БЪЛГАРИЯ
Президентът Румен Радев назначава служебно правителство от 12 май с премиер ген. Стефан Янев
Със свой указ президентът Румен Радев назначава от 12 май 2021 г. служебно правителство на Република България
Със свой указ президентът Румен Радев назначава от 12 май 2021 г. служебно правителство на Република България. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Служебното правителство е в следния състав:
Стефан Динчев Янев за служебен министър-председател на Република България
Роден е на 1 март 1960 г. в с. Поповица, Пловдивска област.
Бил е директор на дирекциите „Отбранителна политика” и „Политика за сигурност и отбрана” на Министерството на отбраната, както и аташе по отбраната в Посолството на Република България във Вашингтон, САЩ.
Измежду постовете, които е заемал след 2003 г., са началник на отдел „Отбранителна политика и анализи” в Дирекция „Отбранителна политика“ в МО и началник департамент „Трансформации” в Центъра на НАТО за борба с тероризма, Анкара, Турция.
От 1998 г. до 2000 г. работи като офицер за анализ в Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ, гр. Монс, Белгия, след което е назначен за старши помощник-началник в отдел “Стратегии и доктрини” в Управление “Планиране на отбраната и въоръжените сили”.
През 1996 г. става експерт в Дирекция „Международно сътрудничество” на Министерството на отбраната.
Завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“ в гр. Шумен през 1983 г. Продължава образованието си във Военна академия “Г. С. Раковски” – гр. София и Националния военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ.
Стефан Янев е секретар на държавния глава по сигурност и отбрана до 11 май 2021 г. Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната през 2017 г.
Владее английски, немски и руски език. Женен, с две деца.
Гълъб Спасов Донев за служебен заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика
Гълъб Донев е роден през 1967 г. в София.
Завършва 35-та Руска езикова гимназия в София. Придобива магистърска степен по финанси в УНСС и по право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализира Бизнес и мениджмънт в УНСС.
От 2005 до 2006 г. е и.д. главен секретар на Министерството на труда и социалната политика. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. През 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж.
От 2001 до 2007 г. Гълъб Донев е директор на дирекция “Условия на труд и управление при кризи” в Министерството на труда и социалната политика.
От 2007 до 2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а през 2009 г. става зам.-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. Сред длъжностите, които заема след това са зам.-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ на и зам.-директор на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната.
Бил е министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков. Секретар е по социални политики и здравеопазване на президента Румен Радев от 9 май 2017 г. до 11 май 2021 г.
Бойко Илиев Рашков за служебен заместник министър- председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи
Бойко Рашков има дългогодишен юридически стаж.
В професионалната си кариера е заемал редица отговорни държавни постове като директор на Националната следствена служба, директор на Специализираната следствена служба, член на Висшия съдебен съвет, народен представител в 39-ото Народно събрание, заместник-министър на правосъдието, председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Той е доцент д-р по наказателен процес и ръководи Катедра “Наказателноправни науки” в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство.
Атанас Ангелов Пеканов за служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства
Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), във Виена, Австрия, и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien). Преди това е работил в Европейската Централна Банка във Франкфурт, Германия. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес и магистратура по икономическа политика в University College London.
В момента е докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien) с фокус върху темите парична и фискална политика. Член е на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България.
Два пъти е избран за стипендиант на Българската Народна Банка (2015, 2019). През 2018 също е избран за стипендиант на Австрийската икономическа асоциация. Член на Инициативата за млади изследователи на Института за Ново икономическо мислене (Institute for New Economic Thinking).
Асен Васков Василев за служебен министър на финансите
Асен Василев е завършил икономика в Харвард и е специализирал бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School.
Съосновател е и президент на Everbread – една от петте компании в света за ценообразуване на самолетни билети. Everbread е частично финансирана от Националния Фонд за Научни разработки на Сингапур и от първия инвеститор в Skype.
Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Преподавател е в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с Центъра за стратегии и кoнкуретоспособност в Harvard Business School.
От 1999 г. до 2004 г. Асен Василев работи като консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело, застрахователната индустрия и в редица големи производители на потребителски стоки.
Министър е на икономиката, енергетиката и туризма в състава на служебното правителство на Марин Райков.
Георги Великов Панайотов за служебен министър на отбраната.
Георги Панайотов е роден през 1968 г. в гр. Поморие.
Завършил е със златен медал Немска езикова гимназия в гр. Бургас. Магистър по политология от МГИМО, Москва.
Дипломат от кариерата с 25-годишен професионален опит в областта на политиката за сигурност, на многостранна, двустранна и регионална дипломация, права на човека и развитие.
Бил е постоянен представител на България към ООН в Ню Йорк, заместник-ръководител на посолствата на България в САЩ и в Афганистан, дипломат в политическа служба в посолството в Албания, началник на отдел НАТО в дирекция “Политика за сигурност” на МВнР, посланик за специални поръчения по сигурността в Черно море, референт за регионално сътрудничество и за Албания в дирекция “Югоизточна Европа”.
Владее английски, немски, руски и албански езици.
Стойчо Тодоров Кацаров за служебен министър на здравеопазването.
Д-р Стойчо Кацаров е роден през 1964 година в гр. Дупница. Завършва медицина през 1990 година. Има специалност по вътрешни болести и специализация по здравен мениджмънт. През 2004 година завършва магистратура по право.
Работи последователно като участъков лекар, ординатор във вътрешно отделение. Избиран е за народен представител в 38-то и 39-то Народно събрание. В периода 1999-2001 година е бил назначаван последователно за Областен управител на Софийска област и заместник-министър на здравеопазването. Участвал е в управителните органи на няколко лечебни заведения, бил консултант на Националния омбудсман и хоноруван преподавател по здравен мениджмънт.
Основател на Центъра за защита на правата в здравеопазването и негов председател.
Виолета Колева Комитова за служебен министър на регионалното развитие и благоустройството.
Доц. д-р архитект Виолета Комитова завършва образователна степен магистър по архитектура през 1980 г. в УАСГ, София.
Доц. д-р Комитова има редица професионални специализации, между които в Университета Де Монтфорт в Лестър, Великобритания през 1994 и 1996 г., в Университета на Източен Лондон през 1999 г. и в Училището по архитектура в Дъблин, Великобритания през 2000 г.
В професионалния си път се развива в областите на строителството, инвестиционните проекти, урбанизма и градоустройството, европейски проекти по програмите ФАР, Темпус, Еразъм-Сократ, ПРСР.
Членува в Съюза на архитектите в България, в Камарата на архитектите в България, в Международния съвет за изследвания и иновации в сгради и строителство, Работни комисии W63 (Affordable Housing) и W96 (Architectural Management).
Към днешния ден е преподавател в Архитектурния факултет на УАСГ.
Владее английски и руски език.
Николай Денков Денков за служебен министър на образованието и науката.
Министър Николай Денков е член-кореспондент на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член е на експертна група “Физически науки” към Европейската космическа агенция. Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски”.
Според класация на университета в Станфорд чл.-кор. проф. д.х.н. Денков е сред първите 2% на най-добрите учени в света. Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Публикувал е над 175 научни статии, две от които в престижното списание Nature, една в Nature Communications и 17 обзора. Неговите разработки са цитирани над 8500 пъти в научната литература (h-index = 47). Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Има 12 патента, включително шест международни (WIPO, US, Europe) и четири чуждестранни.
Ръководил е повече от 50 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми, сред които са Unilever, BASF, Saint Gobain, PepsiCo, Wacker, Dow Corning, Rhodia, Heineken.
Работил е като гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), старши изследовател в института на фирмата Rhone-Poulenc (Франция), водещ учен в изследователския институт на фирмата Unilever (САЩ). Бил е гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия ESPCI-Paris и в университета в Лил (Франция).
Бил е ръководител на 14 защитили докторанти, а други шест са в процес на подготовка.
За своите научни постижения чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на МОН и др.
От 2014 до 2016 г. чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове, а през 2017 г. – служебен министър на образованието и науката.
Светлан Христов Стоев за служебен министър на външните работи.
Светлан Стоев е роден на 30.08.1960 г. в гр. София.
Завършил е УНСС, специалност „Международни отношения” през 1985 г. Има магистърска степен. Допълнително е завършил Международни икономически отношения в Дипломатическата академия в Москва (1990-1992 г.) и „Европейски институции и политики” в Дипломатическата академия „Густав Щреземан” в Бон (1998 г.).
Постъпва в МВнР след конкурс през месец октомври 1985 г. и там заема различни дипломатически постове. До 1987 г. е стажант-аташе в отдел „Печат“. От 1987 до 1990 г. е аташе в дирекция „Единен държавен протокол”.
Между 1992 и 1993 г. е Референт за Турция в управление „Международно право и консулски отношения”, след което до 1997 г. е Първи секретар в посолството на Република България в гр. Лагос, Нигерия. От 1997 до 1999 г. Светлан Стоев изпълнява длъжността Завеждащ сектор „Скандинавски страни” в дирекция „Западна Европа и Северна Америка”. От 1999 до 2002 г. е съветник в посолството на Република България в гр. Копенхаген, Кралство Дания.
През следващите години е Началник отдел в дирекция „Европейски страни” и председател от българска страна на Смесената правителствена комисия „България – Бавария”.
От 2005 до 2009 г. Светлан Стоев е посланик, ръководител на Дипломатическото бюро на Република България в град Бон, Федерална република Германия, след което до 2011 г. е Административен секретар на МВнР и председател на Междуведомствената комисия за имотите извън страната.
От 2012 до 2016 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Швеция. От 2016 до 2018 г. е Директор на дирекция „Държавен протокол“ в МВнР, а от януари 2019 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Дания
Светлан Стоев е семеен, с две деца.
Носител е на редица държавни отличия.
Владее английски, немски и руски езици.
Янаки Боянов Стоилов за служебен министър на правосъдието.
Янаки Стоилов е роден на 8 септември 1958 г. в гр. Велико Търново.
Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет. Доктор по право.
Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Понастоящем е професор по Теория на правото и ръководител на катедрата по Теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Почетен професор на университета „Джао Тонг“ – Шанхай. Автор на десетки научни публикации в български и чуждестранни правни издания. Член на редколегиите на български и чуждестранни списания.
Народен представител в VII-то Велико народно събрание, в което е секретар на Комисията за изработване на проект на конституция. Народен представител в няколко парламента. Заместник-председател на 43-ото Народно събрание, Председател на Комисията по външна политика в 42-ото Народно събрание. Бил е ръководител и член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Интерпарламентарния съюз.
Член на НС на БСП.
Женен с дъщеря.
Велислав Величков Минеков за служебен министър на културата.
Велислав Минеков е професор в Националната художествена академия (НХА).
Завършва образованието си в Националната художествена академия и специализира в Хамбург, Германия.
Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ.
Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.
Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби.
Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство.
Проф. Минеков е граждански и политически активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права.
Асен Петров Личев за служебен министър на околната среда и водите.
Асен Личев е роден през 1952 г. в София. Магистър е по хидрогеология и инженерна геология. В продължение на 25 години работи в МОС и МОСВ.
Повече от 12 години заема длъжността директор на дирекциите по водите. Експерт е по управление на водите на национално ниво.
През 1997 г. участва активно в организацията и провеждането на институционалната реформа във водния сектор, завършила със закриването на НСВ и КГМР и със създаването на Министерството на околната среда и водите. Ръководи разработването на концепция за „Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България до 2015 г.“, приета от Министерския съвет през 2004 г. През същата година ръководи разработването на Закон за управление на водите, който по политически причини е приет на първо четене от Народното събрание и замразен.
В своята дейност се ръководи от принципа „Околната среда, в това число и водата, не са просто търговски продукти, а по-скоро жизненоважни наследства, които следва да бъдат опазвани, защитени и третирани като такива“.
Христо Георгиев Бозуков за служебен министър на земеделието, храните и горите.
Професор д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г.
Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”.
От 1985 г. е стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив, а от 1986 год. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник III ст. по растителна защита. От 1989 г. е научен сътрудник II ст., а от 1993 г. – научен сътрудник I ст.
През 1999 г. защитава научна и образователна степен „доктор по фитопатология”, а от 2003 г. – му е присъдено от ВАК научно звание “Старши научен сътрудник втора степен” (доцент) по научна специалност “Растителна защита”. От 19 ноември 2014 г. е назначен на академичната длъжност „професор“.
От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София.
От 2002 г. насам е бил назначаван на длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. Председател e на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България. От 2015 г. е професор в Института по тютюна и тютюневите изделия в Марково, Пловдив.
От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в Служебно правителство на проф. Огнян Герджиков.
Носител е на Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи, диплом от Съюза на изобретателите в България, златен медал „Проф. Асен Златаров“ за доказан творчески принос и високи резултати в областта на науката и техниката. почетен знак „За принос в приложната аграрна наука през 2016 г.“ от Българската асоциация за растителна защита“, Медал „За особен принос в развитието на аграрната наука“, от Руската академия на селскостопанските науки и редица други отличия и награди.
Георги Георгиев Тодоров за служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Георги Тодоров е магистър по право. Професионалната му кариера преминава през Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Столична община и частния бизнес.
През годините е бил заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в три правителства, председател на Управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“, председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД, председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Пристанище Бургас“, член на Съвета на директорите на „България Еър“ ЕАД и пр.
Притежава дългогодишен експертен и управленски опит, както в сферата на транспорта, така и в областта на информационните технологии и съобщенията.
Ползва английски и руски езици.
Семеен с три деца.
Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката.
Kирил Петков е един от основатели на Центъра за Икономически Стратегии и Конкурентоспособност, афилииран с Харвардския университет, където преподава курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.
Като предприемач, Кирил развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност и неговата фирма ПроВиотик притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. Завършил е финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър, както и Магистратура по Бизнес Администрация в Харвардския университет, където е класиран в топ 10% на неговия випуск. Негов преподавател е професор Майкъл Портър, при който е специализирал в развитието на клъстерни стратегии.
Работил е за Макайн Груп, 6 милиардна компания, която инвестира и управлява мащабни производствени проекти в Северна Америка и Европа.
През 2018, Кирил и неговия баща организират спасителната операция за Боян Петров в Хималаите.
Кирил Петков е семеен, с три деца.
Андрей Стефанов Живков за служебен министър на енергетиката.
Андрей Живков е роден през 1971 г. в град Ботевград.
Завършва средното си образование в 1-во Единно Средно Политехническо Училище „Кирил и Методий“ в град Кюстендил през 1989 г.
Завършва висше образование в Техническия университет в София със специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ през 1996 г.
Придобива професионална квалификация по „Управление на фирмата“ в Института за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство през 2003 г.
Придобива професионален сертификат по Мениджмънт от Нов български университет през 2006 г.
Завършва магистърска степен със специалност Икономика през 2012 г.
От 1996 до 2012 г. работи в „Електроразпределение Столично“ ЕАД и след продажбата му – в ЧЕЗ Разпределение България ЕАД, като заема различни позиции, последната от които е ръководител направление „Столично“.
От 2014 до 2015 г. е член на Надзорния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
От 2017 до 2018 г. е председател на управителния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Стела Иванова Балтова за служебен министър на туризма.
Стела Балтова е родена през 1961 г.
Завършва средното си образование в Гимназия с преподаване на френски език „Захари Стоянов“ – гр. Сливен.
През 1988 г. завършва Химикотехнологичния и металургичен университет, София, със специалност “Технология на полимери, текстил и кожи”. Продължава образованието си в Университета на Северен Елзас, Франция. Магистър е по дигитален маркетинг.
Притежава различни бизнес квалификации от европейски и световни институти.
В периода 2002-2005 г. е на дипломатическа работа като икономически съветник, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси в Копенхаген, Дания. По-късно работи в дирекция “Външноикономическа политика” на Министерство на икономиката и енергетиката.
През 2007-2009 г. е заместник-председател на Държавна Агенция по туризъм. Координатор е на Средносрочна рамкова инвестиционна програма 2008- BG161PO001/3.3-01/2008 по ОПРР (2008-2009).
Ръководи проекти в областта на националния маркетинг (2008-2011).
Стела Балтова е доцент по икономика на бизнес услугите. Преподава в магистърските програмите „Управление на туризма“ и „Предприемачество и иновации“ на Международното висше бизнес училище – Ботевград.
Директор е на Центъра за продължаващо обучение в МВБУ.
Андрей Георгиев Кузманов за служебен министър на младежта и спорта.
Андрей Кузманов получава средното си образование в Централното спортно училище „Олимпийски надежди“, а след това завършва Националната спортна академия в София през 1991 г. Дипломиран учител е по физическо възпитание и треньор. Магистър е по „Физическо възпитание“.
Бронзов медалист от Европейското първенство по модерен петобой през 1985 година, многократен републикански шампион по плуване и модерен петобой.
В професионалния си път се е занимавал с анализиране и ръководене на учебно-тренировъчен спортен процес по модерен петобой, организация и провеждане на състезания. Бил е треньор по модерен петобой в различни спортни клубове.
Има опит в частния сектор на ръководни позиции в областта на търговията, производството, услугите, маркетинга и рекламата.
Президент е на Европейската конфедерация по модерен петобой, председател на Българската федерация по модерен петобой и на Балканската конфедерация по модерен петобой. Член е на Комитета по бизнес въпроси на Международната федерация по модерен петобой.
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








