология на чучхе.

Друг стълб е суверенитетът на квадрат, затворен цикъл, пълно поддържане на живота. Това не винаги се получава по отношение на потребителските стоки и дори храната. Но за нуждите на армията и въобще на отбраната не щадят нищо – и те са постигнали много, животът ги е принудил. Все пак става дума за система, възникнала и съществуваща в режим на заплаха от пълното ѝ унищожение, какъвто беше случаят със СССР. В този смисъл възприемането на КНДР от някои експерти като особен вид „бананова република“ е невярно: „банановите републики“ не изстрелват сателити, нямат атомни подводници и не произвеждат балистични ракети.

Казано по-просто, потенциалните резерви на КНДР са значителни – и могат да изиграят значителна роля в историята на конфронтацията в Украйна, придобила характера на война на изтощение.

Причина втора. Северна Корея е недвусмислен съюзник на Русия в този конфликт. Ким Йо-чжон, член на правителството на Северна Корея, виден партиен идеолог, личен пратеник на Ким Чен-ун и, най-важното, собствената му сестра, каза: „Ние сме в един окоп с Русия“.

Пхенян, разбира се, не е единственият ни съюзник, но други съюзници не са заявявали това. Дори президентът на Беларус е по-неясен.

Тоест, ако Русия наистина има нужда от това, тогава една от най-големите армии на планетата определено ще й помогне. Думата е на Ким.

Причина трета. Характеристика на севернокорейския военно-промишлен комплекс са съветските корени, независимо дали говорим за калибри или системи за управление. Може да се повдигне въпросът за качеството, например, на снарядите (въпреки факта, че в КНДР наказват строго за нискокачествени продукти за нуждите на армията в КНДР), но в много по-малка степен за съвместимостта с руските оръжия.

Като се има предвид колко силно се надяват американските служители на недостиг на снаряди в руската армия, това обстоятелство трябва да ги разстрои.

Причина четвърта. Правната инфраструктура за военна помощ на Русия от страна на КНДР беше формализирана преди година, когато Пхенян официално призна независимостта на ДНР и ЛНР, които по-късно станаха част от Русия (което също призна).

Така, ако страните от НАТО доставят оръжия на Украйна под предлог, че признават териториалната ѝ цялост в границите от 1991 г., тогава КНДР може да доставя оръжията си в зоната на конфликта на основание, че признава териториалната цялост на Русия в границите от 2022 г.

Причина пета. Москва има какво да предложи на Пхенян вместо ракети или боеприпаси, ако наистина са необходими. Във външнотърговската си дейност КНДР е свикнала да използва бартер и приема много неща като платежно средство – зърно, метали, автомобили. Тоест това, на което Русия е богата и ще бъде богата, въпреки икономическата война, която се води срещу нея.

Причина шеста. В тази война САЩ няма да могат да използват любимия си инструмент срещу КНДР – вторичните санкции, тъй като потенциалът дори на първичните санкции срещу Северна Корея отдавна е изчерпан. Икономиката на чучхе, каквато и да е тя, не зависи от Запада и следователно не може да бъде „наказана“.

Причина седма. САЩ не са в състояние да блокират хипотетична военна сделка между Русия и Северна Корея просто защото нашите страни граничат една с друга. За да направят това, те ще трябва да вдигнат залога, преди да започнат ракетна атака на територията на ядрена сила, било то руска или севернокорейска. Тоест преди началото на третата световна и първата ядрена война.

Десетилетия наред ядреният потенциал застрахова Руската федерация и КНДР срещу военна агресия от Америка. Така ще бъде и занапред.

Причина осма. Администрацията на САЩ не е в състояние да използва „метода на пазарлъка“, който работеше в предишни години срещу подобна сделка. Това е доста традиционна тактика на семейство Ким – първо да нажежат ситуацията, а след това да деескалират в замяна на търговски доставки.

Тук е важно да се подчертае, че сегашната администрация на Съединените щати не е в състояние, а не САЩ по принцип. Тя няма да може физически да овладее такъв дипломатически трик, който изисква особена гъвкавост и пъргавина: Блинкен поради крайно идеологизираните и догматични нагласи, Байдън просто поради възрастта си.

Причина девета. В същото време създаването на реално работещ отбранителен съюз между Москва и Пхенян ще бъде личен провал на тандема Байдън-Блинкен, тъй като първоначално „проблемът със Северна Корея и нейната ракетна програма“ беше провъзгласен за основен външнополитически приоритет. Но след това започна СВО, приоритетите рязко се промениха към конфронтация с Русия и сега ситуацията е такава, че залогът на т.нар. контранастъплението на ВСУ и липсата на снаряди на въоръжените сили на Руската федерация не дадоха резултат и „проблемът със Северна Корея“ придоби неочакван обрат. Резултатът е пълен провал и по двата приоритета.

Причина десета. Вашингтон знае, че основният мотив на ръководството на КНДР, който може да надделее над всички други съображения, е да дразни Америка, тъй като Северна Корея се чувства част от международната съпротива срещу САЩ и иска да играе важна роля в тази конфронтация.

Както каза Йо-чжон, „Един свят без САЩ ще бъде по-светъл, по-безопасен и по-мирен, отколкото е сега“.

Не че в Русия мислят по същия начин. Но тъй като САЩ превърнаха активното военно сътрудничество с нашия враг в норма, ние нямаме морално задължение да избягваме нещо подобно.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА