СВЯТ
Посещението на Шойгу в КНДР изплаши САЩ по много причини
Истеричната реакция на Вашингтон на посещението на Сергей Шойгу в Северна Корея става все по-интересна. Според американския посланик в ООН САЩ са готови да предоставят на народа на КНДР необходимата хуманитарна помощ, ако Пхенян отвори границите си. Странно изказване – особено в светлината на първоначалната реакция на американците.
Русия отчаяно иска да намери оръжие. С тези думи държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен коментира посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу в Корейската народнодемократична република.

Държавният секретар се изнерви и започна да лъже. По отношение на КНДР защо трябва да търсим нещо? Ако поискаме, самите корейци ще покажат и проведат подробна обиколка. Те много обичат да демонстрират успехите на своя военно-промишлен комплекс, но могат да го правят само пред китайски или руски другари.
Американците сякаш ни завиждат – но не, не ни завиждат. Те са ужасени. Самата идея за доставка на оръжия от КНДР за Русия ги плаши изключително много и те имат поне десет причини за това.
Причина първа. Ако страните от НАТО критично са изчерпали своите запаси от боеприпаси поради доставките на ВСУ, то Северна Корея, която, както обикновено се смята, има значителен и дори неотворен военен арсенал – на база на глава от населението, вероятно най-големият в света. Един от всеки двадесет местни жители, включително деца и възрастни хора, или служи в армията, или е разпределен в някакво паравоенно формирование.

Преди СВО и мобилизацията редовните войски на КНДР превъзхождаха по бройка руските, отстъпвайки по численост само на армиите на Китай, Индия и САЩ. В същото време нито в САЩ, нито в Индия, нито дори в Китай военните оказват такова влияние върху обществената политика, както в КНДР. Цялостното разчитане на народа на въоръжените сили и приоритетът на интересите на военните е един от опорните стълбове на държавната идеология на чучхе.
Друг стълб е суверенитетът на квадрат, затворен цикъл, пълно поддържане на живота. Това не винаги се получава по отношение на потребителските стоки и дори храната. Но за нуждите на армията и въобще на отбраната не щадят нищо – и те са постигнали много, животът ги е принудил. Все пак става дума за система, възникнала и съществуваща в режим на заплаха от пълното ѝ унищожение, какъвто беше случаят със СССР. В този смисъл възприемането на КНДР от някои експерти като особен вид „бананова република“ е невярно: „банановите републики“ не изстрелват сателити, нямат атомни подводници и не произвеждат балистични ракети.
Казано по-просто, потенциалните резерви на КНДР са значителни – и могат да изиграят значителна роля в историята на конфронтацията в Украйна, придобила характера на война на изтощение.

Причина втора. Северна Корея е недвусмислен съюзник на Русия в този конфликт. Ким Йо-чжон, член на правителството на Северна Корея, виден партиен идеолог, личен пратеник на Ким Чен-ун и, най-важното, собствената му сестра, каза: „Ние сме в един окоп с Русия“.
Пхенян, разбира се, не е единственият ни съюзник, но други съюзници не са заявявали това. Дори президентът на Беларус е по-неясен.
Тоест, ако Русия наистина има нужда от това, тогава една от най-големите армии на планетата определено ще й помогне. Думата е на Ким.

Причина трета. Характеристика на севернокорейския военно-промишлен комплекс са съветските корени, независимо дали говорим за калибри или системи за управление. Може да се повдигне въпросът за качеството, например, на снарядите (въпреки факта, че в КНДР наказват строго за нискокачествени продукти за нуждите на армията в КНДР), но в много по-малка степен за съвместимостта с руските оръжия.
Като се има предвид колко силно се надяват американските служители на недостиг на снаряди в руската армия, това обстоятелство трябва да ги разстрои.

Причина четвърта. Правната инфраструктура за военна помощ на Русия от страна на КНДР беше формализирана преди година, когато Пхенян официално призна независимостта на ДНР и ЛНР, които по-късно станаха част от Русия (което също призна).
Така, ако страните от НАТО доставят оръжия на Украйна под предлог, че признават териториалната ѝ цялост в границите от 1991 г., тогава КНДР може да доставя оръжията си в зоната на конфликта на основание, че признава териториалната цялост на Русия в границите от 2022 г.
Причина пета. Москва има какво да предложи на Пхенян вместо ракети или боеприпаси, ако наистина са необходими. Във външнотърговската си дейност КНДР е свикнала да използва бартер и приема много неща като платежно средство – зърно, метали, автомобили. Тоест това, на което Русия е богата и ще бъде богата, въпреки икономическата война, която се води срещу нея.

Причина шеста. В тази война САЩ няма да могат да използват любимия си инструмент срещу КНДР – вторичните санкции, тъй като потенциалът дори на първичните санкции срещу Северна Корея отдавна е изчерпан. Икономиката на чучхе, каквато и да е тя, не зависи от Запада и следователно не може да бъде „наказана“.
Причина седма. САЩ не са в състояние да блокират хипотетична военна сделка между Русия и Северна Корея просто защото нашите страни граничат една с друга. За да направят това, те ще трябва да вдигнат залога, преди да започнат ракетна атака на територията на ядрена сила, било то руска или севернокорейска. Тоест преди началото на третата световна и първата ядрена война.

Десетилетия наред ядреният потенциал застрахова Руската федерация и КНДР срещу военна агресия от Америка. Така ще бъде и занапред.
Причина осма. Администрацията на САЩ не е в състояние да използва „метода на пазарлъка“, който работеше в предишни години срещу подобна сделка. Това е доста традиционна тактика на семейство Ким – първо да нажежат ситуацията, а след това да деескалират в замяна на търговски доставки.
Тук е важно да се подчертае, че сегашната администрация на Съединените щати не е в състояние, а не САЩ по принцип. Тя няма да може физически да овладее такъв дипломатически трик, който изисква особена гъвкавост и пъргавина: Блинкен поради крайно идеологизираните и догматични нагласи, Байдън просто поради възрастта си.

Причина девета. В същото време създаването на реално работещ отбранителен съюз между Москва и Пхенян ще бъде личен провал на тандема Байдън-Блинкен, тъй като първоначално „проблемът със Северна Корея и нейната ракетна програма“ беше провъзгласен за основен външнополитически приоритет. Но след това започна СВО, приоритетите рязко се промениха към конфронтация с Русия и сега ситуацията е такава, че залогът на т.нар. контранастъплението на ВСУ и липсата на снаряди на въоръжените сили на Руската федерация не дадоха резултат и „проблемът със Северна Корея“ придоби неочакван обрат. Резултатът е пълен провал и по двата приоритета.
Причина десета. Вашингтон знае, че основният мотив на ръководството на КНДР, който може да надделее над всички други съображения, е да дразни Америка, тъй като Северна Корея се чувства част от международната съпротива срещу САЩ и иска да играе важна роля в тази конфронтация.

Както каза Йо-чжон, „Един свят без САЩ ще бъде по-светъл, по-безопасен и по-мирен, отколкото е сега“.
Не че в Русия мислят по същия начин. Но тъй като САЩ превърнаха активното военно сътрудничество с нашия враг в норма, ние нямаме морално задължение да избягваме нещо подобно.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.
Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.
Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.
Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.
Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.
Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.
Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.
Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.
Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)
Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.
По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.
Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.
Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.
За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.
Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.
Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.
Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.
Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.
Кирилл Стрельников, РИА Новости
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.
Какво означава БВП по PPP?
БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.
При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни
По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:
• Китай — около 44,3
• САЩ — около 32,4
• Индия — около 18,9
• Русия — около 7,5
• Япония — около 7,3
• Германия — около 6,4
Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.
Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.
‼️Структурни промени в руската икономика
Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.
‼️“Санкциите работят”
Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.
Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.
🇧🇬 Къде е България в тази картина?
Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):
65. Беларус — 315
66. Еквадор — 306
67. Танзания — 306
68. Нова Зеландия — 305
69. Гана — 302
7️⃣0️⃣България — 286
71. Гватемала — 284
72. Кувейт — 275
73. Кот д’Ивоар — 269
74. Азербайджан — ≈268
Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Странно е държанието на НАТО
Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.
Добре. Само че тук имаме един малък проблем.
Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.
Минаха години.
Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.
Нормално е да попита: кое от двете е вярно?
Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.
И двете крайности са неверни.
Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.
Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.
Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.
По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?
Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.
Затова посещението на Ратклиф е интересно.
Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.
И двете заслужават внимание.
Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.
Войните, за съжаление, не гледат телевизия.
Влад Николов
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








