СВЯТ
Президента на Панама отхвърли заплахата на Тръмп
Панама отхвърли заплахата на Тръмп: Суверенитетът на нашия канал не подлежи на обсъждане
Изявлението на новоизбрания президент Доналд Тръмп, че Съединените щати могат да си върнат Панамския канал — включително със сила — разтревожи панамците, които в миналото са живели с присъствието на американската армия в зоната на канала и веднъж вече са били нападани от американски военни.
Малцина изглежда приеха много сериозно заплахите Тръмп, но външният министър на Панама Хавиер Мартинес-Ача изясни позицията на страната си.

„Суверенитетът на нашия канал не подлежи на обсъждане и е част от нашата история на борба и необратимо завоевание“, каза Мартинес-Ача. „Нека бъде ясно: каналът принадлежи на панамците и ще продължи да бъде такъв.“
„Правителството на Панама не е имало контакт с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп или негови представители и отново заявява, че суверенитетът на Панамския канал не подлежи на преговори“, заяви още ръководителят на външното министерство на централноамериканската страна.
„Когато новоизбраният президент встъпи в длъжност, отношенията между САЩ и Панама ще бъдат регулирани чрез обичайните и съответстващи официални канали“, каза министърът на брифинг, публикуван от панамското външно министерство в X.
Тръмп заяви по-рано, че вече обсъжда с панамските власти съдбата на Панамския канал, който възнамерява да върне под американски контрол. Според новоизбрания президент властите на тази страна са завишили таксите за преминаване на корабите на Военноморските сили на САЩ и са нарушили „всяка клауза от споразумението“ с Вашингтон, след като са получили контрол над канала. Освен това, според Тръмп, този стратегически актив сега се управлява от Китай.

„Това е една от най-големите ценности, които панамците предлагат на света, давайки гаранция на международната общност да не участва и да не бъде активна страна в какъвто и да е конфликт“, отговори панамският външен министър.
Според американския политик обаче Панамският канал е от решаващо значение за американската търговия, както и за бързото разгръщане на американските военноморски сили в Атлантическия океан и Тихия океан.
Панамският президент Хосе Раул Мулино нарече думите на Тръмп проява на грубо историческо невежество. Той каза, че Панамският канал изцяло принадлежи на Панама въз основа на договор от 1977 г. и суверенитетът на страната не подлежи на обсъждане. Според него пълното прехвърляне на канала към Панама е завършено на 31 декември 1999 г. въз основа на споразумението Торихос-Картър от 1977 г. По-специално, то предвижда признаването на суверенитета на Панама и пълното прехвърляне на канала към нея.
През последните седмици, докато се готви да встъпи в длъжност, Тръмп говори многократно не само за връщане на контрола над Панамския канал, но и за закупуването на Гренландия от Дания, предложение, което Дания категорично отхвърли. Той също предложи Канада и Мексико да станат американски щати заради големия им търговски дефицит със САЩ. Тръмп дори публикува карта на Канада и САЩ като една държава.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








