EXPRESS TV
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
„Това момче има огромен властов ресурс и е наистина опасно за демокрацията“
Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото
Ако в навечерието на всеки един от предишните предсрочни избори интригата се въртеше около въпросите ще се състави ли редовен кабинет и в какъв състав ще бъде той, сега нещата допълнително се комплицираха. Към основния въпрос се добави още един, може би и по- ключов – каква ще бъде политическата тежест на Пеевски след изборите.
На предишните избори Делян Пеевски реши да разгърне максимално политическия потенциал на ДПС, за да може да превърне партията в незаобиколим фактор при съставянето на едно бъдещо управление. Днес в основата на изборната му тактика е залегнала демонстрацията на персоналната му мощ и брутална разправа с противниците. По начин, който не трябва да остави и капка съмнение, че той е

най-влиятелната фигура в страната. Способна да разгроми Доган и да подчини Борисов.
При това по най-безцеремонен начин. Самият Върховен административен съд се превърна в творец на беззаконието, а полицията в негов инструмент. Само така може да си обясним как в рамките на часове Доган бе лишен от собствеността си върху ТЕЦ-Варна, бе изгонен от резиденциите си, отнета му бе охраната от НСО, дори се заговори, че се подготвя ареста му.
Но притискането на Доган в материален аспект не доведе до политическата му парализа. За разлика от Борисов, който предложи в миналия парламент един кабинет, натъпкан с хора на Пеевски. Което красноречиво показа
степента на зависимост на Бойко от „феномена“,
която хем го принуждава да предприема непопулярни действия, хем ограничава полето му за политическо маневриране. В което той бе толкова добър.
Буди опасение и фактът, че БСП и ИТН също възприемат поведение в полза на Пеевски. Техният вот при гласуването на оставката на шефа на КПКОНПИ може да бъде обяснено с рационални аргументи, но в в знаково отношение то бе катастрофа. Защото в крайна сметка на Пеевски бе позволено да запази в ръцете си един от най-мощните инструменти за въздействие върху своите противници.

И ако се върнем към призива на президента Радев, политическите сили да се определят по отношение на Пеевски, то равносметката не е много утешителна: ГЕРБ, в голяма степен и БСП и ИТН отчасти, се показаха като колаборационисти, а останалите изглеждат неутрални. Впрочем и поведението на самия президент не може да бъде определено като еднозначно. Точно той пресече опитите за избор на нов председател на НС и контролираната от него НСО осигурява и днес денонощната охрана на Пеевски.
Изобщо, точно решимостта на Пеевски да действа радикално, в момента го отличава от останалите политически играчи. Последните, сякаш са се притаили в очакване да настъпи някаква развръзка, в която обаче се плашат да участват. Дори ПП-ДБ не експлоатират темата, колкото и тя да им е близка и колкото и да е голям медийният им ресурс.
Точно страхът работи в полза на корпулентния.
Осигурил си контрола върху изпълнителната и съдебната власт, намесата му в изборния процес ще достигне непознати досега измерения. Циганският вот не просто ще се купува, той ще бъде изцеждан с всевъзможни похвати. От неговия размер ще зависи политическото бъдеще на Пеевски. А в условията на ниска избирателна активност, едни 200 000 – 250 000 гласа ще изглеждат доста значимо. След като се провали опитът му да участва директно във властта, след като имаше зад гърба си 47 депутати, сега Пеевски ще преследва по-ограничен кръг от цели, които ще включват прокарването на избора на нов главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, както и запазване контрола върху Висшия съдебен съвет.
Днес нагледно се вижда, че контрола над тези три институции (плюс КПКОНПИ) предоставят най-сигурния имунитет за контролиращия ги и са смъртна опасност за неговите врагове. Едва когато консолидира сегашните си позиции, Пеевски може да се опита да ги разшири, като потърси по-директно участие в изпълнителната власт.
Проблемът е, че Пеевски показа, че не може да действа рационално. Той донякъде се оказа пленник на собствената си власт и влияние. Те са в такива мащаби, че той не разбира, защо НЕ трябва да ги материализира във видима власт. Отказва да възприеме факта, че не просто е лишен от легитимност, той е символ на анти- легитимността. До всяко нещо, до което се докосне, то се превръща във форма, изпразнена от съдържание, призвана да обслужва само личните му интереси.
Това е неговото „проклятие“. Дори само като визия и лексика, Пеевски е неприятен на обществото.
А в опита си да компенсира този дефицит посредством изграждане на задкулисни сфери на влияние, той само усилва обществената неприязън. И всеки негов успех се възприема от хората като предизвикателство спрямо тях самите, а всеки негов провал – като обществено постижение (да си спомним фиаското му като шеф на ДАНС).

Към момента, бруталното държание на Пеевски не среща сериозен обществен отпор по две причини: кавгата му с Доган се разглежда като вътрешномафиотска вендета и хората се пренаситиха от политически скандали. Но една изборна „победа“ на “Новото начало” може да предизвика политически катаклизъм. Пеевски всеки ден затвърждава образа си на рецидивист по отношение на преминаване на границите на общественото приличие. Дори и за нашите условия. А политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото.
Отделно от това, нашата политическа координатна система и досега бе обременена от прекалено много разделителни линии. Към класическата – левица и десница, имахме още деление по отношение на управленското наследство на ГЕРБ и на войната в Украйна. Сега вероятно и “Новото начало” ще се прибави към горните три. Или пък може да се окаже по парадоксален начин хвърлен „мост“ между партиите.
Пеевски дотолкова промени правилата на играта, че вече всички политически играчи биха били доволни от политическата му елиминация.
И ако лидерите на сегашните партии се страхуват да заемат ясна позиция срещу Пеевски, те могат да бъдат сериозно подтикнати в тази посока от българските избиратели. Които не възприемат предстоящите избори (все още) като референдум за Пеевски, но следизборната реалност може да ги ужаси и радикализира. Така че по- важен от въпроса дали “Новото начало” ще спечели, е въпросът, какъв ще бъде ефектът от подобен успех.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
EXPRESS TV
Най после ГДБОП арестува прокурорския син
🥷 ГДБОП арестува Васил Михайлов, известен с прякора “Прокурорския син”.
👊 Министърът на вътрешните работи
Иван Демерджиев поздрави служителите на ГДБОП, довели до успешен край акцията.
👮♂️ Директорът на службата главен комисар Мартин Златков даде повече информация на брифинг на място.
🚨 Спецоперацията по издирването на Васил Михайлов приключи тази вечер към 20 часа. Той беше задържан в столичния квартал “Свобода” – на един от многото адреси, където се е укривал.
EXPRESS TV
Престоят ми в Атина за месец и половина ми помогна да се справя с хейт вълната в България
- Дара в началото на месец май: Престоят ми в Атина за месец и половина ми помогна да се справя с хейт вълната в България.
- Певицата, която в събота спечели безапелационно “Евровизия”, говори за хейта, безстрашието и силата на “Бангаранга”.
В началото на този месец Дара дава интервю за „Дойче веле“, в което говори за омразата срещу нея заради участието й в „Евровизия“. Публикуваме го днес, когато същите тези хейтъри не спират да хвалят певицата, която спечели „Евровизия“.
ДВ: Дара, песента ти „Бангаранга“ е един от фаворитите на Евровизия. Преди около три месеца обаче ти дори обмисляше да се откажеш от участие в конкурса. Как успя да се абстрахираш от хейта и дори да го превърнеш в мотивация?
Дара: Преместих се да живея в Атина за месец и половина, което беше и основната причина да успея да се справя чисто ментално с това, което ми се случи като хейт вълна в България. Тук никой не ме дърпа по улиците, за да ми говори за Евровизия и да ми казва дали харесва песента или не или пък дали харесва или не харесва мен самата. Дори и положителните коментари могат да те накарат да изгубиш фокуса, а фокусът е много важен, за да можеш да свършиш работата добре – това е най-важното. Това е моята професия, не е просто някакво забавление.
Аз бях много искрена с цяла България, като казах, че обмислям да се откажа. След това получих пък хубава вълна от позитивни коментари. Доколкото разбрах, това е нещо много нормално в Евровизия. Говорих с всички мои колеги от други държави, те също са били хейтвани доста. За жалост, оказа се нещо нормално хората да обиждат едни и да въздигат други.
„На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива“
ДВ: И хейтът, и подкрепата стигнаха до теб през интернет и социалните мрежи. Имаш ли нужда от детокс?
Дара: Даже и в момента бих си изхвърлила картата. Телефона не бих го изхвърлила, за да имам достъп до музика, дема и камерата ми.
Каквото и да отворя, виждам лицето си. Аз съм известна в България, но не съм преживявала нещо подобно. Доста е натоварващо. Всеки има мнение за теб. За да остана с всичкия си, не ми трябваше нито негативното, нито прекалено положителното. В един момент просто си казах: „Не трябва да влизам никъде“. Но имам навик да натискам някои от иконите на екрана. В момента, в който ги натисна, лицето ми излиза и затварям веднага. Сега вече напълно разбирам защо международните изпълнители си взимат почивка от социалните мрежи.
ДВ: Всичко това води до подсилване на несигурности, дефицит на вниманието. Дай някакъв съвет, най–вече на момичетата, как да се съхранят?
Дара: Вчера ми писа една жена, която ми каза: Дара, никога не бих писала на изпълнител, но виждам колко много хейт се излива заради теглото ти и как пееш. И аз казах: Те ще ме хейтват за абсолютно всичко и дори да съм с плочки, пак няма да е достатъчно добре за Гошо. Ако искаш да се занимаваш с шоубизнес, ти си постоянно в окото на бурята. И няма начин да не си хейтван, но има начин на теб да спре да ти пука. Много по-важно е ти какво мислиш и каква е твоята лична оценка. По някой път, когато съм се засягала от някакъв коментар, съм си давала сметка, че явно част от мен вярва в този коментар, който чета. Тогава разбираш, че трябва да обърнеш внимание на себе си, на собствената си психика и да водиш разговори със себе си. Да видиш: Май има някаква несигурност, която трябва да изчистя. Защото ако нямаш несигурности или те са сведени до минимум, нищо не може да достигне до теб, защото знаеш кой си. Това е най-важното.
ДВ: Покрай всичките ти пътувания и въобще концепцията на Евровизия преживяваш възможностите на обединена Европа – да пътуваш свободно, да участваш в нещо на равни начала с останалите държави. Оценяваме ли го?
Дара: Оценявам изключително много Европа. Пътувам навсякъде, без да си показвам личната карта, което е доста впечатляващо – да си минаваш като пич навсякъде, което е новост за нас. В Евровизия има една свобода, любов и безгрижие. Усеща се една приятелка среда. България на много места не е представена по добър начин, но в момента се опитвам да направя представата малко по-различна. Да се види, че ние сме модерни, че имаме талантливи хора и добри артисти.

ДВ: Модерни ли сме наистина?
Дара: Аз съм модерна, не знам другите как се възприемат. Но мога да кажа, че ние сме доста консервативен народ. Това го виждаш само когато започнеш да обикаляш и ти стане ясно, че на хората не им пука как някой се е облякъл. Не ги интересува, не го коментират. Мен най-много ме вдъхновява свободата да се изразяваш – чрез реч, чрез музика, чрез аутфит. На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива жена. Говоря за това публично, тъй като все още има много хора с такова мислене. Но за да се промени това мислене, се изисква много повече от един човек. Смятам, че нашето поколение мисли по този начин – че светът е много по-отворен и голям.
ДВ: За да се оставят в миналото тези стереотипи, време ли трябва просто?
Дара: И култура. Изисква се култура, за да възприемаш хората, които изглеждат по-различен начин. Има много травми в обществото ни и те водят до това да имаш мнение как другият трябва да изглежда, но да не поглеждаш себе си.
ДВ: Срещна се с много българи в чужбина. Изненадаха ли те?
Дара: Аз съм се срещала с българи в други държави. С Дони преди години бяхме на турне в Америка и обиколихме 19 различни града. Навсякъде се срещахме с българи и те бяха изключително подкрепящи. Такава любов кипи около тях. Те държат тази искра и любов към България, която смятам, че повечето от нас трябва да притежават, бидейки жители на България. Те са запазили най-искрената черта на българина – да обича с голямото си сърце народа, природата, музиката ни, културата, която имаме.
Дара: Пожелавам на всички да намерят своята „Бангаранга“
ДВ: Кое е най–странното място, на което си чувала „Бангаранга„?
Дара: Във всяка по-официална сграда ми е много странно, защото е парти песен. Няма да очаквам да се пусне в парламента.

ДВ: Освен като спечелиш.
Дара: Наистина ли? Нека видим дали „Бангаранга“ може да стане новата „Бяла роза“.
ДВ: А какво значи „Бангаранга“ и промени ли се значението ѝ за теб, откакто записа песента?
Дара: Есенцията винаги е бил един герой, инспириран от кукерите. „Бангаранга“ е моментът, в който осъзнаеш кой си и започнеш да водиш живота си чрез любов, през сърцето – отвътре навън, а не през страховете си и да си притеснен постоянно какво ще си кажат хората – ще ми харесат ли шапката, няма ли да ми харесат шапката. „Бангаранга“ е моментът, в който ти осъзнаеш, че си едно с Вселената, с Бог, както искате го наречете, и знаеш, че имаш цялата сила да постигнеш всичко. Моментът, в който си казваш: Аз съм тук и въпреки страха ще остана, ще премина през него с любов.
ДВ: Да си пожелаем всички повече „Бангаранга„.
Дара: Пожелавам на абсолютно всички да намерят своята „Бангаранга“, защото усетиш ли веднъж тази любов към живота и това безстрашие да бъдеш себе си и да покажеш кой си, тогава си истински свободен. Аз пожелавам тази свобода на всеки един и се надявам да помогна на повече хора да се събудят от съня на илюзии, които сме си изградили или пък обществото ни е сложило в тях, откакто сме родени.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Шокиращо! Матю Макконъхи избягал в Перу, живял 22 дни без ток
Матю Макконъхи направи шокиращи разкрития за един от най-трудните периоди в живота си, когато напълно избягал от света на славата и Холивуд.
В подкаста „No Magic Pill“, цитиран от People, актьорът разказва, че заминал за Перу и прекарал 22 дни без електричество, за да избяга от напрежението и хаоса, които дошли с внезапната му популярност.
По време на престоя си в Южна Америка Матю Макконъхи дори спрял да се представя с истинското си име. Той казва, че искал напълно да се откъсне от образа на холивудска звезда и хората да го опознаят просто като човек. Затова започнал да използва името Матео.
„Трябваше отново да стъпя здраво на земята“, признава актьорът. Според него славата постепенно започнала да размазва границата между истинската му същност и публичния образ, който хората виждали.
„Имах нужда да разбера кой съм“
Макконъхи споделя, че първите дни в Перу били изключително трудни и объркващи. Постепенно обаче започнал да усеща спокойствие и да преоткрива себе си далеч от камерите и Холивуд. „Знаех кой съм, но трябваше отново да си го докажа“, казва той.
Актьорът признава, че в един момент дори сериозно обмислял напълно различен живот извън киното.
Едно от най-важните неща за него било, че местните хора нямали представа кой е. Той споделя, че това му помогнало да почувства истинска връзка с хората, без славата да стои между тях.
„Сълзите и прегръдките накрая нямаха нищо общо със знаменитостта Матю Макконъхи. Те бяха за човека, когото бяха опознали“, разказва актьорът.
По-късно Матю Макконъхи отново се дистанцира от Холивуд и премества семейството си в Тексас. Причината била, че филмовата индустрия започнала да го възприема почти изцяло като актьор от романтични комедии след успеха на Сватбеният агент и Как да разкараш гаджето за 10 дни.
Той признава, че това започнало да го задушава творчески.
Отказал 14,5 милиона долара
Макконъхи разказва още, че в един момент отказал предложение за романтична комедия на стойност 14,5 милиона долара. По думите му именно това убедило Холивуд, че е напълно сериозен в желанието си да промени кариерата си. След този период актьорът постепенно започва да се насочва към по-драматични и авторски роли.
Така се ражда т.нар. „McConaissance“ – периодът, в който Матю Макконъхи се завръща триумфално с филми като “Клубът на купувачите от Далас”, “Истински детектив” и “Интерстелар”.
Именно ролята му в Клубът на купувачите от Далас му носи и престижната награда Оскар.








